Определение № 1219 от 21.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. Благоевград, 21.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно частно гражданско дело № 20221200501077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е образувано въз основа на частна жалба, подадена от адв. П. В., в качеството си на пълномощник на „Е.М.“ ЕООД, насочена против Определение №1379/10.10.22 г. по гр.д.№1817/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград.

С атакуваното Определение №1379/10.10.22 г. по гр.д.№1817/2020 г. по описа на РС – гр.

Благоевград е отхвърлена като неоснователна молба от адв. П. В., в качеството си на пълномощник на „Е.М.“ ЕООД, с която на осн. чл. 248 ГПК е направено искане за изменение на решение № 14/11.01.2022г., постановено по гр. дело № 1817/2020г. по описа на БРС в частта за разноските.

В частната жалба срещу посоченото по – горе определение на РС – Благоевград се поддържат съображения за неговата неправилност, поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на исковата претенция съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК. Изложено е становище, че в тази връзка е задължителната практика на ВКС, като моли да бъде отменено атакуваното определение.

По реда на чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на посочената по – горе частна жалба от другата страна по делото.

Благоевградският окръжен съд, след преценка на материалите по делото, становището на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано лице, разполагащо с право и интерес от обжалване на атакуваното определения, подлежащо на инстанционен съдебен контрол пред БлОС, като жалбата отговаря и на формалните критерии за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и 1 процедурата по връчване на препис от жалбите по чл.276, ал.1 ГПК. Ето защо са налице условията за разглеждане по същество на частната жалба.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

С Решение №14 от 11.01.2022 г. е признато за установено в правоотношенията между страните, че ищецът Л. В. М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: гр.Благоевград, ул."Я.С." № 1Б, ет.2, ап.4, чрез пълномощник адвокат К. П., с адрес за призоваване гр.

Благоевград, ул. „А“ № 8, ет. 4, ап. 16, не дължи на ответника Е.М.“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.К.“ 4-6, представлявано от Р.И.М.Т.а сумата в размер на 9422.28 лева - представляваща главница по договор за банков кредит, сума в размер на 706.53 лева договорна лихва за периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 3.74 лева просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 10522.47 лева представляваща законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2010г, до датата на входиране на исковата молба - 14.09.2020г., сума в размер на 202.65 лева - представляваща държавна такса, както и сума в размер на 543.18 лева - представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при признание на исковете от страна на ответника, като в негова тежест са възложени сторените по делото разноски.

С определение по посоченото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена в определения срок частна жалба от ответника „Е.М.“ЕООД който поддържа, че неправилно е приложена нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разноските се възлагали на ищеца в зависимост от процесуалното поведение на ответника. В случая ответникът бил признал иска още с писмения отговор и не бил дал повод за спора.

В обжалваната част определението на РС по чл. 248 от ГПК е правилно, като въззивният съд споделя изложените в мотивите му съображения, по които молбата по чл. 248 от ГПК на ответника е оставена без уважение. Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т. е., логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Ако обаче, ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца- чл. 78, ал. 2 ГПК. От доказателствата по делото се установява, че с извън процесуалното си поведение ответникът е станал повод за завеждане 2 на делото.

Заплахата от съдебно производство, сочещо на обективирано желание на ответника да събира сумите принудително, обуславя интереса от предявения иск и демонстрира поведение на ответника, насочено към принудително събиране на вземането (независимо от правната невъзможност за това). Ето защо, въпреки направеното признание на иска, извън процесуалното поведение на ответника е сочело на точно обратното и е дало повод за завеждане на иска, поради което не са налице двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал.

2 от ГПК, и ответникът не може да се освободи от отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищцата сторените по делото разноски, в какъвто смисъл е и постановеното обжалвано определение. С оглед на това и молбата на ответника по чл. 248 от ГПК за изменение на последното в частта на разноските, се явява неоснователна, а обжалваното определение-правилно в тази му обжалвана част.

В останалата част определението по чл. 248 от ГПК не е било обжалвано и не подлежи на проверка от въззивния съд.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение по чл. 248 от ГПК Определение №1379/10.10.22 г. по гр.д.

№1817/2020 г. по описа на РС – гр. Благоевград., В ОЖБАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника „Е.М.“ ЕООД за изменение на решението по делото за разноските по чл. 78, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3