Решение № 1597 от 08.11.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Варна, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20213110108944 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „И.” ЕООД, ЕИК *, гр. Варна срещу „К. Г.“ ЕООД, ЕИК: * и „П. М.” ЕООД, ЕИК *, искове за установяване в отношенията между страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 1450.55 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014 г. договор за цесия между „К. Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на начислена с фактура № 0070265575/ 27.11.2009 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр. д. № 12807/ 2014 г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 07.11.2018 г. изпълнителен лист.

В исковата молба се излага, че с решение по гр.д. № 12809/ 2014 г. по описа на Районен съд, град Варна съдът е уважил предявеният от „К. Г.” ЕООД срещу “Е.-П. П.” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД , с който ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1450.55 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия по фактура № 0070265575/ 27.11.2009 г. В хода на разглеждане на първоинстанционното производството, „К. Г.” ЕООД прехвърля на ищеца вземането си в размер на 1450.55 лв. по корекционната процедура , с договор за цесия, сключен на 23.10.2014 г. След влизане в сила на решението в полза на „К. Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист , на 07.11.2018 г., а съобразно спогодба – анекс от 23.12.2014 г., сключена между страните по договора за 1 цесия, цедентът „К. Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на ищеца, в качеството му цесионер изпълнителния лист за посоченото вземане. До настоящия момент изпълнителният лист не е предаден.

Твърди се още , че три месеца след като прехвърляне на вземането на „И.” ЕООД, „К. Г.“ ЕООД прехвърля същото вземане на втория ответник, на когото предава и оригинала на изпълнителния лист. Сочи, че за извършеното прехвърляне „К. Г.” ЕООД уведом ява “Е.-П. П.” АД. Твърди се още, че договорът за цесия между „К. Г.” ЕООД и „П. М.“ ЕООД е антидатиран.

Вместо да изпълни поетите задължения, цедентът „К. Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П. М.“ ЕООД, който се легитимира като носител на вземането с договор за цесия, сключен преди договора от 23.10.2014 г., за което прехвърляне длъжиникът “Е.-П. П.” АД е уведомен на 26.10.2014 г. Въз основа на него и по молба „П. М.“ ЕООД е образувано изпълнително производство.

Ответникът - “П. М.” ЕООД депозира писмен отговор в срока по чл. 131 Г П К , в който излага съображения за недопустимост, а в условие на евентуалност и за неоснователност на исковете. Твъдри се, че на 21.10.2014 г.

“П. М.” ЕООД и “К. Г.” ЕООД са постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че доколкото претендетът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил спор по гр. д. № 12807/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226, ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното се настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - „К. Г. ” ЕООД депозира писмен отговор. съображения за недопустимост, а в условие на евентуалност и за неоснователност на исковете. Възражението си за недопустимост обосновава с липсата на правен интерес, от една страна, както и за формирана сила на присъдено нещо, относно титулярството на вземането, от друга. Становището за неоснователност на претенцията е основано на възражение за нищожност на договора за цесия с ищеца, както и на спогодбата от 23.12.2014 г. поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Позовава се и на недействителност на двете съглашения по отношение на „К. Г.“ ЕООД поради действия във вреда на представлявания от страна на пълномощника. Отправя искане за прекратяване на производството, евентуално – за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази 2 становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно е от материалите по приобщеното към настоящото дело гр.д. № 12807/ 2014 г. по описа на ВРС , че предмет на производството е предявен от ”К. Г.” ЕООД иск за заплащане от ”Е.-П. П.” АД на сумата от 1450.55 лв., представляваща цедирано вземане по силата на договор за цесия между „К.

Г.” ООД и Л. М. Н., включващо сума по корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия по фактура № 0070265575/ 27.11.2009 г. за период а от за периода 10.04.2009г. - 06.10.2010г. платена от цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С Решение № 1250/ 13.03.2015 г. по гр. д. 12807/ 2014 г. на ВРС, предявения иск е уважен изцяло.

Видно от материалите по делото, решението по осъдителния иск е влязло в законна сила, като н а 07.11.2018 г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист.

Приобщено към материалите по гр. д. № 12807/ 2014 г е представено уведомление от „Е.-П. П.“ АД уведомление от 24.09.2014 г., изпратено на ел. адрес, о т настоящия ответник до „Е.-П. П.“ АД, съдържащо изявление за прехвърлено от потребителя в полза „К. Г.“ ЕООД вземане, с договор за цесия от 13.08.2014г., като същото е посочено под № 6 в документа.

Според представеният препис от ел.поща изходяща от ”Е.-П. П.” АД, уведомлението за сключените между ”К. Г.” ЕООД и ”И.” ЕООД договори за прехвърляне на вземания, е получено от длъжника на 24.09.2014 г.

С Договор от 23.10.2014 г. сключен между “К. Г.“ ЕООД, действащо чрез пълномощника К. Т. и ”И.” ЕООД, представлявано от управителя Т. Д. , че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Видно от съдържанието на договора, в същия се съдържа изрично отразяване, че цената за придобиване на вземането, е платена при подписването му.

Със Спогодба-анекс от 23.12.2014 г. към 198 договора за цесия от 23.10.2014г., сключена между ”К. Г.” ЕООД, ”И.” ЕООД и ”Г. Г. Г. Е.” ЕООД (л. 198) е прието между страните, че ”К. Г.” ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми по реда на чл. 99 ЗЗД длъжника ”Е.-П. П.” АД за прехвърлените вземания, с писмо по ел.поща от 26.10.2014г. Прието е още, че общата стойностна прехвърлените вземания, е в размер на 299148.15лв., като с подписването на анекса ”И.” ЕООД, се е задължило да заплати на кредиторите на ”К. Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от 282887.67лв. О т ”К. Г.” ЕООД, е поето задължение да преде на ”И.” ЕООД изпълнителните листи издадени в съдебните производствата, чиито предмет са вземанията по 198-те договора за цесия. Коментираната спогодба е подписна от ”Г. Г. Г. Е.” ЕООД, в качеството на солидарен длъжник.

3

Приобщен по делото е договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014 г., по силата на който ”К. Г.” ЕООД е прехвърл я на ”П. М.” ЕООД вземания от ”Е.-П. П.” АД, сред които е и процесното.

За извършеното прехвърляне длъжникът е уведомен на 27.12.2018г. По делото, са представени преписи от Нотариални покани, ведно с доказателства за връчването им и изготвени протоколи по реда на чл.593 от ГПП, видно от които”К. Г.” ЕООД предоставя 14 дневен срок на ”И.” ЕООД, да представи оригиналите от сключените между двете дружества договори за цесия, като в противен случай същите ще се смятат за развалени.

Представено е и нотариално заверено копие от документ - изявление за разваляне на договорите за цесия от страна на ”К. Г.” ЕООД, в хипотезата на чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, достигнало до адресата - ”И.” ЕООД на 17.02.2018 г.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

По отношение на допустимостта:

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения установителен иск е наличие на правен интерес за ищеца от избраната форма на искова защита.

В настоящата хипотеза, данните по делото относно предаване на изпълнителен лист от цедента на ”П. М.” ЕООД, а не на ищеца, както и извънсъдебно заявената претенцията на ”Г. Г. Г. Е.” ЕООД, обуславят интереса на ищцовото дружество да установи, със сила на присъдено нещо, титулярство си върху процесното вземане. Фактите и обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си, са настъпили след влизане в сила на решението по гр. д. № 12807/ 2014 г. на ВРС, същите не са разгледани от решаващия състав, и следователно - не е формирана сила на присъдено нещо.

До колкото липсват данни за прекратяване на изпълнителното дело, правен интерес за ищеца не е отпаднал, независимо от извършеното от ЧСИ плащане в полза на ответника.

По основателността:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, следните кумулативното наличие на следните предпоставки: придобиване на вземане в размер на 1450.55 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К. Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание стойност на начислена с фактура № 0070265575/ 27.11.2009 г. електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. № 12807/ 2014г. по описа на Районен съд – Варна; наличие на издаден на 07.11.2018 г. изпълнителен лист относно вземането; уведомяване на предишният кредитор на „Е.-П. П.“ АД за извършената цесия; сключване на 23.12.2014 г. спогодба – анекс между “К.

Г.” ЕООД и “И.” ЕООД; придобиване от „П. М.“ ЕООД на същото вземане с 4 договор за цесия, за което прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014 г.

В тежест на ответника „П. М.“ е да установи придобиване придобиване на вземането, в размер на 1450.55 лв., от „К. Г.“ ЕООД, съобразно валиден договор за цесия от 21.10.2014 г.; разваляне на всички договори, сключени между “К. Г.” ЕООД и “И.” ЕООД, за цесия от 23.10.2014 г.

В тежест на ответника „П. М.“ е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

В случая страните по делото претендират, че са носители на установеното по съдебен ред в полза на вземане ”К. Г.” ЕООД от длъжника ”Е. - П. П.” АД в размер на 1450.55 лв. Ищецът и първият ответник поддържат придобиване на вземането по силата на договор за цесия, сключен с ”К. Г.” ЕООД, съответно на 23.10.2014г. и 21.102014г.

Всеки от конкуриращите се кредитори на длъжника, се явява трето лице по отношение на сделката сключена с ”К. Г.” ЕООД, поради което и възникналият спор за принадлежност на вземането, следва да се разреши като се приложи правилото на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Според цитираната правна норма прехвърлянето с договор за цесия, има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В настоящата хипотеза, от представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че най - ранно достигналото уведомление за прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател е посочено ”И.” ЕООД, с дата на узнаване от длъжника - 26.10.2014г. Това е и дружеството, което надлежно се легитимира като носител на правото на вземане на основание договор за цесия сключен с ”К. Г.” ЕООД.

Доводите на ответниците, че цедираното вземане преминава в патримониума на новия си носител от момента на постигане на съгласие между страните по цесионния договор, т.е. че от значение е дата на сключване на договора, а не датата на уведомяването на длъжника, лишени от основание. Този извод, освен поради изложените по - горе съображения, се налага и с оглед правната природа на коментираните договори – същите представляват частни документи и не се ползват с достоверна дата, а момента на съставянето им, следва да се установи от настъпване на друг факт, от който по безсъмнен начин се установява, че частният документ вече е съществувал. В разглежданият случай този факт е установеното по делото обстоятелство, че на длъжника ”Е.-П. П.” АД първо по ред му е станало известно наличието на договор за цесия сключен между ”К. Г.” ЕООД и ”И.” ЕООД.