Решение № 23 от 15.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Варна, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20213000600398 по описа за 2021 година Предмет на въззивното производство е определение № 267/02.11.2021 г., постановено по ЧНД № 379/2021 г. на Окръжен съд Добрич, с което по реда на чл.306, ал.2, вр.ал.1, т.1 от НПК съдът е разглеждал съвкупността от осъдителни съдебни актове срещу П. АЛ. Г., като по същество е постановил наказанието лишаване от свобода за три месеца, наложено му по НОХД № 176/14 г. на РС Каварна, да бъде търпяно отделно от общото наказание девет години лишаване от свобода, определено му от съд в Република Полша, и прието за изпълнение в България.

Въззивното производство е образувано по саморъчна жалба от осъдения Г., която той поддържа в съдебно заседание, и в която се твърди, че законосъобразното решение изисква разваляне на групирането, направено от чуждестранния съд, и определяне на различно, по-малко по размер общо наказание. Назначеният му съгласно ЗПП служебен защитник – адвокат С.С., АК Добрич, се придържа към жалбата и предлага на съда да извърши проверка за наличието на идеална съвкупност, респ. възможността да бъде наложено едно общо наказание. В саморъчната жалба се претендира също 1 така отмяна на доживотната забрана за управление на МПС, наложена от чуждестранния съд, което е извън предмета на настоящото производство и съответно не може да получи отговор в него. Становището на прокурора във въззивната инстанция е, че определението на окръжния съд следва да се потвърди.

Жалбата е неоснователна.

По отношение на осъдения Г. са били налице три влезли в сила отделни съдебни акта в Република България, единият от които – по НОХД № 135/2001 г. на РС Каварна няма фактическо или правно значение за воденото производство. Второто и третото осъждане – с влязлото в сила на 14.11.2013 г. по НОХД № 261/2013 г., и с влязлата в сила на 19.11.2014 г. присъда по НОХД № 176/2014 г., и двете на Районен съд Каварна, са били за деяния, извършени съответно на 28.08.2013 г. и на 04.01.2014 г., и те пораждат въпроси за наличието на съвкупности с престъпления, предмет на осъдителни съдебни актове в Република Полша, респ. разглежданата в това производство възможност за групиране на наказанията по всички, или част от тях.

С решенията си по ЧНД № 149/20 г. и по ЧНД № 322/21 г., постановени по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛС, Окръжен съд Добрич е признал и приел за изпълнение последователно два съдебни акта, постановени в Република Полша срещу Г., всеки от тях именуван там „обща присъда“, с които по същество са били определяни общи наказания за множество престъпления, извършени на територията на тази страна-членка. С оглед характера и правните последици на такъв вид съдебни актове, актуален и със значение при изпълнението е само вторият, този, който е признат с решението по НОХД № 322/21 г. на Окръжен съд Добрич, тъй като по отношение на първия от тях, той представлява разширяване на съвкупността с включване на ново последващо осъждане.

С решението по НОХД № 322/21 г. първоинстанционният съд е признал и приел за изпълнение в Република България обща присъда, постановена по дело № ХІ К 259/19 г. на Наказателно отделение на Районен съд Ченстохова, Република Полша, с която присъда на българския гражданин П.Г. е било наложено общо наказание девет години лишаване от свобода, за съвкупността от следните присъди:

2 обща присъда по дело № ІІ К 478/18 г. на Районен съд в Киелце /призната от ОС Добрич по първото дело - ЧНД № 149/20 г. / присъда по дело № ІІ К 510/18 г. на Районен съд в Пиасечно /също за общо наказание/ и присъда по дело № ХVІ К 903/18 г. на Районен съд в Ченстохова.

От превода на удостоверението по чл.3 от специалния закон, приложен на л.17 и сл. в ЧНД № 322/21 г. се установява, че приетата за изпълнение последна обща присъда е по отношение на шест отделни деяния, извършени в периода 03.03.2013 г. – 20.10.2017 г. Липсват категорични данни за датите на влизане в сила на отделните съдебни актове, с които са налагани съответните отделни наказания, наличието на каквито данни принципно би позволило да се даде ясен отговор на въпроса, който е стоял пред окръжния съд – дали осъжданията по НОХД №№ 261/13 г. и 176/14 г. на РС Каварна се намират с някои от тях в отношение на съвкупност, или рецидив. Даденият от първостепенния съд отговор на този въпрос е неправилен, защото съставът е приел, че е налице рецидив, без да държи сметка, че в случая е от значение не датата на влизане в сила на общата присъда, а на отделните съдебни актове.

Независимо от горното, попълване на делото с липсващите данни не се налага, тъй като взетото крайно решение – наказанието по НОХД № 176/14 г. на РС Каварна да се търпи отделно /наказанието по НОХД № 261/13 г. е вече изтърпяно/, без да се формират нови съвкупности, е правилно, макар и на друго основание, което се извлича от РР 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите–членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.

Прочитът на Рамковото решение и съдебната практика /напр. Р 132/2019 г., ВКС, І н.о./ сочи, че вземането предвид на предишни присъди, постановени от съд на друга държава-членка, срещу същото лице за различни деяния, предвидено и в националното ни законодателство с чл.8, ал.2 от НК , не е безусловно, а зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. И преди всичко – дори и да са налице предпоставките за кумулиране на всички, или на част от наказанията по присъдите, постановени от българския съд и тези, наложени от съда на полската държава, приложението на чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК във всички случаи би имало за последица преразглеждането на общата присъда по дело № ХІ К 259/19 г. на Наказателно отделение на 3

Районен съд Ченстохова, Република Полша, в частта относно наложеното с него на въззивника общо наказание в размер на девет години лишаване от свобода, каквато намеса е недопустима поради конфликт с чл.3, § 3 от Рамковото решение. С последната правна норма се изключва възможността, от вземането предвид на постановени в други държави-членки предишни присъди, да последват намеса, отмяна или преразглеждането им.

С оглед на така изложено, искането на осъдения Г., групирането по общата присъда на съда в Ченстохова да бъде развалено, и да бъде извършено ново групиране, с определяне на по-нисък размер на общото наказание, не може да бъде удовлетворено, тъй като е в противоречие с разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г. за вземане предвид присъдите, постановени в държавите–членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства.

От същността на взетото в първоинстнационния съд решение по същество, с което въззивният състав се солидаризира, следва, че упрекът към този съд, отправен с въззивната жалба, че не е изискал от Република Полша данни от кога е задържан осъденият, се явява неоснователен, доколкото подобни данни ще са без практическо значение. Тъй като в хода на образуваното въззивно производство, окръжната прокуратура в Добрич е изпратила за приобщаване материали /копия на л.12-15 във въззивното дело/, от които е видно, че коментираната обща присъда е допълнена в последствие от полския съд със зачитане на определен период на изтърпяване, който първоначално не е бил включен, следва да се отбележи, че в настоящото производство това зачитане не може да бъде взето предвид. То обаче е от съществено значение за правното положение на осъдения, поради което въпросът, предмет на чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, следва да бъде разрешен в последващи производства, които да обхванат както пълните данни от удостоверението по чл.3 на специалния закон /л.27, т.2, на ЧНД № 322/21 г., ОС Добрич/, така и новопостъпилото в прокуратурата решение от 28.07.2021 г. на Районен съд Ченстохова за допълване на приетата за изпълнение обща присъда.

По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 267/02.11.2021 г., постановено по ЧНД № 379/2021 г. на Окръжен съд Добрич.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5