Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1131 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2247/2023
Вид
Определение № 1131
Подписан
13.03.2024
В сила
13.03.2024
Състав
Зоя Атанасова, Димитър Димитров, Владимир Йорданов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1131 гр. София, 13.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Зоя Атанасова Касационно гражданско дело № 20238002102247 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Община Благоевград, чрез старши юрисконсулт М. В. – И. срещу решение № 106/24.02.2023 г. по в.гр.дело № 1101/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 484/26.08.2022 г. по гр.дело № 611/22 г. на Районен съд Благоевград в частта, с която са уважени предявени искове от А.

В. С. срещу Община Благоевград с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ за сумата 5154.60 лв. обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, поради незаконното уволнение за периода 15.02.2022 г. – 14.08.2022 г. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ се отхвърлят.

В изложението се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът по жалбата А. В. С., чрез адв. Н. Л. в писмен отговор е 1 изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ.

С обжалваното въззивно решение по в.гр.дело № 1101/2022 г. на Окръжен съд Благоевград е потвърдено решение от 26.08.2022 г. по гр.дело № 611/2022 г. на РС Благоевград, с което са уважени предявени искове от А. В.

С. срещу Община Благоевград с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ, вр.чл.225,ал.1 КТ – признато е за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 61-К/14.02.2022 г. на кмета на Община Благоевград и заповедта е отменена, като незаконосъобразна, ищецът е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението – „Танцьор” във Фолклорен ансамбъл „Пирин” Благоевград и Община Благоевград е осъдена да заплати на ищеца сумата 5154.60 лв. обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение за периода от 15.02.2022 г. до 14.08.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2022 г. до окончателното изплащане.

За да постанови този резултат съдът е приел следното:

Прието е за безспорно по делото и установено от приложените копия на трудов договор, длъжностни характеристики и допълнителни споразумения се установява, че ищецът А. С. е изпълнявал длъжността Танцьор в Ансамбъл Пирин – Направление Култура към Община Благоевград.

Последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение е в размер на 859,10 лв.

Приел е, че с две заповеди, издадени от Кмета на Община Благоевград – Заповед № 618/22.11.2021г. и Заповед № 2683/07.12.2021г. е наредено на М.

Х. Д., в качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на фолклорен Ансамбъл Пирин – Благоевград във връзка с предстоящи концерти 2 на 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. да създаде необходимата организация във вр. с т. 32 от издадени заповеди на министъра на здравеопазването и въведените противоепидемични марки, като на мероприятията следва да бъдат допускани служители на ансамбъла само ако: са ваксинирани, преболедували или представят отрицателен тест за Коронавирус. В заповедите е посочено, че тестовете ще бъдат за сметка на работодателя. Съставени са протоколи от 23.11.2021г. и 13.12.2021г., в които е отразено, че заповедите на Кмета на Община Благоевград са доведени до знанието на всички работещи в Ансамбъл Пирин, вкл. и на ищеца. Посочено е, че са представени протоколи с имена на служители на Ансамбъла, които са си направили антигенни тестове преди концерните, като в посочените списъци ищецът не фигурира. Представен е доклад, изготвен от М. Д. в качеството му на Главен художествен ръководител и Хореограф на фолклорен Ансамбъл Пирин – Благоевград, в който е посочено, че във връзка с издадена заповед на Кмета на Община Благоевград служителите А. С. и М. В. отказали да си направят тестове, поради това и не взели участие в концерта /състоял се на 25.11.2021г./. Представен е и втори доклад, в който е посочено, че поради липса на валиден сертификат трима служители, вкл. и ищецът не взели участие в концертите на 15 и 16.12.2021г. Представени са писмени документи, от които е прието за установено, че Кмета на Община Благоевград е изискал писмени обяснения от служителя С. поради това, че преди концертите на 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. не си е направил тест и поради това не е взел участие, което представлява неизпълнение на трудовите задължения. В предвидените за това срокове са представени подробни писмени обяснения от ищеца по реда на чл. 193 КТ. След представянето на писмени обяснения кметът на Община Благоевград е издал актуваната заповед № 61-К/14.02.2022г., с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено и на същия е наложено дисциплинарно наказание уволнение заради системни нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта е посочено, че въпреки издадените заповеди на кмета, създадената организация и осигурени безплатни тестове за Коронавирус ищецът е отказал да си направи такъв. Поради липса на валиден сертификат /за ваксиниране, преболедуване или отрицателен тест/ ищецът не е бил допуснат и не е взел участие в концертите на Ансамбъл Пирин, състояли се в Зала Яворов на дати 25.11.2021г., 15.12.2021г. и 16.12.2021г. Посочено е, че тези действия и 3 бездействия на трите посочени дати служителят С. е нарушил чл. 37 от Правилника за вътрешния трудов ред на Фолклорен Ансамбъл Пирин, не са изпълнени и законните разпореждания на работодателя, тъй като за трите концерта служителят се е явил на работа без валиден сертификат - нарушение на чл. 126, т.2, т. 6 и т.7 КТ. Заповедта е връчена на уволнения служител на 14.02.2022г.

От правна страна е прието, че при оспорване законността на извършеното уволнение в тежест на работодателя е да установи, че при налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка на конкретно извършеното нарушение на трудовата дисциплина, която да е съобразена с критериите, посочени в чл. 189, ал.1 от КТ, а това са тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Дисциплинарното нарушение следва да е конкретизирано, за да може да се прецени съответстващото му по вид и тежест дисциплинарно наказание. Приел е, че при оспорване на наказанието извършената преценка от работодателя за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина подлежи на съдебен контрол, като се изследва и въпроса дали има съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание.

Въззивният съд е приел, че в случая работодателят е наложил наказание за допуснати от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл. 190, т.3 КТ.

Прието е, че за да е налице посоченото основание за уволнение по т.3, чл. 190 от КТ – системни нарушения, нарушенията на трудовата дисциплина следва да са три или повече, като при определяне на броя им се вземат предвид тези, за които не е наложено дисциплинарно наказание и тези, за които наложеното наказание не е заличено.

Съдът е приел, че посочените в оспорената заповед основания чл.190, ал.1, т.3; чл. 187, ал.1, т.2 и т.3 ; чл. 187, ал.1 т.5, т.7 и т.10 от КТ , конкретно изразяващи се, от заповедта и събраните в хода на делото доказателства, неучастие в концерти на 25.11.22 г., 15.12.22 г. и 16.12.22 г.

(коледните концерти на ансамбъла) не могат да послужат за законови основания в конкретния случай, поради това, че същите препращат към изисквания, които не са важали за ищеца, тъй като същият не е попадал в 4 кръга на задължените да ги спазват лица. Прието е, че със заповед от 07.12.2021 г., кметът на община Благоевград и главния художествен ръководител на ФА „Пирин“, във връзка с предстоящите концерти на ансамбъла са определили изисквания към участниците в концертите, които поименно са били определени преди датата на заповедта на кмета за противоепидемични мерки. Посочено е, че самите епидемични мерки са изисквали отрицателен резултат от PCR тест (72 часа преди концерта) или бърз антигенен тест (48 часа преди концерта). Приел е за установено от събраните доказателства, че периодът в който е определен съставът на участниците в концертите, предшества срокът за представяне на сертификат за отрицателен резултат от двата вида тест и непредставянето на такъв сертификат не може да се вмени в задължение на служителя. Според съда при липса на такова задължение, логично не може да последва и неизпълнението му, което да обоснове „тежко нарушение на трудовата дисциплина“.

Прието е за установено от събраните гласни доказателства на свидетелите – Д. М., М. С., М. Я., М. В. (на длъжност - танцьори във ФА „Пирин“) и Й. Д. на длъжност „служител в отдел „Човешки ресурси“ във ФА „ Пирин“, че на посочените в оспорваната заповед за уволнение дати 25.11.2021 г., 15.12.2021 г. и 16.12.2021 г., А. С. е присъствал на работното си място по време на репетициите и в концертната зала. Приел е, че налагането на най-тежката санкция - дисциплинарно уволнение, трябва да бъде съобразена с тежки нарушения на трудовата дисциплина, както и обстоятелствата, които са определили цялостното поведение на служителя.

Съдът е приел, че съгласно трайната съдебна практика и доктрината, за да е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина, е необходимо да бъдат извършени и съответно установени най-малко три нарушения, за да се квалифицира дейността съгласно чл. 190, т. 3 от КТ- едно от посочените в заповедта основание за налагане на дисциплинарното уволнение. Прието е, че в случая А. С. не е представил нито един от трите документа, но това не е попречило същият да се явява на работа, да участва в репетициите /не за самите концерти/ и да бъде на концертите, макар и като публика, където са били допускани абсолютно всички, без оглед на това дали притежават валиден сертификат или не.

Съдът е приел, че не е налице и другото основание за налагане на най5 тежкото дисциплинарно наказание-уволнение, визирано в чл. 190, т. 7 от КТ /посочено като основание в заповедта/-други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Според съда това не е обособен състав, а е препратка към общите критерии за избор на дисциплинарното наказание, което от своя страна означава допустимост на съдебния контрол върху съответствието между тежестта на извършеното нарушение с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". Позовал се е на чл. 189, ал. 1 от КТ, според който при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Прието е, че наложеното най-тежко наказаниеуволнение на С. за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина не съответстват на тежестта им, поради което и с оглед разпоредбата на чл.

272 от ГПК са възприети изцяло мотивите на първоинстанционния съд по отношение на това несъответствие на наложеното дисциплинарно наказание на извършените от служителя нарушения и е препратил към тези мотиви на първоинстанционния съд.

При тези съображения съдът е формирал извод, че предявените обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са основателни и доказани следва да бъдат уважени. Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивната инстанция първоинстанционното решение е потвърдено.