Решение № 66 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора Й. К. Ч. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605955 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава ХХІ НПК.

С присъда от 03.07.2024г по нохд № 14442/2021г. на СРС, НО, 114 състав, подсъдимият Г. Г. М., е признат за виновен извършено престъпление по чл.

316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 316, вр. чл.

308, ал. 2, вр. ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б” НК е осъден на наказание пробация при следните пробационни мерки:

-по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице за срок от 14 / четиринадесет / месеца , два пъти седмично

-по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 14 / четиринадесет/ месеца.

С присъдата подсъдимият Г. Г. М. е признат за невиновен , поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимият Г. Г. М. е признат и за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да 1 плати, направените в хода на наказателното производство разноски.

С присъдата съдът е постановил приобщеният като веществено доказателство 1 бр. CD-R /диск/ „Verbatim” да остане по делото, като същият бъде унищожен след изтичане срока за съхранение на самото дело.

Срещу присъдата е постъпила, в срока по чл.319 от НПК, жалбата от подсъдимия чрез защитата му, с искане същата да бъде отменена в осъдителната и част като неправилна и незаконосъобразна и въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимият М. за невиновен и го оправдае по обвинението за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.В жалбата се излагат съображения за недоказаност на обвинението. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата, в което се твърди, че съдът е допуснал нарушение на основни принципи в наказателното съдопроизводство, изразяващо се в необективен анализ на събраните доказателства, без да бъдат обсъдени противоречията в тях. Неправилно са кредитирани показанията на св. Г. Х., които са поставени от съда в основата на фактическите изводи, без да бъде съобразено, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото. Твърденията на свидетеля, че е проверил самоличността на лицето, получател на пратката, не се подкрепят от останалите доказателства. В тази връзка остава неизяснен въпроса дали действително му е била представена лична карта за справка. По делото не е приобщен и инкриминирания неистински официален документ.

Изложеното дава основание подсъдимият и защитата да правят искане за постановяване на оправдателна присъда и в частта касаеща обвинението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК. В жалбата и допълнението не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Срещу присъдата е постъпил, в срока по чл.319 от НПК, протест от прокурор при СРП, с искане същата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна в оправдателната и част и въззивната инстанция да постанови нова, с която подсъдимият М. да бъде признат за виновен по обвиненията за извършени престъпления по чл.209,ал.1 от НК и по чл.309,ал.1 от НК.След запознаване с мотивите към присъдата, /връчени на 17.09.2024г/, с дата 19.09.2024г протестът е оттеглен от прокурор при СРП.

Настоящият въззизвен съдебен състав в определението си от 08.10.2024г е посичил, че подаденият първоначално срещу присъдата на СРС протест е надлежно оттеглен, като това е станало по реда на чл.324,ал.1 от НПК.

Оттеглянето на протеста е заявено на 19.09.2024г пред СРС - преди образуване на въззивното производство на 27.09.2024г В разпоредително заседание на 08.10.2024г въззивният съд по реда на чл. 327 НПК с определение е прекратил въззивното производство, образувано с оглед подадения протест, касаещи искане за произнасяне с обратна присъда и признаване на подсъдимия за виновен и осъждането му за повдигнатите, съгласно обвинителния акт обвинение за извършени престъпления по чл.209, ал.1 от НК и по чл.309,ал.1 от НК.

2

Производството по делото е във връзка с въззивната жалба подадена от подсъдимия чрез неговия служебен защитник , с която се иска оправдаването му по обвинението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Въззивната инстанция е преценила, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели, вещи лица и ангажирането на писмени доказателства, тъй като събраният по делото доказателствен материал е достатъчно пълен и ясен по отношение на фактите, от значение за правилното решаване на делото.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата поддържа жалбата и допълнението, с направеното искане за оправдаване на подзащитния и по обвинението по чл.316 вр. чл.308, ал2 вр ал.1 от НК, като счита, че в хода на проведеното съдебно производство не е установено авторството по несъмнен начин. Посочва, че обвинителната теза е основава на разпознаване, което не може да бъде прието за категорично, доколкото разпознаващото лице е посочило общи белези, които не позволяват свързването им с подсъдимия. Още повече, че това кореспондира и с заявеното от свидетеля Х. пред съда , че не помни лицето, което е му е предоставило документи. Защитата твърди и процесуално опорочаване на разпознаването, тъй като поемните лица заявяват, че не помнят да са участвали в коментираното действие по разследването, като счита за недостатъчно потвърждаването на подписа им при предявяването на протокола. Акцентира се , че по делото не е налице инкриминирания документ за самоличност, което не позволява да бъде поставен за обсъждане въпроса дали изобщо е извършено деяние.

Подсъдимият М. поддържа изложеното от своя защитник. Прави възражения относно разпознаването, като посочва, че същото е проведено повече от шест месеца ,след датата на предаване на документите.Посочва също , че в разпита му свидетелят Х. заявява , че при конкретната доставка нищо не му е направило впечатление, което изключва и възможността му да го разпознае след половин години. Иска от съда да бъде оправдан.

Представителят на СГП намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна в осъдителната й част и иска същата да бъде потвърдена.

Счита фактическата обстановка за правилно установена, като заявява несъгласие с възраженията направени от защитата относно разпознаването, като уточнява, че макар и основно доказателствено средства в подкрепа на обвинителната теза, са налице и показанията на свидетелят Х., анализирани задълбочено от съда, както и заключението на съдебно графическата експертиза. Изложените доводи от подсъдимия в личната му защитата, прокурорът също намира за неоснователни. Копието на личната карта е заверено лично от подсъдимия, като неприлагането в оригинал на инкриминирания документ не е пречка за постановяване на осъдителна присъда , съгласно на утвърдената съдебна практика.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, счете, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволяват формиране на еднозначни изводи по фактите.

Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи основания да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на СРС, както следва:

Подсъдимият Г. Г. М. е роден на ****г. в гр.Пазарджик, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, управител на фирма, с адрес: гр.София, ул. ****.

Подсъдимият е осъждан, както следва:

-С Присъда по НОХД № 351/2021 г. по описа на CPC, НО, 11 състав, влязла в сила на 08.02.2023г., с която за извършено на 02.07.2019г. престъпление по чл.212, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години;

-С Определение за одобрение на споразумение по НОХД № 4694/2022г., по описа на СРС, НО, 96 състав, влязло в сила на 05.07.2023г., с което за извършено за времето от 08.05.2019г. до 21.05.2019г. престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и за извършени на 13.05.2019г. престъпления по чл.316, вр. чл.308, ал.3, т.2, вр. ал.1 НК и по чл.309, ал.1 НК, при условията на чл.23, ал.1 НК му е наложено едно общо наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено с изпитателен срок от три години.

Към 2019г. свидетелите М.Н. и Б.М. работели в „Т.Б.А.Б.” ЕАД. М.Н. работел като юрисконсулт - събиране на вземания, а Б.М. работела в колцентър към банката.

Банката имала договор с „П.К. ЕАД във връзка с отпускане на стокови кредити от банката на клиенти на търговеца. На сайта на онлайн магазина на „П.К.” ЕАД имало връзка към интернет страницата на банката, откъдето клиентът имал възможност да изпрати искане от името на търговеца до банката за отпускане на кредит, в което се вписвали личните данни на клиента - три имена, ЕГН; данните от личната карта; телефон за връзка; адрес на местоживеене; месторабота и длъжност; вид и марка на стоката, която се иска да бъде закупена; стойността на стоката; лице за връзка и негов телефон.

След постъпване на заявлението за кредит, служители на кол центъра към банката извършвали проверка за съответствие на данните, посочени в заявлението, чрез свързване с клиента - кандидат за кредит на посочения от него телефон за връзка и впоследствие данните се въвеждали в софтуерната система на банката за преценка относно уважаване на искането за кредит.

4

Б.М. като служител в кол центъра към банката обработвала заявките за стокови кредити. Свидетелката се свързвала със заявителя и при съответствие с данните, посочени в заявлението, въвеждала същите в системата на банката.

При одобряване на заявения кредит въведената информация ведно с договор за отпускане на кредит, се изпращали на „П.К.” ЕАД, където служител на търговското дружество принтирал договора в два екземпляра и го подписвал. След това договорът се изпращал чрез куриерска фирма „Еконт Експрес” до лицето, което е кандидатствало за кредит за закупуване на стока, заедно със самата стока и фактура за стоката. В този период търговски представител на „Еконт Експрес” е фирма „П.Т.” ЕООД, в която като куриер работел свидетелят Г. Х.. Установените правила за връчване на пратки, свързани с подписване на договори за стоков кредит и предоставяне на закупена стока били след представяне на лична карта, сверяване на данните и полагане на личен подпис на документите от посоченото в тях лице.

Екземпляр от документите взимал куриера. Адресатът представял копие от личната си карта, която подписвал за „вярно с оригинала” пред куриера лично.

Това копие куриерът връщал заедно с останалите документи на изпращача „П.К. ЕАД. От „П.К.” ЕАД документите били връщани на банката. След това, банката с общи фактури, в които били включени суми по различни отпуснати кредити, превеждала сумата по сметка на „П.К.” ЕАД.

На 29.03.2019г. по електронен път в „Т.Б.А.Б.” ЕАД било подадено искане № **** за стоков кредит, в което били вписани следните данни: търговски обект - „П.К.” ЕАД - онлайн магазин; търговски представител „П.К.” ЕАД; клиент/представител - Г.К. ЕГН **********; телефон за връзка ****; адрес: гр. Пловдив, ул. ****; месторабота: „Ф.Е.” ЕООД на длъжност управител; стока: мобилен телефон „Galaxy S10 512 G B Смартфон - 1 бр. с цена 2199,00 лева; лимит 2726,71 лева; срок 24 месеца; вноска 113,61 лева; лице за контакт Б. Г., телефон ****. По постъпилото искане на същата дата 29.03.2019г. свид. Б.М. провела телефонен разговор с мъж по на телефонен номер ****, при който мъжът потвърдил самоличността си като Г.К..