Решение № 112 от 16.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 177/2024
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 16.08.2024
- В сила
- 14.09.2024
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, СЛАВКА ДИМИТРОВА, АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57 ал.1 т.2 б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 142 · Наказателен кодекс
- чл. 142 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 142а · Наказателен кодекс
- чл. 143 · Наказателен кодекс
- чл. 198 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 88а · Наказателен кодекс
- чл. 161 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Велико Търново, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244000600177 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:
Плевенски окръжен съд с присъда № 6 от 15.03.2024г., постановена по НОХД 666/2023г. по описа на съда, е признал подсъдимия Р. А. Р. за виновен да е извършил деяние по чл. 142 ал.1 от НК и му е наложил наказание четири години лишаване от свобода. Признал го е за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 142 ал.3 т.3 вр. ал.1 от НК.
Признал е подсъдимият Р. за виновен да е извършил деяние по чл. 142 а ал.5 вр. ал.1 от НК и му е наложил наказание шест години лишаване от свобода.
Признал е подсъдимият Р. да е извършил и деяние по чл. 198 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание от три години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду така наложените, в размер на най- тежкото от тях, а именно шест години лишаване от свобода. На основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е определил първоначален строг режим за изтърпяването му.
На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за изтърпяно наказание лишаване от свобода.
1
Осъдил е Р. Р. да заплати на В. Х. сумата от 150лв., представляващи имуществени вреди от престъплението по чл. 198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното изплащане.
Присъдил е разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.
Срещу присъдата на ПлОС е подадена въззивна жалба от адв. Й., в качеството й на защитник на подсъдимия. Претендира се отмяна на присъдата като незаконосъобразна и постановяването на нова, с която подсъдимият Р. да бъде признат за невинен с последващото от това оправдаване по повдигнатите му три обвинения. При условията на алтернативност да се отмени присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да се измени присъдата като бъдат намалени размерите на наложените наказания.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му – адв. Й. поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения. Молят същата да бъде уважена, с посочените в нея три алтернативи. Основно се фокусират върху явната несправедливост на наложените на Р. наказания за всяко едно от деянията, за които е признат за виновен. Представят се доказателства за реабилитация по чл. 88а от НК по отношение на Р..
Гражданският ищец – В. Х. – редовно призован не се явява и не заема становище.
Представителят на апелативна прокуратура намира жалбите за неоснователни и предлага да бъдат оставени без уважение. Намира изложените в тях доводи за несъстоятелни. Сочи, че първостепенният съд подробно е мотивирал размера на наложеното наказание за всяко от деянията, взел е предвид всички обстоятелства, които имат значение при определянето му. Предлага присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.
Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата в наказателната й част съгласно чл.
314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:
По фактическата обстановка
Въззивният съд възприема в най- общи линии, с малки различия приетата за установена от решаващият съд фактическа обстановка, която се свежда до следното:
Подсъдимият Р. А. Р. е роден на 19.02.1972г. в гр.Свищов, живее в с.Гривица, обл. Плевен, *********, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, ЕГН **********. Към 2022г. Р. живеел в къща с дворно място с. Гривица, обл. Плевен. Имал интереси към отглеждането и развъждането на грузински овчарки, което превърнал от свое хоби в занятие.
Към този период отглеждал 7 броя кучета от тази порода в двора на къщата си.
Освен това имал апартамент в гр. Плевен, който отдавал под наем.
Свидетелката Ж. И. и пострадалия В. Х. са семейство, сключили брак 2 през 2021г. Х. е арменски гражданин, но от ранната му детска възраст неговото семейство се установило и живеели Република България. Двамата съпрузи Х. очаквали дете и чрез брокер от агенция за недвижими имоти потърсили апартамент под наем, в който да живеят. В резултат на 20.10.2021г. бил сключен договор за наем на имот между подсъдимия Р. Р. и свидетелката Ж. И. за апартамент № 28, находящ се в **********. Семейството на Х. при сключване на договора предплатили на Р. месечен наем от 350 лв. и депозит в същия размер. В процеса на ползване на имота тяхно задължение било да заплащат и консумативите за ток, вода и парно. След раждането на детето им младото семейството изпаднало във финансово затруднение при обслужване на сметките за парно и имали немалък размер неплатени задължения, но постигнали съгласие с подсъдимия Р. заплащането на задълженията да става на части.
На 02.09.2022г. В. Х. отпътувал за Армения, тъй като следвало да подновява личните си документи. С него отпътували и съпругата му Ж. И., дъщеря й Т. и бебето им А.. Подсъдимият Р. не бил предварително уведомен за пътуването, тъй като Х. очаквали то да продължи не повече от 10 дни.
Издаването на виза за документите на В. Х. се забавило и това наложило семейството да остане в Армения до административното уреждане на този проблем. На 29.09.2022г. подсъдимият започнал да прави опити да се свърже по телефон със св. Ж. И., за да му платят наемната цена за апартамента. Тогава бил уведомен от тях, че са в Армения и че ще се наложи да останат за подълъг период от време. Р. реагирал остро на забавянето им, тъй като това означавало и забавяне на заплащането на наема за жилището и разходите, които също не били платени и били в немалък размер. В рамките на осъществена комуникация по „Viber“ с И. той й казал, че ще смени патрона на входната врата и ще ограничи достъпа на семейството до жилището. За да избегне неприятности, св. Ж. И. направила опит да оперира с банковата си карта в Армения, но банката - издател /“Пощенка банка“/ блокирала картата от съображения за сигурност. Така сума за наема на Р. не била преведена. В провеждани междувременно разговори с Р., Х. и И. се опитали да го убедят, че ще изпълнят финансовите си ангажименти към него. Направили опит да намерят средства и от свои близки в България, но не успели. Помолили брата на Ж. И. - П. И. да увери Р., че наема и разходите ще му бъде издължени.
Предложили също Р. да си удържи от предварително внесения депозит за наема за месец септември. Р. не се съгласил и сменил патрона на входната врата на жилището като преустановил възможността за достъп на Х. и семейството му до него.
На 31.10.2022г. В. Х. и семейството му пристигнали от Армения в гр.София. Били транспортирани от свои познати до гр.Плевен. Св. Ж. И. изтеглила в 13,05 часа от ФЦ „Плевен Освобождение“ на Пощенска банка в града сумата от 896,30 лв. и след като покрила разходите за гориво по транспорта предоставила остатъка на съпруга си за наема. Когато пристигнали в наетото от тях жилище, И. и Х. установили, че патрона на входната врата 3 бил сменен, което препятствало достъпа им до него и личните им дрехи и вещи. Междувременно живущата в съседния апартамент съседка – св. В. К. се обадила на Р. и го уведомила, че наемателите му са си дошли. В 14,19 часа Х. се обадил на подсъдимия от телефона на Ж.И., за да уговорят среща и уредят финансовите си отношения.
Р. реагирал грубо, развикал се и една от репликите, които му казал била: “Ако си мъж, ела в Гривица!“ Х. споделил съдържанието на разговора с И., която познавайки нрава на подсъдимия се притеснила.
Около 15.00 часа В. Х. наел такси, управлявано от св. М. М. от ж.к.“Сторгозия“ и след като откарали позната на шофьора до Окръжна болница - гр.Плевен се насочили към с.Гривица. Х. имал намерение да се види със свой познат и с подсъдимия, но нямал предварителна конкретна уговорка с последния. Междувременно Х. провел разговори със своя приятел С., който живеел в с. Гривица, относно местонахождението му. При пристигане в с.
Гривица, Х. се срещнал със св. С. Д.. Той извършвал ремонт на къща, която била в непосредствена близост до домът на подсъдимия Р.. След като приключил разговора си със св. Д., Х. отново се качил в таксито и св. М. потеглил по пътя. В този момент подсъдимият Р. Р. управлявал л.а. марка „Тойота Авенсис“ с ДК№ ЕН 11**** в село Гривица. Той възприел таксиметровия автомобил на свидетеля М., както и намиращия се на предната дясна седалка до него Х. и направил маневра, с която препречил пътя на таксито с автомобила си. Св. М. се принудил да спре. Подсъдимият слязъл от своя автомобил, отворил вратата на таксито от страната, от която бил седнал св. Х. и го измъкнал от колата, хващайки го за гушата. Междувременно попитал свидетеля М. каква е сметката и хвърлил портфейла си като му казал да си отброи дължимата сума, без да пуска Х.. След това Р. прибрал портфейла си, затворил вратата на таксито, вкарал пострадалия на предната дясна седалка на собствения си автомобил и потеглил в посока към домът си.
Взел телефона на пострадалия от ръката му - марка „ Samsung J7“ и го хвърлил на задната седалка, за да не може същия да разговаря по него. Докато шофирал неколкократно го ударил с ръка в главата и му заявил: “Сега ще те заведа при твоите приятели!“ като пострадалия го попитал: “Кои са моите приятели?“, а подсъдимият му отвърнал: “Твоите приятели - арменци“.
Р. спрял автомобила пред гаража си на улица ******** в с.Гривица.
Хванал под формата на прегръдка през врата с дясната си ръка В. Х., притиснал главата му към тялото си, навеждайки го като го принудил по този начин да следва посоката и темпа му на движение, за да не може пострадалия да се отскубне от него. Вкарал го в гаража и затворил входната врата. Бутнал го в ъгъл на помещението. Ритнал Х. и извикал последователно и поименно две кучета порода грузинска овчарка от отглежданите от него, които насъскал срещу него като ритал пострадалия. Кучетата нападнали Х., който се свил в ъгъла заставайки с лявата част на тялото си към стените, за да се предпази колкото е възможно. Животните започнали да хапят дясната му ръка и десния крак. Дънките и пуловера се разкъсали, потекла кръв. Ужасен, уплашен и 4 стенещ от болка Х. умолявал Р. да възпре животните, но последният не реагирал.
В един момент, пострадалият Х. успял да се отскубне от кучетата, отворил входната врата на гаража, която от вътрешната страна била с дръжка, и излязъл на улицата тичайки, за да потърси помощ. Малко след това Р. излязъл от гаража и се огледал, като видял, че Х. се отдалечава, но не го последвал, за да го настигне. Пострадалият В. Х. успял да достигне тичайки до магазин за строителни материали, находящ се на ул.“Букурещ“ № 1, стопанисван от ЕООД „Прециз комерс“. Влязъл вътре и помолил свидетелката В. А., да му викне такси да го закара до Бърза помощ или да го закара до гр.
Плевен. А. възприела, че Х. бил под стрес. Х. споделил, че бил нахапан от кучета, но не съобщил, че това са били животните на живеещия в същото село Р. Р.. По това време в магазина се намирали св. Е. Н. и А. С., които след като възприели състоянието на Х. му предложили да го закарат до Бърза помощ в гр. Плевен. Тръгвайки за гр. Плевен, свидетелите се разминали с автомобила на подсъдимия, а Х. се снишил на задната седалка, за да не бъде забелязан.
Св. Н. и С. оставили пострадалият пред входа на Бърза помощ в гр. Плевен.
Там Х. бил прегледан като в анамнезата в издадения лист за преглед било отразено, че бил ухапан от кучета в с. Гривица на познато нему лице след спор помежду им, отразени били находките в травмираните части, извършена била първична хирургична обработка на раните и уведомени органите на полицията, които насочили пациента към I РУП-Плевен за следващия ден.