Решение № 261251 от 16.08.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………………

16.08.2021 г., гр. София

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 с-в, в открито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: МАРИЯ ВРАНЕСКУ при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията т. дело №2741 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД ЕИК ******срещу „В.“ ЕАД ЕИК ******при условията на чл. 26, ал. 2 ГПК.

С определение №224 от 14.01.2020 г., на основание чл. 134, ал. 2 от ЗЗД, в производството е конституиран като съищец ЕТ „А.-** А.Ч.“.

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 13.06.2005 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /сегашно „Ю.Б.“ АД/ и кредитополучателят „ЕТ „А.Ч.“, е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL0659/13.06.2005 г., по силата на който кредитодателят е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 71 000 евро за закупуване на недвижими имоти. Твърди, че кредитополучателят се задължил да го върне, заедно с дължимите лихви в срок от 120 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по договора - 13.06.2005 г., като към договора за кредит са сключени допълнително общо шест на брой анекса. Твърди, че кредитополучателят многократно е спирал плащанията по кредита, като са договаряни срокове за облекчено погасяване. Сочи, че към 2014 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което на кредитополучателя е изпратена нотариална покана за изпълнение. В дадения с поканата 7-дневен срок изпълнение не е последвало, поради което е било образувано заповедно производство в СРС по ч. гр. д. № 55256/14г., 44 състав, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на банката сумите, както следва: 36 995,32 евро - главница; 5 005,04 евро - договорна лихва за периода 21.11.2013 г. до 13.10.2014 г.; 168,63 евро - банкови такси; законна лихва от 14.10.2014г г. до окончателното изплащане на задължението; 1 649,51 лева - държавна такса; 2 120,56 лева - адвокатско възнаграждение.

Твърди, че срещу длъжника ЕТ „А.Ч.“ е образувано изп. д. №1034/2014 г. при ЧСИ О.М., peг. №846 в КЧСИ, като по изпълнителното дело са наложени възбрани върху два недвижими имота, ипотекирани в полза на банката, собственост на длъжника-едноличен търговец, както и запори върху банковите му сметки.

Твърди, че с цел да се осуети възможността на банката да събере присъдените суми, ЕТ „А.Ч.“ е продал и двата свои имота на ответното дружество „В.“ ЕАД.

Сочи, че имотите са продадени за сумата от 220 000 лева. Счита, че с цел да увредят кредитора, страните по договора за покупко-продажба уговарят продажната цена да бъде заплатена на 11 равни месечни вноски, всяка от която с в размер на 20 000 лева, като първото плащане следва да се извърши месец след сключване на сделката. Твърди, че след прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти купувачът, включително към момента на предявяване на настоящия иск, не е заплатил нито една от вноските от продажната цена, а продавачът не е предприел каквито и да е действия за събиране на сумата. Твърди, че дружеството ответник и „ЕТ „А.Ч.“ са собственост и се представляват от едно и също лице - А.Н.Ч.. Твърди, че поради настъпилата перемпция по изпълнително дело № 1034/2014г. по описа на ЧСИ О.М., е образувано ново изпълнително дело по описа на ЧСИ Р.А.. Сочи, че с молбата за образуване на това изпълнително дело е наложен запор върху вземането на длъжника ЕТ „А.Ч.“ към „В.“ ЕАД до размера на продажната цена. Твърди, че с молба от 26.06.2018 г., длъжникът по изпълнителното дело е поискал запорът да бъде вдигнат, тъй като ЕТ „А.Ч.“ е получил изцяло договорената продажна цена, за което били представени 4 броя платежни нареждания, всяко за сума от 55 000 лева. Сочи, че всяко от плащанията е извършено в един и същ ден, през интервал между седем и десет минути, както и че физическото лице А.Ч., освен че извършва дейност като ЕТ „А.Ч.“, е също така единственият представител на дружеството-купувач „В.“ ЕАД. Твърди, че действителна размяна на имуществени блага между двете юридически лица не се е осъществила. Твърди, че моментът в който са извършени преводите е нямало наложени запори и подобна операция за заблуда на кредитора би била осъществима. Счита, че между страните „Ю.Б." АД и ЕТ „А.-**- А.Ч.“ е налице валидно облигационно правоотношение, при което банката е кредитор, а ответното дружество длъжник.

Твърди, че съгласно процесния договор за покупко-продажба на имоти за продавача по договора ЕТ „А.Ч.“ е възникнало правото да получи сума общо в размер на 220 000 лева, уговорено като разсрочено плащане на сумата. Сочи, че продавачът не е потърсил изпълнението от страна на купувача, въпреки че, крайният падеж на цялата сума е 17.12.2014 г.. Счита, че въпреки представените платежни нареждания, действително плащане на продажната цена не е било извършвано от страна на купувача, предвид плащането на части и значителния интервал от време между отделните плащания. Намира, че задължението на „В.“ ЕАД е падежирало и същото е изискуемо, а в следствие на неизпълнението на същото - непогасено. Сочи, че това вземане представлява имуществено право, титуляр на което е ЕТ „А.Ч.“. Твърди, че в продължение на 4 години, ЕТ „А.Ч.“ не е търсил изпълнение на дължимата му сума, произтичаща от сключения договор за покупко- продажба на недвижими имоти. Сочи, че по време на нито едно от производствата, които банката е образувало не е предоставена информация, че ЕТ „А.Ч.“ е предприело каквито и да е съдебни или извънсъдебни действия по събиране на вземането - не са образувани съдебни дела и не са предприети извънсъдебни действия. Сочи, че единствените доказателства за извършено изпълнение на задължението, са процесните платежни нареждания, които следва да не бъдат кредитирани, като недействителни.

Твърди, че ЕТ „А.Ч.“ бездейства, като не упражнява правото си за събиране на вземане срещу „В.“ ЕАД. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между бездействието на ЕТ „А.Ч.“ и значително затрудненото и забавено удовлетворяване от страна на банката, произтичащо от процесния договор за кредит. Твърди, че банката в продължение на вече повече от 5 години не може да събере дължимите й суми, като забавянето е довело до образуването на две изпълнителни дела, за които са били направени разходи на значителен паричен и времеви ресурс. Сочи, че длъжникът не притежава имущество, към което да може да бъде насочено изпълнение по изпълнителното дело. Счита, че е налице фактическият състав, посочен в разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД. Твърди, че давността, течаща за вземането на ЕТ „А.Ч.“ е била прекъсната през 2017 г., поради признаване на задължението от страна на длъжника. Претендира и лихва за забава от 18.12.2014 година.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ЕТ „А.Ч.“, дължимите суми по договор за покупка- продажба на недвижим имот от 17.01.2014г., сключен с нотариален акт №14, том I, per. № 300, дело №

12/17.01.2014г. на Нотариус С.Т.- №065, който акт е вписан в Службата по вписванията при СРС в том 2, акт № 98/17.01.2014г., в общ размер на 286 977,78 лева, от които: 220 000,00 лева - главница по договор за покупка-продажба на недвижим имот от 17.01.2014г., сключен с нотариален акт №14, том I, per. № 300, дело № 12/17.01.2014г. на Нотариус С.Т.- №065, който акт е вписан в Службата по вписванията при СРС в том 2, акт № 98/17.01.2014г., 66 977,78 лева - част от дължимата лихва за забава за периода от 17.12.2016 г. до 17.12.2019 г.,дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендира направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „В.“

ЕАД оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.В рамките на второто изпълниелно производство на взискателя на осн.чл.510 ГПК е предоставено за събиране вземането -дължимите суми по договора до размера на вземането на взискателя и съответно последиците са идентични с това на иск по чл.134 от ЗЗД, поради което липсва правен интерес от такъв иск. Оспорва да са налице предпоставките предвидени в чл. 134 ЗЗД. Твърди, че вземането на ЕТ „А.Ч.“ към „В.“ ЕАД е погасено. Сочи, че мотив за плащането на части от по 55 000 лева е по-ниският размер на таксите. Оспорва, че моментът на плащането умишлено е осъществен в периода между прекратяването на образуваното от банката изпълнително дело при ЧСИ О.М. и по-късно заведеното такова при ЧСИ А..

Изчаквало се е решение на ВКС. Оспорва да не е било търсено изпълнението на вземането от страна на ЕТ „А.Ч.“. Оспорва процесиите плащания да са привидни.

Оспорва давността на вземанията на ЕТ „А.Ч.“ към „В.“ ЕАД да е била прекъсната заради признания на задълженията. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания, които ЕТ „А.Ч.“ има към „В.“ ЕАД по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот. Прави възражение за прихващане между претендираните от банката вземания и вземанията на „В.“ ЕАД към ЕТ „А.-**- А.Ч.“ за преведените суми за продажната цена по сключения между тях договор за продажба на недвижим имот от 17.01.2014 г., представляваща главница в размер на 220 000 лева, както и лихви за забава, от една страна и от друга - сумата от 220 000 лева, която „В.” ЕАД е превел чрез извършените на 07.09.2017 г. четири банкови превода, всеки от по 55 000 лева, постъпили по сметка на ЕТ „А.-**-А.Ч.”, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на плащането до датата на съдебното решение, като сума преведена без основание. Моли, исковите претенции да бъдат оставени без разглеждане, евентуално без уважение. Претендира направените в производството разноски.

Конституираният

СЪИЩЕЦ ЕТ „А.-** А.Ч.“ подава отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Твърди, че процесните вземания на ЕТ „А.-**-А.Ч.” към „В.” ЕАД са изцяло удовлетворени и не е налице основание да бъдат претендирани. Оспорва да е налице недействителност на извършените плащания, като намира същите за валидно осъществени. Моли, исковите претенции на банката да бъдат оставени без уважение, с оглед тяхната неоснователност.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

По делото е представен договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ №0659/13.06.2005 година от 13.06.2005 година, сключен между „Българска пощенска банка“ АД и ЕТ „А.Ч.“. Видно от представения договор банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 71 000 евро за покупка на недвижим имот- магазин №12 с кафе №13. За обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят учредява в нейна полза ипотека върху магазин №12 и помещение за кафе №13 /чл.7/. Към договора за банков кредит са представени 6 анекса, като с анекс №6 от 15.10.2012 година страните са се съгласили периода на облекчено погасяване, въведен с анекс №4 да бъде удължен с 12 месеца.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот №14, том I, рег. №300, дело №12 2014 година на нотариус С.Т., видно от който на 17.01.2014 година А.Н.Ч., в качеството на ЕТ „А.Ч.“ продава на „В.“ ЕАД недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „*****, а именно: Магазин №12 и помещение за „Кафе“ №13. Съгласно нотариалния акт общата сума, за което се продават процесните имоти е

220 000 лева. Страните са приели, че цената е платима на 11 равни месечни вноски от по 20 000 лева всяка до 17 число на текущия месец.

По делото е представена справка по лице от Служба по вписванията за ЕТ „А.-**-А.Ч.“, от която е видно по пореден № по справката 4, е заличена договорна ипотека на самостоятелен обект в сграда в гр. София ул. *****, представляващо помещение за кафе №13 и самостоятелен обект в сграда, представляващ магазин 12 в гр. София ул. *****, през м.февруари 2014г., а през юли 2015г. е заличена законната ипотека върху имотите.

По делото е представена молба с вх.№23066/18.12.2014 г. на ЧСИ О.М., с която банката е отправила искане до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително дело въз основа на 3 броя заповед за изпълнение на парично задължение от 20.10.2014 г., ведно с оригинал на изпълнителен лист, издадени от СРС по ч. гр. д. №55256/14 година, 44 с-в, с които ЕТ „А.Ч.“, „А.А.“ ЕООД и А.Н.Ч. са осъдени да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД 36 995.32 евро-главница, 5 005.04 евро договорна лихва, 168.63 евро банкови такси, законна лихва от 14.10.2014 година, 1 649.51 евро-държавна такса и 2 210.56 лева- адвокатско възнаграждение.