Определение № 44477 от 01.11.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44477 гр. София, 01.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110121614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 123452/15.04.2024 г., подадена от П. Х. Б. срещу ФИРМА, ФИРМА и ФИРМА.

В исковата молба са изложени твърдения, че през 2015 г. срещу ищеца било образувано гр.д. №15310/2015 г. по описа на СГС, I-12 състав, с предмет – вземане по договор за цесия, по което ищец бил ответникът ФИРМА. Договор за цесия бил сключен между ФИРМА и ФИРМА. По посоченото дело било постановено решение в полза на ищеца по настоящото дело – П. Х. Б..

Решението на първата инстанция било обжалвано от ФИРМА и било образувано в.гр.д.

№5159/2017 г. по описа на САС, 8 състав, завършило с решение в полза на ответника по настоящото дело ФИРМА. Въз основа на това решение ответникът се снабдил с изпълнителен лист за вземанията си и ги прехвърлил на третия ответник – ФИРМА, който като инициирал изпълнително дело №2018***0402456 по описа на ЧСИ М. П..

Ищецът твърди, че съдебното решение на Апелативен съд-София било постановено въз основа на неистински писмени доказателства – документи за чиято неистинност било висящо досъдебно производство. Твърди, че неистинските документи били следните – Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърлянето на вземането (приложен по въззивното дело), Разписка за платената цена на прехвърляното вземане и Потвърждение на цесия от ФИРМА до ФИРМА.

По гр.д. №15310/2015 г. по описа на СГС, I-12 състав било приложено Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърлянето на вземането, в което било уговорено цената на цесията да бъде в размер на 70% от реализираното вземане, а начинът на плащането – само по банков път, в срок до 90 дни от датата на връчване на уведомлението.

В производството пред въззивната инстанция по в.гр.д. №5159/2017 г. бил приложен нов вариант на това Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърляното вземане, който документ ищецът твърди да е неистински, в който било уговорено цената да е в размер на 1000 лева, платима в брой или по банков път. Във връзка с това Приложение №1 била съставена и Разписка за заплатена цена, която според ищеца също била неистински документ. Според ищеца логично било отделните приложения към един договор да са номерирани по различен начин особено след като с еднаква дата. Ищецът сочи, че цитираните документи били неистински, доколкото не пресъздавали верни обстоятелства, а именно – че цената на цесията е 1000 лева, както и че същата е платена в брой на 30.04.2015 г.

Ищецът сочи, че оспорва истинността и на представено Потвърждение на цесия от 1

ФИРМА до ФИРМА доколкото липсва дата върху документа, не можело да се установи кога е бил съставен и съответно не можело да се прецени дали е относимо по делото доказателство. Предвид изложеното, ищецът моли съда да прогласи неистинността на цитираните по-горе документи.

Поради констатирани нередовности на исковата молба, с разпореждане №57414/17.04.2024 г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани нередовностите, като е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от водене на настоящото производство, както и да посочи дали се оспорва автентичността или верността на посочените документи.

С уточнителна молба от 13.05.2024 г., подадена от ищеца, чрез адв. Й.-Т. изрично е посочено, че се оспорва верността на документите. Наличието на правен интерес от оспорване верността на документите е изведена от възможността ищецът да иска отмяна на влязлото в сила решение, в производството по постановяването на което са използвани оспорените документи.

При така установената фактическа обстановка, районният съд намира от правна страна следното:

Предявените от П. Х. Б. срещу ФИРМА, ФИРМА и ФИРМА искове за установяване неистинността на следните документи: Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърлянето на вземането (приложен по въззивното дело), Разписка за платената цена на прехвърляното вземане и Потвърждение на цесия от ФИРМА до ФИРМА, са недопустими.

При оспорване на документ целта е да се обори обвързващата му доказателствена сила - формалната доказателствена сила на подписан частен документ или материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.

Оспорените в настоящото производство представляват частни документи, част от които – Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърляното вземане, представляват диспозтивни документи, а третият документ – Разписка за платена сума и Потвърждение на цесия от ФИРМА до ФИРМА, представлява частен свидетелстващ документ.

Изложените от ищеца обстоятелства относно неистинността на разписката за получена са свързани с невярно отразяване на факти от обективната действителност, за което липсва правен интерес от предявяване на отделен иск за прогласяване неистинността на разписката, тъй като разписката представлява частен свидетелстващ документ и същата няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените с нея обстоятелства.

Оспореното Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърляното вземане представлява частен диспозитивен документ, който по естеството си няма как да бъде неверен, поради което също липсва правен интерес от оспорване неговата истинност с твърдения, че същият е неверен. По отношение на Потвърждение на цесия от ФИРМА до ФИРМА не са изложени фактически твърдения относно това по какви причини ищецът намира, че същият представлява неистински документ, само е посочено в уточнителната молба, че всички документи се оспорват като неверни. Въпросното потвърждение на цесия също представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства, а се преценява от съда заедно с останалите доказателства по делото, поради което липсва правен интерес от оспорване верността му в нарочно производство.

В уточнителната молба от 13.05.2024 г. също така се сочи, че правният интерес от оспорване на документите се извежда от възможността да се иска отмяна на влязло в сила решение.

Съгласно мотивите на по т. 3 от Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК под „надлежен ред“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се има предвид влязла в сила присъда за документно престъпление или установяване на същото от гражданския съд, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено, или спряно на основанията, посочени в цитираната правна норма. Предвид изложеното, постановено в производство по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК съдебно решение не е 2 основание за отмяна, поради което липсва правен интерес от предявяване на исковете в настоящото производство.

Предвид липсата на правен интерес от водене настоящото производство за установяване неистиността (в частност – неверността) на: Приложение №1 от 30.04.2015 г. за цената на прехвърлянето на вземането, Разписка за платената цена на прехвърляното вземане и Потвърждение на цесия от ФИРМА до ФИРМА, исковете се явяват недопустими, поради което исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 123452/15.04.2024 г., подадена от П. Х. Б., ЕГН:

********** срещу ФИРМА, ФИРМА и ФИРМА като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21614/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3