Решение № 175 от 16.05.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Севлиево, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100510 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, искова молба, насочена против Н. З. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 2962,67 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м. 04.2022 г., за имот находящ се в гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ №83, ВХ. В, ЕТ. 3, АП. 70, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.01.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 293,33 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 04.01.2023 г., 28,83 лв. – цена на услуга дялово разпределение за периода м.06.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –24.01.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 2,87 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2021 г. – 04.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 242/2023г., по описа на Районен съд Севлиево.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово 1 разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от дружеството „МХ Елвеко“ ООД, която фирма е изготвяла и изравнителните сметки.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноските.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,с който я оспорва изцяло. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца по повод доставката на топлинна енергия за процесния имот, тъй като не е сключвал договор и не е подавал заявление за откриване на партида, нито е получавал покана за откриване на партида. Оспорва редовно решение на ОС, което да го обвързва. Оспорва до имота да е доставяно твърдяното количество топлинна енергия, както и че същата да е била правилно отчитана. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба писмени доказателства. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 117, том III, рег. № 4551, дело № 468 от 21.03.2008 г. на нотариус с рег. № 040 на НК при СРС, видно от който ответникът е собственик на топлоснабдения имот.

Съобразно гореизложеното, съдът намира, че между страните е налице валидна облигационна връзка.

Във връзка с възраженията на ответника по приложението на Директива 2

2011/83/ ЕС от 25.10.2011 г., съдът намира следното:

Текстът на чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС е възпроизведен и в националната правна уредба, а именно чл. 62 от ЗЗП, регламентиращ забрана да се доставя вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. С Тълкувателно решение № 2/2016 г. от 25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Това е така, защото непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане – чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след изменението ДВ, бр.

30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребителят на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

При съобразяване на изложеното се налага извод, че непоискана доставка на ТЕ в сграда в режим на етажна собственост е налице тогава, когато е направено надлежно искане при условията на чл. 153, ал. 2 ЗЕ за прекратяване на топлоподаването до абонатната станция в сградата, но въпреки това същото не е своевременно прекратено от топлопреносното дружество. Отделно от това всеки собственик на индивидуален обект в сградата може по споразумение с топлопреносното дружество да спре подаването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на собствения си имот, като остане потребител единствено на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и на енергия за общите части на сградата. В разглеждания случай е налице искане за прекратяване на топлоподаването по реда на чл. 153, ал.

2 ЗЕ, като съгласно приетото по делото писмо с рег. № Г-23800 от 02.03.2022 г., отоплението в сградата е спряно на 17.02.2022 г., след изпълнение на изискванията на посочената разпоредба.

По изложените съображения и при съобразяване на задължителните разяснения, дадени в цитираното ТР, съдът приема, че ответникът в качеството на съсобственик на недвижимия имот се явява клиент на топлинна енергия, намира се в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия и следва да отговаря за нейната стойност съобразно дела си в съсобствеността до 17.02.2022 г., когато е било спряно топлоподаването на сградата въз основа на решението на мнозинството в ЕС.

От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза, 3 която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява през процесния период в имота на ответника има три топлоразпределителя, няма инсталирана щранг лира, а за процесния период са начислявани суми за отопление, БГВ и сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че при сравнение на предоставените от ФДР и ищеца данни се вижда, че сумарните показания на отчетите на индивидуалните водомери зьа топла вода и изчислените стойности за сезони 05.2020 -04.2021 и 05.2021я -04.2022 са по-големи от показанията на общия топломер в АС, като би трябвало да се начислява по 140 л. консумация на топла вода на ден на човек, а са начислявани служебно 280 л. Съдът намира, че от представените констативни протоколи от третото лице – помагач се установява, че действително за процесния имот не е осигурен достъп за отчет на измервателните уреди, поради което е било налице основание за служебно начисление, но същото не е определено правилно според Наредбата за случаите при неосигурен достъп, поради което съдът намира, че за ответника не е възникнало задължение да заплати така начислените количества.

Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, според формулата на т. 6.1.1 от приложението към Наредбата.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата и неоспорена съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, за процесния периода сумата за БГВ е в общ размер на 1831,26 лв., която сума неоснователно се претендира от ищцовото дружество, поради неправилно начисленото служебно количество. Топлата вода е начислявана на база брой потребители - по 280 л на ден - за двама човека /съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата/, като не е съобразен посоченият брой потребители в имота в списъка на л. 23 от първоинстанционното дело, поради, което сумата за БГВ следва да бъде редуцирана в размер на 915,63 лв.

Безспорно се установи в производството и че топлоподаването към сградата е спряно на осн. чл. 153, ал. 2 ЗЕ, поради което сумите претендирани за периода след 17.02.2022 г. се явяват недължими. С оглед гореизложеното, и като съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза и при приложението на чл. 162 ГПК, намира, че това са сумите за периода 17.02.2022 г. – 30.04.2022 г. в общ размер на 140,90 лв.