Определение № 1440 от 13.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1440 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110173882 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК

Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 46360/10.02.2025 г., допълнена с молба с вх. № 69089/26.02.2025 г., от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с което моли да се измени Решение № 1961/06.02.2024 г. по гр. д. № 73882/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските.

В молбата са изложени твърдения, че определеното възнаграждение в размер на 100.00 лева е несправедливо, тъй като вещото лице е получило повече, а именно 1000.00 лева. Твърди, че делото е сложно от фактическа страна, тъй като съдът е използвал експертни познания. Иска да се присъди възнаграждение в размер на 480.00 лева с ДДС. Излага разсъждения за същността на адвокатската професия и несправедливото определяне на възнагражденията.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Моли съда да остави без уважение молбата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:

С Определение № 11513/11.03.2025 г., влязло в законна сила на 26.03.2026 г., съдът е спрял производството по чл.248 ГПК, до постановяване на акт по дело С-744/23 на СЕС. По цитираното дело има постановен съдебен 1 акт. При това положение отлагателното условие за разглеждане на настоящото дело е отпаднало (отстранени са пречките за движение на делото), поради което същото следва да се възобнови, на основание чл.230 ГПК.

За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са изпълнени следните предпоставки:

Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В процесния случай последната процесуална възможност на страната за представяне на списък по чл.80 ГПК е преди приключване на делото. По делото е налице такъв списък (л.83 от делото).

Решението е връчено на страната на 21.02.2025 г. ( л. 102 от делото), поради което срокът за обжалване изтича на 07.03.2025 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 10.02.2025 г. Същата е в срока по чл.248, ал.1 ГПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът приема, че подробно е изложил мотиви защо е присъдил посоченото възнаграждение. Съдът се е произнесъл за разноските в решението. Не е налице хипотезата на допълване. Не е налице грешка, за да е налице хипотезата на изменение на решението в разноските. Настоящият съдебен състав приема, че правилно и съответствие със закона е приложил чл.78 ГПК. Ето защо не следва да се преповтарят отново същите мотиви.

Неоснователно е възражението, че съдът не е съобразил константната практика на ВКС. Съгласно чл. 130, ал.2 ЗСВ, само ТР и ТП са задължителни съда. Цитираните от ищеца дела не са задължителни съда, а напротив искането да се съобрази съдът с тях е нарушение на вътрешното убеждение на съда, което накърнява независимостта на съда. Все още в РБ е налице континентална правна система, а не прецедента, поради което съдът не следва да се съобразява с други решения, а само по събраните по делото факти, които да ги субсумира в хипотезата на правната норма.

2

Друг е въпросът, доколко се преследва легитимна цел с института на чл.248 ГПК, при положение, че съдът е мотивирал точно и ясно как е приложил чл.78 ГПК. Ето защо при наличие на мотиви и произнасяне в тази насока за разноските по делото, съдът не може да измени решението си в тази част, тъй като ще представлява изменение на воля, при вече постановен съдебен акт.

Неоснователно е възражението, че вещите лица получават по-голямо възнаграждение. На първо място, по делото няма експертиза. Съдът не е използвал знания на вещо лице. Ето защо са неоснователни възраженията на адв. М., че вещите лица получават по-голямо възнаграждение. В този смисъл не е основателно възражението, че делото е сложно от фактическа и правна страна, защото има експертиза. По делото няма експертиза. Напротив, ответникът изцяло е признал иска. Не е проведено пълно съдебно дирене.

Налице е противоречие между факти по делото и написаното в молбата по чл.248 ГПК – твърди се, че има вещи лица, а такива няма. Противоречието между факти по делото и написаното в молбата на адв. М. е доказателство, че молбата не е писана от човек, който се е запознал с делото. Доказателство, че не се е запознал дори и със съдържанието на решението по същество, а само с присъдените разноски.

Следва да се отбележи, че по данни на деловодните книги, само за периода от 01.11.2024 г. до 31.12.2024 г., адв. М. е завел 209 искови дела от различни хора с идентично съдържание. Някои от делото е искане за обявяване на недействителност на договор за кредит или клауза от него. Други са за връщане на сума дадена без основание от кредитополучател на кредитодател по връщане на сума по договор за потребителски кредит. И третият вид дела, които образува адв. М. включват тези два иска, при тяхното кумулативно обективно съединяване.

По всички тези искови дело съдържанието на исковите молби е идентично, само се променят имената на страните и номера на договора. По всички тези дела се подават молби по чл.248 ГПК, което съдържание е напълно идентично със съдържанието на процесната молба.

Дори в тези молби няма разлика. Дори не се цитира номера на решението, което се иска да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК.

Следователно подадената процесна молба важи за всички останали дела.

3

Липсва връзка по това дела. Липсват доказателства, че е подадена по това дело, освен, че е цитиран номера на това дело, най-горе в дясно на молбата.

Идентичното съдържание на молби е индиция за автоматично генерирани текстове или машинно генерирани текстове (Становище № 26/2023 на КСЕС). Възражението е неоснователно, тъй като заключенията на вещите лица не са идентични, а по всяко дело имат различно съдържание, което е доказателство, че същите са извършени от хора. Същите са се запознали с делото, т.е. фактите по случая.

Дейностите, за които лицата претендират възнаграждения и доказателствата за тяхното извършване – съдържание на молби, пускане чрез електронни системи, попадат в приложното поле на т.9 от Становище № 26/2023 на КСЕС. Финансирането на такива дейности следва да се осъществява при принципите за пропорционалност и съвместимост с човешкия труд, като разходите по такъв вид дейности следва да се определи при отчитане на разходите по използването и внедряването на технологии.

Разходите по тези системи не са само за съда и но и разходи, които страната прави във връзка с използването на тези системи, като част от общия принцип за разходи в съдебната система. В този смисъл т.52, 76-77 от Становище № 26/2023 на КСЕС. Ето защо съдът е определи. 100.00 лева, тъй като дейността не изисква интелектуален умисъл, а техническо подаване на бланкетни волеизвяления. Възнаграждението в рамките на 100.00 лева е определено при принципа, че делото не е сложно от фактическа и правна страна, налице е признаване на иска. Адвокатът пуска множество идентични молби, които не се различават по съдържание и волеизявление.

В допълнение на изложението, следва да се отбележи, че има достатъчно данни по делото за недобросъвестно упражняване на права. Ищецът пуска множество искове за два месеца – 209, което на принципа на свободния пазар, трудно ще се осъществи, доколкото един адвокат да има 209 нови клиенти.

Пwскат се само искови молби по потребителски кредити, по които съдебната практиката е богата и непротиворечива. При това положение, институтът на подаване на искови молби и молби по чл.248 ГПК, които са субективни права, се използва с цел печална при подаване на бланкетни съдебни книжа.

Определеното възнаграждение в размер на 100.00 лева е определено при съобразяване на практиката, обективирана в Определение № 4

50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС. Доколкото ищецът е материално затруднен, то възнаграждението следва да се определи по реда на НЗПП, а не на принципа на свободния пазар. Възнаграждението за искови дела е от 100 до 360 лева. С оглед фактическата и правна сложност, неявяването на адвоката в о.с.з., извършените от адвоката действия, то възнаграждението е определено в минимален размер.

Съдът приема, че не следва да преповтори мотивите за етичните стандарти при адвокатските възнаграждения, съгласно Кодекса за етично поведение. Ето защо настоящият съдебен състав препраща към мотивите от решението.

По подобен случай има произнасяне в Определение № 4643/10.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 7509/2024 г. по описа на СГС и Определение № 15396/03.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 10377/2024 г. по описа на СГС.

Ищецът претендира ДДС върху така определеното възнаграждение по чл.38 ЗА.

По отношение дали върху безплатното адвокатско възнаграждение се начислява ДДС има решение по дело С-744/23, съгласно което се начислява ДДС. Ето защо следва да се присъди ДДС върху присъденото възнаграждение в размер на 100 лева, като цялото възнаграждение да бъде 120 лева с ДДС или 61.35 евро.

С оглед изложеното, следва да се уважи молбата като се допусне увеличение на хонорара като се включи с ДДС. В останалата част молбата е неоснователна.

В допълнение на изложеното, следва да се отбележи, че се претендира възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗА (л.35-36 от заповедното дело). По въпроса е налице противоречива, обективирана в Тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В Определение по чл.292 ГПК № 616/10.02.2025 г. по ч. гр. д. № 203/2025 г. на ВКС е установена противоречива практика. Една част от практиката приема, че съдът не следва да проверява дали лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1, т.2 ГПК, а друга част възприемат, че следва да са представени доказателства.

Настоящият съдебен състав приема практиката, че трябва да са налице данни и доказателства, че лицето е материално затруднено по чл.38, ал.1 т.2 ЗА. По 5 делото липсват доказателства, че ответникът е материално затруднено лице.

Ето защо не следва да определя възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ГПК. При това положение, настоящият съдебен състав не е следвало да присъжда възнаграждение на ответника по чл.38 ЗА в определения размер, защото липсват доказателства, че длъжникът е материално затруднено лице. Но с оглед принципа reformatio in pejus (не към по-тежко), в настоящото производството по чл.248 ГПК без искане от страна на заявителя, съдът не може служебно да се измени акта в тази част.

Искане от страна на ответника няма и сроковете за това са изтекли.

По разноските

В това производство разноски не се дължат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 20241110173882 по описа за 2024 година на СРС, на основание чл.230 ГПК.

ИЗМЕНЯ Решение № 1961 от 06.02.2025 г. по гр. д. № 20241110173882 по описа за 2024 година на СРС, в частта, за разноските, на основание чл.248 ГПК, като четвърти абзац от диспозитива, ВМЕСТО:

ОСЪЖДА „А*“ ООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Х* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С* сумата от 100.00 лева (сто лева), представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по гр. д. № 73882/2024 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ДА СЕ ЧЕТЕ:

ОСЪЖДА „А*“ ООД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Х* да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСТАТ под № *, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 с-в. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „А. С* сумата от 120.00 лева с ДДС (сто и двадесет лева) или 61.35 евро с ДДС (шестдесет и един евро и тридесет и пет цента), представляващи адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА по гр. д. № 73882/2024 г., на основание чл.78, ал.1 ГПК.