Решение № 133 от 12.07.2023, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Бяла, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия М. Ненова при участието на секретаря Валентина Т. Великова като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело № 20224510100670 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД срещу М. А. А..

Ищецът твърди, че ответникът е потребител и небитов клиент на електрическа енергия за стопански нужди в обект на адрес: с.Горно Абланово, обл.Русе, ***, с абонатен номер

32Z47A********** и клиентски номер 7700005462. Сочи се, че отношенията между страните са регламентирани от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД и Общите условия на ищеца. Сочи се също, че независимо дали в обекта на клиент, заявил използването на енергия за небитови нужди, се консумира или не електрическа енергия, клиентът дължи цена за достъп, отразяваща правото и възможността във всеки един момент да се ползва предоставената мощност и реципрочното задължение на „Електроразпределение Север“ АД да осигурява тази мощност без оглед на потенциалните искания от други клиенти. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата от 197,31 лв., съставляваща стойността електрическа енергия и мрежови услуги /достъп средно/ниско напрежение/ с период на потребление от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за което в периода 14.11.2021 г. – 13.05.2022 г. са издадени седем броя фактури.

Ищецът счита, че поради неизпълнение на задължението в срок, ответникът дължи и сумата 9,24 лв. – обезщетение за забава в плащането в размер на законната лихва от датата на падежа на всяка фактура до 27.05.2022 г. Сочи, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, издадена по ч.гр.дело № 436/2022 г. на РС-Бяла, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с което обосновава правния си интерес от инициирате на настоящото исково производство.

1

При тези твърдения ищецът претендира да се признае за установено съществуването на вземания от ответника за сумата от 197,31 лв. - главница, представляваща неплатена електрическа енергия и мрежови услуги за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за което са издадени фактури в периода 14.11.2021 г. – 13.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 9,24 лв., представляваща сбора от мораторната лихва по всяка фактура от падежа ù до 27.05.2022 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 436/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла. Претендира се и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител, с която се заема становище за допустимост и основателност на предявените искове. Признава се дължимостта на претендираните от ищеца суми за електроенергия и мрежови услуги и за лихва за забава.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. С писмена молба поддържа предявените искове, заявява липса на възражение срещу доклада на съда, съставен по реда на чл.140, ал.3 от ГПК, както и липса на доказателствени искания, като не поддържа искането си за назначаване на експертиза. По същество моли за уважаване на исковата претенцията.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особения представител, който поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания възразява единствено срещу присъждането на разноски за исковото производството с доводи, че липсва процесуално представителство, че е налице несъразмерност на претендираната сума в сравнение на размера на исковата претенцията, евентуално моли за присъждане на разноски при признание на иска.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх.№ 3793884/25.05.2015 г. за сключване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Енерго-Про Мрежи“ АД /сега „Електроразпределение – Север“ АД/ при общи условия ответникът е заявил желание за сключване на договор за съществуващ обект в село Горно Абланово на ул.“Средна гора“ № 34, отбелязан от заявителя като такъв за стопанска дейност, въз основа на договор за наем, като със заявлението е представено и писмено съгласие от собственика на имота с нотариална заверка на подписа. Исканият достъп до мрежата е за ниско напрежение. Представен е и сключен въз основа на подаденото заявление договор № 3793884/10.06.2015 г. между ответника и „Енерго-Про Мрежи“ АД, като в Раздел II от същия е определено нивото на предоставената мощност, а именно 6 кW.

От констативен протокол с бланков номер 5732556 е видно, че на 28.05.2020 г. служители на „Електроразпределение – Север“ АД са извършили подмяна на електромера на обект в село Горно Абланово, ул.“Средна гора“ № 34, абонатен номер *** с титуляр ответника, поради необходимост от извършване на метрологична проверка на средството за търговско измерване.

Видно от констативен протокол № 455779-1 на 07.07.2022 г. е извършен 2 демонтаж на електромера в същия обект без да е монтиран нов такъв, като причина за това е посочено: временно ограничаване на ползването на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение – Север“ АД.

Представена е справка за потребление към дата 19.07.2022 г. за клиент – ответникът, за процесния обект в село Горно Абланово, видно от която за посочения в исковата молба период /01.10.2021 г. – 30.04.2022 г./ е отразено потребление на ел.енергия, както следва: 261 кWh за октомври 2021 г. и 100 кWh за ноември 2021 г., като за останалата част на периода е посочено нулево потребление.

Видно от фактури № 0315676834 от 14.11.2021 г. /със срок за заплащане до 22.11.2021 г./, № 0316793791 от 13.12.2021 г. /със срок за заплащане до 21.12.2021 г./, № 0317957704 от 14.01.2022 г. /със срок за заплащане до 24.01.2022 г./, № 0319100374 от 14.02.2022 г. /със срок за заплащане до 22.02.2022 г./, № 0320245553 от 14.03.2022 г. /със срок за заплащане до 22.03.2022 г./, № 0321391679 от 14.04.2022 г. /със срок за заплащане до 26.04.2022 г./ и № 0322515481 от 13.05.2022 г. /със срок за заплащане до 23.05.2022 г./ на ответника са начислени за заплащане общо 197,31 лв. – цена на електрическа енергия и мрежови услуги за периода октомври 2021 г. – април 2022 г. за обект с адрес: село Горно Абланово, ул.“Средна гора“ № 34.

По данни от изготвено от ищеца извлечение от сметка към 27.05.2022 г. плащане по посочените фактури липса, като за периода от падежа на всяка една от фактурите към датата на справката се дължи лихва в общ размер на 9,24 лв.

Видно от приложеното заповедно производство - ч.гр.дело № 436/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на постъпило от „Енерго-Про Продажби“ АД заявление срещу М. А. А. е издадена Заповед № 183/09.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 197,31 лв. - главница за незаплатена ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода 14.11.2021 г. - 13.05.2022 г. за обект с абонатен номер 32Z47A********** и клиентски номер 7700005462, находящ се в село Горско Абланово, сумата 9,24 лв. - мораторна лихва за периода от 22.11.2021 г. - 27.05.2022 г., както и разноски за производството в общ размер на 75 лв. Препис от издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на адреса, поради което на 19.07.2022 г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск за вземането си. Във връзка с тези указания, на 18.08.2022 г. в съда е постъпила искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение заявителят - ищец в исковото производство, е представил общите условия на дружеството за договорите за продажба на електрическа енергия, Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране за одобряване на общите условия и доказателства за публикуването им.

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422 от ГПК вр.чл.415, ал.2 от ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

3

Предявените искове съдът намира за допустими - същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – връчване на издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение на длъжника (ответник по исковете) при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и събрани от връчителя данни, че длъжникът не живее на адреса, като исковата претенция е насочена срещу ответник, който е пасивно легитимиран да отговоря по същата.

Основателността на ищцовата претенция е предпоставена от установяването при условията на пълно и главно доказване на основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни правоотношения между страните по доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2021 г. - 30.04.2022 г. в описания в исковата молба обект; че в посочения обект за исковия период е доставена ел.енергия, в това число количеството на същата, както и че е са предоставени мрежови услуги; размера на вземането, а по претенцията за заплащане на обезщетение за забава: наличие на главен дълг, падеж и размер на вземането.

Направеното от особения представител признание в отговора на исковата молба не може да бъде зачетено от съда - особеният представител не може да прави нито надлежно признание на иск, нито надлежно признание на факти. В първата хипотеза е налице разпореждане с предмета на делото, за което особеният представител не е овластен, нито може да се направи извод, че действително е налице ефективна правна защита – каквато е и целта на назначаването на особен представител. На следващо място, тъй като признанието на факти (извънсъдено или съдебно) по смисъла на чл.175 от ГПК е част от доказателствения процес, то същото изисква особеният представител принципно да е запознат с всички обстоятелства по делото, което е невъзможно предвид ограничената му възможност да ангажира и представя доказателства по делото – /в този смисъл Решение № 70/21.04.2015 г. по гр.дело № 5100/2014 г. на III ГО на ВКС/. Този извод се подкрепя и от факта, че в светлината на чл.6 от КЗПЧОС – по отношение ефективната правна помощ, което обхваща и хипотезата на „особен представител“, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, трябва да се посочи, че само по себе си представителството в процеса не гарантира принципа за ефективност на правната помощ /вж. решение на СЕС по делото Sialkowska v. Poland § 110 и 116/, поради което трябва да се направи извод, че справедливият баланс на интереси изисква след като особеният представител е ограничен във възможността си да ангажира доказателства, да не може да прави и процесуални изявления, имащи характер на доказателствени средства (признания), тъй като същите не отговарят на изискванията за ефективна правна помощ. Тоест, особеният представител има за задължение с оглед данните по делото да защитава интереса на страната, на която е назначен за такъв, по възможно най-добрият и ефективен начин, но при ограниченията на доказателствени средства (чисто фактически), които може да ангажира в положителен или отрицателен аспект. Направеното в случая признание в отговора на исковата молба може да бъде зачетено най-много като признание на факта, че ответникът е потребител на електрическа енергия на процесния адрес.

Ангажираните в хода на производството писмени доказателства, 4 обосновават извод, че между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение във връзка с доставяне на електрическа енергия за обект в село Горно Абланово, ул.“Средна гора“ № 34, като ответникът се явява потребител на електрическа енергия за стопански (небитови) нужди по смисъла на §1, т.33а и т.41б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и „краен клиент“ по смисъла на §1, т.27г от ДР на същия закон. Ищцовото дружество „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия по чл.39, ал.1, т.5 от ЗЕ, а ответникът – ползвател на процесния обект на потребление, като установен по делото факт е, че в исковия период обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.