Определение № 5131 от 13.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2065/2026
- Вид
- Определение № 5131
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Иванка Димитрова Дрингова
Цитирани разпоредби
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5131 гр. В..........., 13.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В..........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. И.ов
Членове:
И.ка Д. Дрингова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно гражданско дело № 20263100502065 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.
С Решение № 3134/03.08.2026 год., постановено по гр. дело № 3621/2024 год. по описа на РС-В..........., ответникът „Н..............“ ООД, с ЕИК ............със седалище гр. В..........., е осъден да заплати на ищеца Л. Д. К. с адрес в гр. В..........., на основание чл. 200 от КТ следните суми:
1) сумата от 35 790, 43 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психо емоционален шок и физически дискомфорт, в резултат от причинените травматични увреждания при трудова злополука на 28.09.2023г., получена вследствие на ПТП, настъпило около 13:45 часа, по път III-2008, на около 1400 м от разклона за с. Т..........., в посока село Е........, обл. В..........., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.09.2023г. до окончателното й изплащане, като искът на ищеца Л. Д. К. по чл. 200 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до претиндираните 71 580, 96 евро, предявен като частичен иск до пълния размер от 92 032, 54 евро;
2) сумата от 1 961, 78 евро, представляващи обезщетение за претърпените от ищеца Л. Д. К. имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, в резултат от настъпилата на 28.09.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.03.2024 г. до окончателното й изплащане, като искът по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от трудовата злополука, станала на 28.09.2023 год., е отхвърлен за разликата над 1961, 78 евро до претендирания размер от 3 923, 55 евро.
Срещу горното решение в осъдителните му части е подадена въззивна 1 жалба от ответника „Н..............“ ООД, с ЕИК ............, със седалище гр.
В............
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от ответното дружество части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до липсата на изложени от първоинстанционния съд мотиви и формирана воля относно размера на обезщетението за неимуществени вреди преди съдът да пристъпи към приложение на нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ и намали обезщетението поради приетото съпричиняване от страна на пострадалия ищец за настъпването на вредоносния резултат, както и до неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника части и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, а в условията на евентуалност – да се намалят размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди при приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ като приносът на пострадалия за настъпване на трудовата злополука бъде определен на 90 на сто.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез процесуален представител, насрещната страна – ищецът Л. Д. К., оспорва въззивната жалба, счита, че е неоснователна, а решението в обжалваните части – правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като се запозна с делото констатира, че в решението на РС – В........... е допусната очевидна фактическа грешка. По искане на ответника, депозирано по реда и при условията на чл. 219 от ГПК, в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника е конституирано дружеството „К.................“, клон България КЧТ, с ЕИК ............, със седалище гр. С..........., което е взело участие в делото в това му качество. Горното обстоятелство е било констатирано в мотивите на първоинстанционното решение, вкл. и направените от третото лице–помагач материално правни възражения против исковете, но в диспозитива липсва отразяване, че решението е постановено при участието на посоченото дружество в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
Изложеното налага производството да се прекрати и делото да се изпрати на РС – В........... за провеждане на производство по чл. 247 ГПК съобразно горните констатации.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 2065/2026 год. по описа на ОС – В...........;
ИЗПРАЩА делото на РС-В........... за провеждане на производство по чл.
247 ГПК за поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка.
2
След приключване на производството по чл. 247 ГПК делото да се върне обратно на ОС – В........... за произнасяне по жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3