Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 591 от 07.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4688/2023
Вид
Определение № 591
Подписан
07.02.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Владимир Йорданов, Хрипсиме Мъгърдичян, Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. София, 07.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Касационно гражданско дело № 20238002104688 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България и по насрещна касационна жалба на ищеца Г. Н. К. срещу въззивно решение № 625 от 12.05.2023 год., постановено по в. гр. дело № 2593/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, 12-ти граждански състав, като ответникът го обжалва в частта му, в която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 261847 от 03.06.2022 год., постановено по гр. дело № 5665/2021 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 21 с-в, е уважен предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършено престъпление по чл. 201 НК, по което ищецът е бил оправдан с присъда от 26.03.2018 год. по ВНОХД № 13/2018 год. на Окръжен съд – Монтана, влязла в сила на 09.10.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.10.2018 год. до окончателното й изплащане, а ищецът – в частта му, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и са спазени съответно срокът по чл. 283 ГПК и срокът по чл. 287, ал. 2 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите.

В касационната жалбата на ответника се излагат оплаквания за неправилност на 1 обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е присъдил обезщетението за неимуществени вреди в завишен размер, в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. В обжалваното решение не били изложени мотиви за значението на всяко едно от установените обстоятелства по делото за размера на обезщетението и за наличието на причинно-следствена връзка с причинените вреди, както и не било отчетено, че за ищеца не били настъпили трайни вредни последици, в т.ч. за неговото физическо и психическо здраве, за професионалното му развитие, въпреки че за известен период от време той бил останал без работа и финансовото му положение било затруднено; наказателно производство и обвинението не били публично разгласени и били станали достояние единствено на ограничен кръг близки, познати и колеги; към момента на образуване на наказателното производство ищецът бил в активна трудоспособна възраст /54 год./, която предполагала по-висока устойчивост към стреса от наказателното преследване. Въззивният съд не бил съобразил също така интензивността на наказателното преследване, както и че на ищеца била наложена мярка за неотклонение „подписка“, като не му били определяни други мерки за процесуална принуда. Необоснован бил изводът, че е налице пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и получените от ищеца заболявания – артериална хипертония и диабет. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не били взети предвид и продължителността на наказателното производство и обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната в периода на увреждането.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси:

1/ Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл. 4 ЗОДОВ?

2/ За задължението на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди след преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 год., т. 3 и 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 год., ОСГК, т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, решение № 15 от 04.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1510/2019 2 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 53 от 07.05.2019 год. на ВКС по гр. дело № 3528/2018 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 182 от 05.12.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1331/2016 год., ІІІ г. о., ГК.

Ответникът по касационната жалба Г. Н. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно в обжалваната част.

В насрещната касационна жалбата на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не бил отчел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди били над обичайните такива, както и тяхното конкретно отражение върху живота на ищеца, поради което присъдил обезщетение в занижен размер, в противоречие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. За времето от 11.04.2016 год. до 09.10.2018 год. по отношение на ищеца била постановена окончателна осъдителна присъда за престъпление, което не бил извършил, като през този период изпитвал несигурност и страх от развитието на житейския си път. Впоследствие бил оправдан след възобновяване на наказателното производство, а оправдателната присъда била протестирана от прокуратурата. Участвал в множество процесуални действия, настъпили били трайни и необратими последици за здравето му, загубил възможността да намери работа и да се пенсионира със сравнително добра пенсия, загубил приятели, доброто му име и професионалната му репутация били компрометирани.

В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл.

280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следния въпрос:

Следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът, след като е извършил преценка на всички установени за конкретния случай релевантни обстоятелства, да отчете в пълна степен настъпилите отрицателни последици за личния, семейния и професионалния живот, както и за здравословното състояние на увредения и тяхното отражение върху неговия живот, както и да отчете процента на инфлация и икономическата ситуация в страната, така че да бъдат репарирани всички търпени от ищеца неимуществени вреди поради повдигнатото му незаконно обвинение?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 год., решение № 79 от 17.07.2018 год. на ВКС по гр. дело № 2034/2017 год., ІV г. о., ГК, решение № 165 от 16.06.2015 год. на ВКС по гр. дело № 288/2015 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 149 от 02.05.2011 год. на ВКС по гр. дело № 574/2010 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 50077 от 16.05.2023 год. на ВКС по гр. дело № 937/2022 год., ІІІ г. о., ГК и решение № 50069 от 23.06.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3451/2022 год., ІІІ г. о., ГК.

3

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства по делото, че на 15.02.2012 год. по повод депозирана жалба от председателя на „Съюза на глухите в България“ срещу ищеца, в качеството му на бивш управител на производствено предприятие към „СГБ“ - „Тих труд – Лом“ ЕООД, била извършена предварителна проверка, в хода на която на 12.04.2012 год. същият дал обяснения. Към 05.04.2012 год. ищецът бил осъждан за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК – с влязла в сила на 15.01.1991 год. присъда по НОХД №2378/1988 год. на СГС, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, което бил изтърпял ефективно, като бил условно предсрочно освободен. На 01.07.1999 год. същият бил реабилитиран за това престъпление с протоколно определение на СРС. На 31.05.2012 год. срещу ищеца било образувано досъдебно производство №544/2012 год. по описа на РУП – Лом за извършване на престъпление по чл. 201 НК, впоследствие преобразувано като сл. дело №23/2013 год. по описа на ОСлО при ОП-Монтана. Н а 22.04.2013 год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 201, предл. първо, четвърто, пето, шесто и седмо вр. с чл. 26, ал. 1 НК – длъжностно присвояване при условията на продължавано престъпление в периода от 03.02.2010 год. до 05.12.2011 год., за сума в общ размер от 17 708.37 лв., в качеството му на управител на предприятие „Тих труд – Лом“ЕООД – гр. Лом, като бил разпитан в качеството на обвиняем и му била наложена мярка за неотклонение „подписка“, а на 29.11.2013 год. му били предявени материалите по делото.

На 12.03.2014 год. в Районен съд – Лом бил внесен обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 201, предл. първо, четвърто, пето, шесто и седмо вр. с чл. 26, ал. 1 НК, по който било образувано НОХД № 544/2013 год. по описа на РСЛом, като същото приключило на 11.04.2016 год. с постановяването на осъдителна присъда, с която на ищеца било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изтърпяване било отложено з а изпитателен срок от 4 години.

Присъдата била обжалвана от ищеца като в тази връзка било образувано ВНОХД № 55/2016 год. на ОС-Монтана, като с решение по посоченото дело от 01.08.2017 год. осъдителната присъда била потвърдена.

На 24.11.2017 год. ищецът подал молба, съдържаща искане за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 55/2016 год. на ОС-Монтана, по която било образувано НД № 1461/2017 год. на САС, като с решение № 52 от 19.02.2018 год. наказателното производство било възобновено, решението от 01.08.2017 год. било отменено, а делото – върнато за разглеждане на ОС-Монтана. След възобновяването на производството било образувано ВНОХД № 13/2018 год. на ОС-Монтана, по което на 26.03.2018 год. Била постановена присъда, с която била отменена изцяло осъдителната присъда, постановена по НОХД № 155/2014 год. на РС – Лом, като ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение и бил отхвърлен предявения срещу него 4 граждански иск. Срещу така постановената оправдателна присъда бил подаден касационен протест, по който било образувано НД № 657/2018 год. на ВКС. В проведеното по посоченото дело открито съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура заявил, че не поддържа касационния протест, подаден от Окръжна прокуратура – Монтана, както и че новата въззивна присъда е правилна. С Решение № 150 от 09.10.2018 год. оправдателната присъда била оставена в сила.

В обобщение въззивният съд е посочил, че в така проведеното наказателно производство ищецът бил участвал лично общо 21 дни в процесуално-следствени действия и в открити съдебни заседания. Наказателното производство срещу него било продължило общо 6 години, 4 месеца и 9 дни, считано от 31.05.2012 год. – когато било образувано досъдебното производство, до 09.10.2018 год. – когато бил постановен окончателният съдебен акт от ВКС /в това число досъдебното производство, съдебното производство пред РС-Лом, двете въззивни производства пред ОС – Монтана, производството по възобновяване пред ВКС и касационното производство пред ВКС/.

В този период бил включен и периодът от 3 месеца и 23 дни – от 01.08.2017 год. – влизането в сила на осъдителната присъда по НОХД № 155/2014 год. на РС – Лом, до 24.11.2017 год. – когато ищецът депозирал в РС – Лом молба за възобновяване на наказателното производство. От момента, в който ищецът бил привлечен като обвиняем – 22.04.2013 год. до окончателното приключване на наказателното производство срещу него с влязла в сила оправдателна присъда на 09.10.2018 год. бил изминал период от 5 години, 5 месеца и 18 дни.