Решение № 267 от 19.02.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 568/2020
- Вид
- Решение № 267
- Подписан
- 19.02.2020
- В сила
- 06.07.2020
- Състав
- БОЖИДАР ИВАНОВ КЪРПАЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 38 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 38 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал.1 · Закон за счетоводството
- чл. 38, ал.11 · Закон за счетоводството
- чл. 74 · Закон за счетоводството
- чл. 78 · Закон за счетоводството
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 267 гр.
Пловдив, 19.2.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 12.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 568/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Л.Й.К. против Наказателно постановление № 484881- F516153, издадено от Заместник директор на ТД на НАП- Пловдив, с което на Л.Й.К. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 74, ал.1, вр. 38 ЗСч.
С жалбата се признава извършеното нарушение. Моли се за приложение на чл.
28 ЗАНН, предвид сочените уважителни причини за неподаване на справката декларация в срок.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Л.Й.К., в качеството си на управител на СИМВАС ООД- предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г./30.06.2019 г. е неприсъствен ден/.
Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
ГФО на дружеството за
2018 г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 14.10.2019 г.
Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр.Пловдив.
Нарушението е установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо Нарушението е установено на 21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията, във връзка с писмо вх. N° 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП Пловдив с вх. N 04-01-1768/05.09.2019г.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди констатациите от АУАН. Следва да се отбележи и че фактическата обстановка по същество не се оспорва от жалбоподателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗМФ-610/ 03.07.2018г се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
Действително по делото се установява, че нарушителят не е надлежно поканен за съставяне на АУАН, доколкото поканата на хартиен носител, изпратена по пощата е върната като непотърсена, а съгласно трайната съдебна практика електронната покана не е надлежен способ за връчване на книжа в административно-наказателния процес, като нещо повече по делото са представени доказателства само за изпращане на електронната покана, но не и за нейното реално връчване. Това нарушение обаче е санирано в пълна степен, доколкото от показанията на актосъставителя се установи, а не се и оспорва от жалбоподателя, че не само нарушителят, а и нейния защитник реално са присъствали при съставяне на АУАН като по този начин максимално са гарантирани правата му в най-ранната фаза на процеса.
Действително от показанията на актосъставителя се установи известна особеност при съставяне на АУАН, доколкото същият реално е съставян в продължение на два дни. Съставянето е започнало на 14.10.2019г., като тази дата е отбелязана и като дата на съставяне на АУАН. След генерирането на номера и датата на АУАН обаче попълването му е преустановено поради необходимостта да се осигури присъствието и подписа на свидетел. Съставянето на АУАН е продължило на следващия ден 15.10.2019г., когато той надлежно е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя. Тази дата е отбелязана и като дата на връчването му. Тоест АУАН реално е завършен не на датата посочена в него-14.10.2019г, а на последвалия ден, отбелязан като дата на връчване-15.10.2019г. Чисто формално е налице порок при оформяне на АУАН, доколкото е допусната неточност при изписване на един от задължителните му реквизити по смисъла на чл. 42, т.2 ЗАНН, а именно дата на издаване. Това нарушение обаче не е съществено и не се отразява на правото на защита на наказаното лице. На първо място това е така, доколкото се установи от показанията на актосъставителя, а не се и оспорва от жалбоподателя, че и на двете дати 14.10.2019г. и 15.10.2019г., както нарушителят, така и нейният защитник реално са присъствали при съставяне на АУАН. На следващо място и двете дати 14.10.2019г. и 15.10.2019г. са преди изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Не са повдигнати възражения, а и не възникват съмнения по делото досежно материалната, темпорална и персонална компетентност на актосъставителя в зависимост от това коя дата ще се приеме за меродавна за съставяне на АУАН-14.10.2019г или 15.10.2019г.
Както вече се спомена при съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 15.10.2019г., а НП - на 16.12.2019г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че тримесечния срок по чл. 34 ЗАНН тече от откриване на нарушителя. Съгласно трайната практика на Административен съд-Пловдив нарушителят се счита открит, когато администрацията, компетентна да издаде АУАН, разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и личността на нарушителя.
В случая процесното нарушение се характеризира със следната особеност: спрямо търговците е налице задължение да представят ГФО за обявяване пред една институция- Агенция по Вписванията. Съгласно изричната разпоредба на чл. 78 ЗСч. обаче компетентни да издават АУАН за нарушения по чл. 38 ЗСч. са длъжностни лица от друга институция- НАП. От това следва, че релевантният момент за преценката кога е открит нарушителя се явява моментът, когато компетентната да издаде АУАН институция разполага с достатъчно данни за нарушението и нарушителя, а в случая това се явява НАП. Поради това и съвсем коректно е и отбелязването в АУАН и НП, че нарушението и нарушителят се считат открити от момента, в който НАП е уведомена от Агенцията по вписванията за неизправните търговци. Изцяло в полза на наказвания субект е и приетото, че релевантна е по-ранната дата, на която писмото е получено в ЦУ на НАП, а не по-късната, когато това писмо е препратено до ТД на НАП.
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.11 ЗСч. в приложимата редакция към момента на извършване и установяване на нарушението, аналогична на сегашните ал.13 и 15 на същия член.
Отново за пълнота на изложението следва да се отбележи, че сроковете, посочени първоначално в чл. 38, ал.11 ЗСч, а след измененията с ДВ 96/2019 в ал.13 и 15 на същия член имат само инструктивен характер. Същите са приети с цел да дисциплинират администрацията от АВ и НАП, но са неотносими към реда за реализиране на административно наказателната отговорност и към давностните срокове, уредени в чл. 34 ЗАНН. На този извод навежда, както систематичното място на ал.11, 13 и 15 на чл. 38 ЗАНН, които не са в глава административно наказателна отговорност на ЗСч, така и изричното правило на чл. 78 ЗСч., според който съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1, вр. чл. 38, ал.1 ЗСч, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, при съществуващо такова задължение.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че законът изрично предвижда, че отговорност кумулативно носят, както законният представител на ЮЛ-нарушител, на когото се налага глоба, така и самото предприятие, на което се налага имуществена санкция, като отговорността на двата субекта е отделна и независима.
В тази връзка от приложената по делото справка от търговския регистър се установява, че жалбоподателката е едноличен собственик на капитала и управител на СИМВАС ООД- поради което и се явява годен субект на нарушението.
Приложена е и правилната санкционна норма, като определеният размер е в рамките на минимума предвиден в закона.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 74 ЗСч. Нещо повече в самия АУАН е отбелязано, че нарушението е за първи път и е отстранено доброволно още преди издаване на АУАН, тоест преди формалното иницииране на административно наказателно производство срещу жалбоподателя.
Нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения от допуснатото нарушение да са произтекли каквито и да било съставомерни или несъставомерни вредни последици.
Нещо повече от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят далеч преди изтичане на крайния срок за подаване на ГФО е предприел редица действия в насока изпълнение на законовите разпоредби-организирал е извънредно общо събрание на съдружниците на СИМВАС ООД за вземане на решение за приемане на ГФО за 2018г. на дата 28.03.2019г., заплатил е държавна такса за публикуване на ГФО по електронен път още на 15.04.2019г. Че предприемането в законоустановения срок на всички подготвителни действия по обявяване на ГФО е смекчаващо обстоятелство, което може да доведе до извод за маловажност на случая е и трайната практика на Административен съд Пловдив-Решение № 928 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 672 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2683 от 14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2491 от 23.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2945 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68ffeaaf-87f9-4fc8-a591-b3dfc56cee75