Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1368 от 21.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1050/2025
Вид
Определение № 1368
Подписан
21.05.2025
В сила
08.10.2026
Състав
Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 21.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501050 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК във връзка с чл. 637, ал.1 ТЗ.

Образувано е по подадена от „Стил Транс“ ЕООД частна жалба срещу определение № 147/14.01.2025г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав, постановено по т.д. № 1798/24 г., с което производството по делото е спряно. Твърди, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно, и иска съдът да прогласи неговата нищожност, евентуално- да го обезсили като недопустимо, евентуално- да го отмени, като бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото не е депозиран писмен отговор от насрещната страна. .

Частната жалба е допустима, като подадена от страна, имаща право на жалба, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по предявени от „Стил Транс“ ЕООД срещу „Олимпос 99“ ООД иска за заплащане на сумата от 25 014 лв.- неизплатени суми за извършени транспорти услуги, ведно със законната лихва, както и на сумата от 11 578 лв.- обезщетение за забава за периода 05.01.22г./ до датата на предявяване на исковата молба в съда.

С обжалваното определение, СГС, ТО, VІ- 14 състав, след като е констатирал, че с решение № 5//07.01.25 г. по т.д. № 150/24г. на ОС Благоевград на осн. чл.632, ал.1 ТЗ е отрито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество е счел, че са налице процесуалните предпоставки за спиране на производството по настоящото дело на осн. чл.637, ал.1 ТЗ.

Неоснователен е доводът на частният жалбоподател, че обжалваното определение е 1 нищожно.

Трайно в практиката на ВКС се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от незаконен състав на съда; когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано; когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Настоящото определение е постановено от съдия- докладчика по висящото съдебно производство, в рамките на правораздавателната му власт, в писмен вид и е е подписано, а волята на съда е ясна и конкретна, което налага извода, че е валиден съдебен акт.

Обжалваното определение е и допустимо- постановено е при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за правото на иск.

За да постанови определението си, първонистанционният съд е изложил мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към който на осн. чл.272 ГПК във вр. чл.

278, ал.4 ГПК препраща.

В чл. 637, ал.1 ТЗ е предвидено, че с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производство по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, с изключени на споровете и случаите, посочени изрично в тази разпоредба /каквито изключения в случая не са налице/. Забраната е установена за вземания, предмет на имуществени граждански или търговски дела, които да могат да се предявят в производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл. 685 ал. 1 ТЗ - за притезателни права (вземания) и то парични.

В случая предмет на производството по делото са предявени срещу „Олимпос 99“ ОО/ /спрямо което дружество е открито производство по несъстоятелност/, осъдителни искове с правно основание чл. 367 и сл. ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, правата по които следва да бъдат предявени пред синдика в производството по несъстоятелност и съответно защитени пред съда по несъстоятелността, поради което и попадат в приложното поле на забраната, установена за парични вземания, което води до извода, че е налице основание за спиране на настоящото производство, до които правилен извод е достигнал и първоинстаницнинят съд, чието определение следва да бъде потвърдено.

С оглед характера на настоящият спор, направените с частната жалба доказателствени искания за изискване на т.д.н. № 150/24г. по описа на ОС Благоевград, за прилагане на справки от АВ, за изискване на справка от НАП и за разпит на 5 свидетели, следва да бъдат оставени без уважение като неотносими.

Настоящият съд не дължи произнасяне до адресираното до ВКС искане „На основание чл.267 ал.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл.269 ал. 3 ГПК..“, „… Върховният Касационен Съд да спре производството по делото и да отправи до Съда на Европейския съюз в гр.Люксембург преюдициално запитване относно тълкуването на чл.47 от Хартата за основите права в Европейския съюз“ по поставените 12 въпроса.

С оглед на изложеното и САС, ТО, 5 състав,

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 147/14.01.2025 г. на СГС, ТО, VІ- 14 състав, постановено по т.д. № 1798/2024 г..

ОСТАВЯ без уважение направените с частната жалба доказателствени искания.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едноседмичен срок от съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3