Решение № 220 от 19.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. П., 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500306 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 399/26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 20235220104174 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на В. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

„А. I“ № 10, ет. 9, ап. 46, съдебен адрес гр. П., ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1 адв. И.П. от АК П., против Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул.

„Г.Б.“ № 20, представлявано от директора Д.И.Р., за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 2110,69 лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата на ищцата за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., сумата от 3227,18 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати и сумата от 493,11 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Осъдил е В. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „А. I“ № 10, ет. 9, ап. 46, съдебен адрес гр. П., ул. „И.В.“ № 8, ет. 1, офис 1 - адв. И.П. от АК П., да заплати на Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П., ул. „Г.Б.“ № 20, представлявано от директора Д.И.Р. разноски в размер на 960 лева за адвокатско възнаграждение.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила 1 въззивна жалба от В. Г. Т. с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че с прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради настъпили условия за пенсиониране на ищцата, автоматично е било прекратено и членството й в Синдиката на българските учители, тъй като съгласно чл.8, ал.1 от Устава на Синдиката на българските учители член на синдиката може да бъде всеки работещ, пенсионер или безработен от образователната система, който приема Платформата на Устава, не членува в други синдикални организации и движения, които накърняват единството и достойнството на СБУ и плаща редовно членския си внос. В конкретния случай жалбоподателката била пенсионирана от системата на българското образование, считано от 01.07.2023 г., но продължила и в момента продължавала да бъде член на СБУ.

Съгласно чл.27, ал.1 от Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. били определени нови работни заплати, считано от 01.01.2023 г. и по пътя на тълкуването следвало да се приеме, че условията на анекса обвързват работещите в системата на образованието към тази дата и всички следва да получат уговореното увеличение на заплатите. Безспорно било по делото, че ищцата работела в системата на образованието през периода 01.01.-30.06.2023 г. и тъй като със Закона за държавния бюджет за 2023 г. и с цитирания анекс били преуредени съществувалите индивидуални правоотношения, следвало да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. било увеличено и възнаграждението на труда, който ищцата е положила.

Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени в пълен размер с присъждане на разноските.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от Средно училище „Г.Б.“ гр. П.. В съдебно заседание процесуалният пълномощник на ответника оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена, а решението на районния съд – потвърдено. Претендира разноски.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване на разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Средно училище „Г.Б.“ гр. П. ищцата В. Г.

Т. е твърдяла, че е работила в ответното училище по трудов договор в периода от 26.09.1991 г. до 30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че през времето на работата си при ответника била член на Синдикат на българските учители 2 в СУ „Г.Б.“, който бил страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.

Твърдяла е, че размерът на основното й трудово възнаграждение в периода от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, като старши учител по музика, възлизал на 1706 лева.

Брутното й трудово възнаграждение за месец май 2023 г. било в размер на 2492,52 лева, вкл. 42% допълнително възнаграждение за прослужено време.

Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изплатил на ищцата договореното трудово възнаграждение, както и обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 37 дни в размер на 4191,97 лева, и обезщетение на основание чл.

222, ал. 3 от КТ в размер 11 брутни работни заплати, в размер общо на 27 417,72 лева.

С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г. били увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15%. С оглед на това ищцата е поддържала, че за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. има право да получи увеличение на основната й работна заплата с 15%, или основната й заплата от 1706 лева да нарасне с 255,90 лева и да стане 1961,90 лева, при което брутната й заплата следва да е в размер на 2785,90 лева, или месечно увеличение с 363,38 лева. Сочи, че за времето от шест месеца в периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. увеличението на работната й заплата възлиза на сума в размер на 2180,28 лева. В тази връзка счита, че увеличението на работната й заплата се отразява и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 37 работни дни, което нараства от 4191,97 лева на 4685,38 лева, или увеличение с 493, 41 лева, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, което нараства от 27 417,72 лева на 30 644,90 лева, или увеличение с 3997,18 лева.

Твърдяла е, че е поканила ответника да изплати доброволно сумите, но получила отказ от негова страна.

Искането е да бъде осъден ответникът да плати на ищцата следните суми: сумата от 2180,28 лева, представляваща увеличението на брутната работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., сумата от 493,41 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 37 дни, както и сумата от 3

3997,18 лева, представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал.

3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира разноски.

С протоколно определение от 29.02.2024 г. районният съд е допуснал изменение на предявените искове, като е намалил размера на иска за заплащане на разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и увеличението на работната заплата с 15% от 2180,28 лева на 2110,69 лева, както и е намалил размера на иска за заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от СК в размер на 11 брутни работни заплати и увеличението на работната заплата с 15% от 3997,18 лева на 3227,18 лева. За разликата до първоначално предявения размер на исковете ищцата е направила отказ от исковете, поради което производството в частта, в която се иска заплащане на разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за процесния период и увеличението на работната заплата с 15% за сумата над 2110,69 лева до първоначално предявения размер от 2180,28 лева и в частта, в която се иска заплащане на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати и увеличението на работната заплата с 15% за сумата над 3227,18 лева до първоначално предявения размер от 3997,18 лева е прекратено поради отказ от иска на основание чл. 233 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Средно училище „Г.Б.“ гр. П., с адрес гр. П. чрез неговия процесуален пълномощник.

Не е оспорил, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника в периода от 26.09.1991 г. до 30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е оспорил и че през целия период, докато е работила при ответника, ищцата е била член на Синдикат на българските учители в Средно Училище „Г.Б.“ - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022 г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г.

Заявил е, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата с 15% за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., защото към момента на подписването на анекса към колективния трудов договор 10.08.2023 г. правоотношението й с ответника било прекратено и не съществувало правно основание, от което да могат да произтичат за нея права за минал период и съответно не й се дължал увеличен размер на работната 4 заплата за периода.

По отношение на сумите, претендирани като обезщетения по КТ, е твърдял, че ответникът е изпълнил задължението си за изплащане на всички обезщетения на ищцата при прекратяване на трудовото правоотношение при спазване изискванията на КТ. Твърдял е, че получените обезщетения по прекратения трудов договор с ищцата били коректно определени по размер и основание и били изплатени изцяло, като критерий за определяне размера на плащането било брутното трудово възнаграждение на работника към момента на прекратяване на трудовия договор.

Заявил е, че ретроактивното действие на Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образувание № Д01-269/06.12.2022 г., подписан на 10.08.2023 г., който влиза в сила от 01.01.2023 г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на служителите от 01.01.2023 г., е безспорно, но на ищцата не се полагал увеличен размер на заплата, респ. увеличени размери на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към момента на подписване на анекса нейният трудов договор вече е бил прекратен. Самото увеличение на заплатите се извършвало с акт на съответния работодател и в случая ответникът бил изготвил и подписал допълнителни споразумения с всички служители, които имали действащи трудови договори след подписването на анекса. Анексът бил влязъл в сила след прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на 30.06.2023 г., поради което в нейна полза не било възникнало вземане за увеличен размер на работната заплата, нито за увеличени размери на обезщетенията по КТ.

Безспорно е между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че са били обвързани от трудово правоотношение в периода от 26.09.1991 г. до 30.06.2023 г., като ищцата е работила в ответното училище като учител по музика до 30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.