Решение № 14440 от 19.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14440 гр. София, 19.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110165297 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Б. Т., с ЕГН: **********, чрез ЕАД „Д. М.“ , вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.

„Александър Стамболийски" 125, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от .........., с която са предявени за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че на 07.10.2024 г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне па потребителски кредит № 1390349, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 250 лева. Съгласно договора, ищцата следвало да погаси заема в срок от 20 дни, като следвало да върне сумата с лихва 2,24% или 5,60 лв. /или общо 255,60 лв./ Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,82%. В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на Дружеството ответник. След като усвоила сумата от 250 лв., ищцата установила, че освен заемната сума от 250 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство в размер на 61,90 лв. Счита, че договорът потребителски кредит е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен договорът за гаранция. Посочва, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК. Поддържа, че в него е посочен ГПР, но в него не е включен договорът за поръчителство и другите услуги, което прави този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 1

ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство представлява условие за отпускането на кредита, твърди, че същата е уговорена във вреда на потребителя и поради това е неравноправна.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор за кредит със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни изисквания, като в него е описан ГПР и същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че уговорките в договора за кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни съображения за неоснователност на претенциите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 30.07.2025 г., и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 24.11.2025 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен процесният договор за предоставяне на потребителски кредит с посоченото в представения от ищеца писмен документ съдържание.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

На 07.10.2024 г. между И. Б. Т. и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит. Договорът е сключен в електронна форма от разстояние. Финансовите параметри са следните: Размер на отпуснатия заем - 250,00 лв.;

Срок на заема - 20 дни, от 07.10.2024 г. до 27.10.2024 г.; падеж - 27.10.2024 г.; Дължима сума на падежа - 255,60 лв.; Договорна лихва - 5,60 лв., 2,24% за периода; ГПР по договор 49,82%; Обезпечаване Поръчителство от MiDhibe Bank p.l.c., Малта; Такса за гаранция - 61,90 лв.

Общата дължима сума при падеж е 317,50 лв., включваща главница, договорна лихва и такса за гаранция.

От представената разписка на „Изипей“ АД № 0700023450338418/07.10.2024 г., се установява, че заемателката е получила сумата 250,00 лв. в брой, с основание „Фе ратум България“ ЕООД по договор № 1390349“. Усвояване на 07.10.2024 г.

От приложената разписка № 0500023496913598 от 11.10.2024 г., се установява, че заемателката е извършила плащане в брой чрез „Изипей“ АД към „Фератум Бълга рия“ ЕООД. Внесената сума е 317,50 лв. (255,60 лв. по договора + 61,90 лв. такса за гаранция).

Съгласно прието заключение по ССЧЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, при включване на задължителното оскъпяване, произтичащо от таксата за гаранция в размер на 61,90 лв., реалният ГПР по процесния договор възлиза на 7 741,84 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска с правно основание по чл.26, ал.1, предл.2-ро ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД и вр.

2 чл. 146 ЗЗП вр. чл. 143, т.10 и т.19 ЗЗП: В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит от 10.11.2020 г., в който е уговорено възнаграждение за предоставяне на обезпечение в полза на свързано с кредитодателя лице в сочения размер, което е следвало да се включи в ГПР по кредита и с включването на което е надвишен максималният размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК, както и че ищцата не е имала възможност да се запознае с клаузата преди сключването на договора.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че оспорената клауза от договора е индивидуално уговорена.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.

Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.

Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично достъпния Търговски регистър на Малта, достъпен на https://registry.mbr.mt, се установява, че едноличният собственик на капитала на ответника „Фератум България“ ЕООД е лицето Мултитют СЕ, идентификация 1950969-1, чуждестранно юридическо лице, държава:

Финландия, като същото лице е и единият от собствениците на MULTITUDE BANK P.L.C.

/променено наименование на Ferratum Bank/.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.

Въз основа на изложените от ищцата фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че 3 уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесното правоотношение е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.

В настоящия случай сумата по договора за заем е в размер на 250 лева, а от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че включвайки и разхода по договора за поръчителство, ГПР по процесния договор възлиза на 7 741,84 %. Ето защо може да се направи законосъобразен извод, че ГПР надхвърля 50 %. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Фератум Банк“ /Малта/ по процесния договор за потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д.