Решение № 2051 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2051 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100513530 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 11901 о т 06.07.2023 г., постановено по гр. д. № 56644/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56-и състав, е отхвърлен предявения иск от ищеца „Десевитранс“ ЕООД, ЕИК 204417146, срещу ответник „Алог " ООД, ЕИК 200886662, с правно основание чл. 372, ал. 2 ТЗ за сумата от 430,28 лева, представляваща неплатен остатък от сума по фактура № 1619/06.08.2022 г., поради възражение за прихващане с правно основание чл. 103, вр. чл. 82 ЗЗД, извършено в хода на процеса с вземане, което „Алог“ ООД има срещу „Десевитранс“ ЕООД за вреди от неизпълнение на задължение за предаване на документи по превоз, извършен от „Десевитранс“ ЕООД по товарителница № 702719 във връзка със заявка № 234378.

С решението ответникът „Алог" ООД е осъдено да заплати на „Десевитранс“ ЕООД сумата от 1263,69 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, същата ищецът е осъден да заплати сумата от 84,43 лева на „Алог" ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се навеждат правни доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт. Твърди, че защитната теза на ответника изложен в писменият отговор, че фактурата не е осчетоводена и не са получили стоките е невярна. От събраните по делото доказателства се установяло, че стоките са приети в 1 срок, не е имало рекламации и/или повреди, фактурата е осчетоводена и дори е ползван ДДС. Също, неверен бил изводът на съда, че ищецът разполагал и с трите екземпляра от товарителница № 702719 и не ги е предоставил на ответника, защото другите два екземпляра са били предоставени съответни на ответника и на собственика на товара. По делото липсвали каквито и да е доказателства, както и причинно-следствена връзка от обстоятелството, че ответникът има незаплатени вземания от трето лице-Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия на стойност 220 евро и за това да е виновен ищецът. От разпита на свидетеля П.И. се установява, че в камиона е имало групов товар на няколко лица. Тези лица били получили товарите и документите. При изпълнение на поръчката не е имало никакви възражения.

Неплащането от трето лице- Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия на ответника няма причинно- следствена връзка с извършения превоз и издадената фактура от страна на ищеца. Неплащането от страна на Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия към “АЛОГ” ООД не се дължало на виновно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца, защото нямало никакво доказателство, че „ДЕСЕВИТРАНС” ЕООД не е изпълнило поръчката, за да не им се плати. Поддържа, че “АЛОГ” ООД по същество е признало иска след плащането на сумата на 27.03.2023 г. по банков път сумата от 6258.52 лева. Мотивите на съда били в противоречие с чл. 303а, ал. 3 от ТЗ. В случай, че “АЛОГ” ООД не са съгласни с извършеният превоз и описаното във фактурата е следвало да направят писмено възражение и да не приемат поръчката. Това не било сторено и е следвало в 14 дневен срок от получаване на фактурата да я платят. Факта, че ответникът е осчетоводил фактурата и е ползвал ДДС, означава, че е приел поръчката за изпълнена и без забележки. Следователно ищецът е изпълнил задълженията си по смисъла на чл. 368 от ТЗ, а ответникът е в забава. Изводът на съда да уважи възражението за прихващане бил изцяло неверен, тъй като не били изпълнени предпоставките да бъде прихванато задължението. Както и било въведено след изтичане на преклузивния срок за писмен отговор. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, ответникът „Алог" ООД, е подало отговор на въззивната жалба, в която се поддържа становище за нейната неоснователност. Излага съображения за правилност на първоинстанционното решение. Поддържа, че „Десевитранс“ ЕООД не е доставяло на „АЛОГ“ ООД пратки.

В отношенията, породени между страните, „Алог“ ООД е възложител на „Десевитранс“ ЕООД, а не получател на превозвания товар. Горното се установявало от представените доказателства по делото. Между страните е бил сключен договор за превоз, като същият е бил част от международен превоз на стоки, подчинен на CMR конвенцията. Извършените превози са групажни (съдържали множество пратки от множество податели, адресирани до множество получатели). След пристигане на товарните композиции на територията на Република България, те се разтоварварвали 2 на терминала на „Алог" ООД в с. Казичене, Столична община, от където пратките се прегрупират и се натоварват в различни товарни композиции, които да ги доставят до крайните получатели. Такива превози са били възлагани на „Десевитранс“ ЕООД - от терминала на „АЛОГ“ ООД в с. Казичене до крайните адресати - получатели на съответните пратки. Предвид международния характер на извършения транспорт, „Десевитранс“ ЕООД се явявало последващ превозвач на международния транспорт, макар и да е доставяло пратки на територията на страната. Именно с оформянето на международната CMR товарителница, се удостоверява, че международния транспорт е завършен, за което „АЛОГ" ООД дължи отчет на своите възложители, които са чуждестранни юридически лица. С оформянето на вътрешните товарителници за превоз на товарите на територията на страната, се удостоверява получаването на пратките от крайни получатели.

По въззивното производство са постъпили 2 бр. частни жалби от страните срещу Определение №34448 от 30.09.2023 г. гр.д. №56644/2022 г., 56-и състав на СРС по чл. 248 ГПК. Всяка от страните е оспорила частната жалба на другата страна като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е спорно и от заключението на ССчЕ се установява, че издадената от ищеца фактура № 1619/06.08.2022г. своевременно била отразена в счетоводството на ответника през м. август 2022г. На 27.03.2023 г. от „Алог“ ООД е преведена в полза на „Десевитранс“ ЕООД, ЕИК 204417146 сума в размер на 6258,52 лева по „фактура № **********/06.08.2022 г. частично“ Към датата на проверката остатъкът от непогасената сума по процесната фактура е: 430,28 лева равни на 220 евро.

При горните факти правилно първоинстанционният съд приел, че ищецът е осъществил задълженията си по процесните договори за транспортни услуги, описани в съдържанието на фактурата - 1/ Транспортна услуга с камион CА-1672-сс по заявкидоговор № 237018/237096/237223/237342 и 2/ Транспортна услуга с камион CА-4259НВ по заявки-договор № 236959/237030/237027/237087/237200/237268 точно и 3 съгласно уговореното и за ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена. Всички въведени от ответника възражения – че фактурата не била осчетоводена от него, че ищецът не изпълнил услугите, че не били осъществени доставките, не били получени товарите и др. въведени с отговора са неоснователни.

Като е отразил счетоводно задължението по процесната фактура, представляващо възнаграждение за осъществената от ищеца услуга, ответникът е признал извънсъдебно, че е останал задължен за заплащането на възнагражденията по договорите за превоз, включително наличието на валидно възникнала облигация между страните и точното изпълнение от страна на ищеца. Частичното плащане по фактурата също представлява извънсъдебно признание на ответника за валидно възникнало и съществуващо задължение към ищеца по процесната фактура, с дължим остатък в размер на претендираната по делото разлика от 430.28 лева.

С отговора на исковата молба ответникът своевременно е въвел възражение за прихващане. Изложил твърдения, че като спедитор възложил на ищеца извършването на други транспортни услуги, в случая - доставяне на пратки № 701830, 702719, 706400 и 707304. Твърди, че за същите изплатил на ищеца уговореното възнаграждение. Ищецът обаче не изпълнил договорното си задължение да представи съответните транспортни документи, от което ответникът претърпял вреди в размер на сумата 1 500 лева, представляващи неполучено възнаграждение от възложителите си.

С молба от 29.03.2023г. заявява, че получил плащания по пратки №№ 701830, 706400 и 707304 от контрахентите си. Незаплатена останала пратка № 702719 при уговорено възнаграждение от 220 евро, с равностойност 430.28 лева. Контрахентът му Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия не му платил възнаграждението поради непредставяне на изискуемите съгласно CMR конвенцията документи, удостоверяващи извършения превоз. Сумата била включена в издадената от ответника фактура № 1000087377/13.07.2022г. Уточнява, че прихваща с неполученото възнаграждение от 430.28 лева, а остатъка от задължението по издадената от ищеца фактура № 1619/06.08.2022г. заплатил по сметка на ищеца.

С определението си по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд изрично е указал на ответника, че по възражението си за прихващане с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД в негова тежест е да установи твърденията си, че по сключен спедиционен договор с третото лице Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия възложител за пратка № 702719, поради неизпълнението на ищеца претърпял вреда.

Предвид нормата на чл. 4, изр. 2 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора за превоз. В случая ответникът нито е въвел твърдения, нито от доказателствата се установява стоката да не е получена /арг. чл. 9/. Не се твърдят и не се установяват и 4 предявени от получателя претенции, произтичащи, от която и да е разпоредба на конвенцията.

По делото е представена неоспорена кореспонденция между страните по електронна поща от периода от 16.092022г. до 04.10.2022г. В нито един от имейлите не е упоменат въпросния товар № 702719, нито някой друг от товарите, посочени във фактура № 1000087377/13.07.2022г.

По делото не е представена кореспонденция на ответника с Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия, от която да са видни възраженията на последния, обосноваващи неплащането.

Ето защо, за разлика от СРС, настоящият съдебен състав намира, че при носена от ответника „Алог" ООД тежест на доказване, изрично указана му от СРС, последният не е провел дължимото пълно и главно доказване на твърдението си, че фактът на неплащане на договореното по спедицията възнаграждение с Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия, установен от ССчЕ, се дължи именно на неизпълнение на ищеца да представи изискуемите съгласно CMR конвенцията документи. Въобще не е проведено доказване, че фактът на неполученото от ответника договорено възнаграждение се намира в причинна връзка с каквото и да е поведение на ищеца.

Не са представени и никакви доказателства за отказ от страна на Transuniverse Forwarding NV/SA, Белгия да извърши плащане, още повече, че ответникът получил от контрахентите си договорените възнаграждения за останалите три пратки №№ 701830, 706400 и 707304, за които първоначално с отговора на исковата молба е било заявено възражението му за прихващане.

По горните мотиви възражението за прихващане е неоснователно.