Решение № 395 от 18.04.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Кюстендил, 18.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520100476 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена жалба от К. Н. Я. и В. Г. Я., подадена на ***г. и уточнена с молба от **г. и молба от ***г. срещу Заповед № **от ***г., на К. на с. ***, издадена на основание чл.46, ал.4 ЗМСМА във вр. с чл.36, ал.3 ЗОСИ, с която е предоставено право на преминаване на И. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.***, през следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***, одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 295 кв.м., местността „***“, вид на собствеността – частна, територия – земеделска, категория – *** НТП: насип, насипище, стар номер: ***, като засегнатата площ от учреденото право на ползване е в размер на 17 кв.м., съгласно Скица предложение за учредяване на право на преминаване, изготвена от лицензиран инжерен по геодезия и кадастър, неразделна част от Констативен протокол от ***г. на комисията по чл.36, ал.2 ЗОСИ, назначена със Заповед № ***г. на К. на с.***.

В жалбата се твърди, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като не били налице предпоставките за предоставяне право на преминаване на И. К.

П. и семейството им през техния имот. Считат, че административното 1 производство било целенасочено не в тяхна полза, въпреки тяхното изрично несъгласие, доколкото били налице спорове между жалбоподателите и служители на О. К., съответно били ощетени именно заради тези предишни спорове. Оспорват се твърденията, изразени от Р. Н. – съсед на жалбоподателите, пред назначената от Общината комисия, че семейство П.и от много отдавна преминавали през процесния имот, собствен на жалбоподателите. Неверните твърдения на Р. Н. били продиктувани от желанието му да прикрие пред общинските органи обстоятелството, че сам бил завладял площ от повече от 17 кв.м., която съвсем спокойно би могла да бъде предоставена за преминава, включително и с тежкотоварни МПС.

Съответно, били налице много по подходящи варианти за предоставяне на права на преминаване на И. К. П. и семейството му и то без да се засяга правото на собственост на жалбоподателите. С допълнителни молби последните уточняват, че правото им на собственост произтича по силата на давностно владение върху ПИ с идентификатор *** и им е признато с влязло в сила решение на РС – Кюстендил от ***г., потвърдено с решение на ОС– Кюстендил, както и че са съпрузи от 60 години, макар и да не пазят удостоверението си за сключен граждански брак. В жалбата е направено искане съдът да задължи И. К. П. да представи доказателства за правото му на собственост върху имоти с идентификатор *** и идентификатор ***; искане съдът да задължи Р. Н. да представи доказателства за правото му на собственост върху имот, находящ се от горната страна на процесния имот на жалбоподателите; искане съдът да допусне изслушването на съдебно техническа експертиза /СТЕ/, с която да се отговорят на въпросите, поставени в исковата молба; по преценка на съда да бъдат изискани и приложени горепосочени съдебни решения на РС – Кюстендил и ОС – Кюстендил.

С Определение № ***г. съдът е конституирал като заинтересовани лица И. К. П., ЕГН **********, Б. Б. П., ЕГН ********** и Я. И. П., ЕГН **********, като в предоставения от съда срок същите са подали чрез своя общ процесуален представител – адв. Т., становище по жалбата, както следва: на първо място, счита се че процесната заповед била издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на приложимите законови процедури. Били налице изискванията на ЗОСИ, доколкото определеното чрез заповедта трасе за преминаване било най-целесъобразно, предвид че с него се причинявала 2 минимална вреда на служещия имот и бил определен справедлив размер на обезщетението за понесените от собственика на служещия имот вреди. На следващо място, жалбата се явявала неоснователна, доколкото изложените от жалбоподателите предложения за промяна на трасето за преминаване – през имота на друг техен съсед, неучастващ по делото, било много понецелесъобразно. Никой не оспорвал правото на собственост на жалбоподателите върху процесната част от имота, върху която бил учреден сервитутът, но било съобразено, че по този начин се ползвало трасето на съществуващия фактически на място и ползван от живущите на съседните имоти черен път. Правят се доказателствени искания. Молбата към съда е да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски.

Проведени са няколко съдебни заседания, изслушана и приета е съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, проведен е разпит на свидетел.

На основание чл.229, ал.1, т.2 ГПК с протоколно определение производството е било спряно за конституиране на наследниците на жалбоподателя В. Г. Я..

С Определение № ***г. съдът е възобновил производството като е конституирал Н. К. Е., ЕГН **********, и Г. К. Я., ЕГН **********, на основание чл.227 ГПК, като жалбоподатели по делото на мястото на починалата в хода на производството В. Г. Я..

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок срещу подлежащ на обжалване административен акт и е налице правен интерес за жалбоподатели от обжалване, доколкото процесната заповед касае учредяване на земеделски сервитут върху собствен на жалбоподателите имот.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради следното:

Видно от копие на заявление вх. № ***г. И. К. П. е поискал да му бъде предоставен достъп до собствения му имот с идентификатор ***, местност „П., през съседен такъв.

3

Видно от копие на Заповед № ***г. на К.на с.***, на основание чл.44, ал.2 ЗМСМА във вр. с чл.36, ал.2 ЗОСИ и въз основа на заявление вх. № ***г. била назначена комисия, която да определи трасе, по което да се достигне до ПИ с идентификатор ***, като извърши оглед на място, определи размера на обезщетението на вредите, които се причиняват на засегната земя, като се спазва изискването да се причинява най-малка вреда на служещата земя.

Видно от копие на констативен протокол от ***г., ведно със с кица предложение за учредяване на право на преминаване, изготвена от лицензиран инжерен по геодезия и кадастър, е извършен оглед от назначената комисия и изразено становище, че единствена възможност за достъп до ПИ с идентификатор *** е чрез преминаване през 17 кв.м. от имот с идентификатор ***, собствен на жалбоподателите.

Изготвен е доклад за изготвяне на експертна оценка за определяне на пазарна цена на правото на преминаване на обект: „Учредяване на право на преминаване през поземлен имот идентификатор ***, местност „***“, в землището на **********“, като в заключение окончателната пазарна стойност на правото на преминаване върху 17 кв.м. е 108 лева/55,22 евро.

С процесната Заповед № ***г. на К. на с. *** предоставено право на преминаване на И. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, през следния недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Л., общ. К., одобрени със Заповед ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от *** кв.м., местността „П.с.“, вид на собствеността – частна, територия – земеделска, категория – *** НТП: насип, насипище, стар номер:

***, като засегнатата площ от учреденото право на ползване е в размер на *** кв.м.

От показанията на разпитания като свидетел Р. Р. Н. се установява, че същият е съсед на жалбоподателите, както и на семейството на И. К. П.. С първите свидетелят е във влошени отношения. Знае, че единственият достъп до имота на семейство П.и е по черен път, проектиран от Общината. Пътят бил преграден от семейството на жалбоподателите, като семейство П.и без успех се опитали да се разберат с тях с оглед достъпа им до имота им. Съдът кредитира посочените показания като логични и добросъвестно депозирани, Прието е заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като пълно и професионално изготвено и от което се установява, че не е възможно 4 да се преминава през друго място освен през посоченото в заповедта за правото на преминаване площ, засягаща ПИ с идентификатор ***. Бил извършен оглед на място на ***г., на който е установено, че в процесната част не са налични трайни насаждения, кабели, тръбопроводи или други елементи, които да се засегнат и да бъде необходимо тяхното премахване. На място се констатира наличието на съществуващ черен път, изцяло попадащ в ПИ с идентификатор *** и продължаващ на запад през северозападния ъгъл на ПИ с идентификатор *** и по северната граница на ПИ с идентификатор ***. За да се осъществи достъп до ПИ с идентификатор *** от друго място, следвало да се осъществи благоустрояване, като без такова при така изградената инфраструктура е невъзможно да се осъществява достъп до ПИ с идентификатор *** от друго място. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си като отново уточнява, че заради денивелацията не е възможно да се преминава през ПИ на лицето Р. Р.

Н..

С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Заповедта на кмета по чл.36, ал.3 ЗОСИ подлежи на обжалване пред районния съд, който по силата на чл.36, ал.4 ЗОСИ разглежда делото по същество. В това производство като страни се призовават като жалбоподатели или като ответници по жалбата собствениците на господствуващия и на служещите имоти. Съдът проверява дали са спазени процесуалните и материалноправните изисквания на закона и ако констатира, че те не са нарушени, постановява потвърждаването на заповедта, а ако бъде установено нарушение на изискванията, отменява заповедта и в съгласие със събраните и от него доказателства постановява по същество решение за учредяване на сервитута на преминаване.

В конкретния случай съдът счита, че процесната заповед е законосъобразна и валидна. Същата е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му след надлежно проведена административна процедура по чл.36, ал.2 ЗОСИ. Същата е мотивирана, като е спазено изискването на закона да се причини най-малка вреда на служещия имот. Определен е и размер на обезщетение съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на 5 земеделските земи. Установи се, че статутът и на двата имота – с идентификатор *** и ***, е на земеделска земя, поради което същите попадат в обхвата на уредбата на ЗОСИ. От заключението на вещото лице се установи, че друг достъп до имота на И. К. П., освен през собствения на жалбоподателите, не е възможен, без да се предприемат допълнителни благоустройствени действия. Нещо повече, съществуващият понастоящем черен път, преминаващ през имота на жалбоподателите, е бил използван за преминаване, като не са налице върху същия трайни насаждения или някакви съоръжения. Предвид гореизложеното, съдът намира процесната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

По разноските.

Съгласно ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на ВАС, в случаите, когато съдът отхвърля оспорването, страната дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган се представлява от юрисконсулт. Настоящата хипотеза не е такава, подобни разноски не се и претендират. Съдът обаче, счита, че по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите дължат заплащане на разноските, сторени от заинтересованите страни И. К. П., Б. Б. П. и Я. И. П.. Последните чрез своя общ процесуален представител – адв. Т., претендират такива в общ размер от 4242 лева /2168,90 евро/, представляващи адвокатско възнаграждение. В последно открито съдебно заседание жалбоподателите чрез своя процесуален представител са направили възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ минималният размер на адвокатско възнаграждение при неоценяем иск е 1000 лева /511,29 е в р о . Съдът взе предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че са проведени пет съдебни заседания, но не са извършвани множество съдопроизводствени действия – единствено е изслушана съдебно-техническа експертиза и е разпитан един свидетел. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на заинтересованите страни, обосноваващи искания размер на възнаграждение, като не счита, че е била проведена защита по настоящото дело, надхвърляща типичната такава за подобен тип производство по ЗОСИ. Съответно, съдът определя, че справедливият размер на адвокатско възнаграждение е в размер на 6 минималния посочен в Наредбата, а именно 511,29 евро.