Решение № 7132 от 20.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7132 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело № 20241100513602 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението – „Н.И.“ЕООД срещу разпореждане от 15.11.2024 г. по изп.д.№ 20248440402653 по описа на ЧСИ – С.Я., с което е оставено без уважение искането за изменение на приетите за дължими в полза на взискателя разноски в размер на 5 279.09 лв. – адвокатско възнаграждение, като счита същото за прекомерно. В тази връзка се излагат съображения, че така определеният размер е несъответен на извършените правни и фактически действия от упълномощения адвокат, изразяващи се единствено в депозиране на молба за образуване на изпълнително производство и депозиране на уведомление, че задължението е платено. Твърди, че плащането на дължимите по изпълнението суми е преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, съответно преди длъжникът да е узнал за съществуването на образувано срещу него изпълнително дело.

Постъпило е възражение от ответната страна по жалбата – Община Банско, в което я оспорва по основателност. Излага твърдения, че вземането предмет на изпълнението възлиза на сумата от 103 712.13 лв. и представлява главница за данък върху недвижими имоти и начислена лихва за просрочие, като признава, че е погасено с плащане на 28.08.2024 г.

Излага доводи за недобросъвестност в поведението на длъжника, който е платил след образуване на изпълнителното дело. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В мотивите си ЧСИ С.Я. е изложил съображения за недопустимост на жалбата, поради преждевременно й депозиране – преди постановяване на обжалвания отказ по искането за намаляване на приетите разноски. Сочи, че са налице предпоставките за връщане на 1 жалбата, доколкото нередовностите по нея за плащане на дължимите държавни такси във връзка с администрирането й са били отстранени след изтичане на указания за това срок от съдебния изпълнител. По основателността на жалбата излага, че размерът на адвокатското възнаграждение е бил съобразен с поетото от адвоката на взискателя задължение за процесуалното му представителство и извършване на необходимите за това действия в хода на изпълнението, които не са били известни към момента на като счита същия за съответен на установения минимум. В този смисъл счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

В разпоредбата на чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, като съгласно ал. 2, т. 7 от разпоредбата, на обжалване от длъжника подлежи актът за разноските по изпълнението.

Видно от приложеното изп.д.№ 20248440402653 по описа на ЧСИ – С.Я., същото е образувано по молба с вх. № 70049/23.08.2024 г. на взискателя Община Банско, чрез кмета С.Б., за принудително събиране на вземане в общ размер на 103 712.13 лв. – от която 66 709.70 лв. - главница за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци и 37 002.43 лв.

– лихва за просрочие, начислена към 12.08.2024 г.

В депозирана пред ЧСИ молба вх. № 72295/29.08.2024 г. взискателят Община Банско е заявил, че длъжникът по изпълнението е извършил пълно погасяване на задължението си чрез плащане по банков път на 28.08.2024 г., като в тази връзка е направил искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

До длъжника „Н.И.“ ЕООД е адресирана Покана за доброволно изпълнение с изх. № 50474/17.09.2024 г. с посочена дата на връчване в разписката – 19.09.2024 г.

С разпореждане от 05.11.2024 г. ЧСИ С.Я. и оставил без уважение съдържащото се в жалба с вх. № 83649/03.10.2024 г. искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност и съответно намаляване на таксите по ТТРЧЗСИ, като е указана възможността за обжалване на разпореждането.

Жалбата предмет на разглеждане в настоящото производство е депозирана от правно легитимиран за това правен субект, в установения в чл. 436 ГПК 2-седмичен срок за това срещу действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване от длъжника по изпълнението, поради това съдът приема същата за процесуално допустима, като разгледана по същество се явява и основателна по следните съображения:

По допустимостта на жалбата, съдът съобрази, че макар и подадена преди отказа на съдебния изпълнител да редуцира размера на приетите като дължими от разноски и възложени в тежест на длъжника, оплакванията срещу действието на съдебния изпълнител касаят и възприетото в обжалваното разпореждане, доколкото със същото не е променено съществуващото към този момент правно положение. Действително, по-прецизно би било извършване на действия от длъжника в последователност – искане до ЧСИ за намаляване на определените като дължими от него разноски за адвокатско възнаграждение и такса по ТТРЗЧСИ и при отказ за това депозиране на жалба срещу акта на съдебния изпълнител, но 2 доколкото разноските са останали в първоначално приетия размер, адресираната до СГС жалба следва да бъде разгледана по същество. Доколкото при постъпване на жалбата, същата отговаря на изисквания за редовност, като са изпълнени указанията за внасяне на дължимата държавна такса за разглеждането й, макар и след изтичане на указания за това срок, не са налице предпоставките за връщането й като нередовна.

По делото не е налице спор относно правото на разноски, като спорен е въпросът относно размера на подлежащите на възлагане на длъжника такива.

В приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, по искането за изменение разпореждането за разноски компетентен да се произнесе е съдебният изпълнител, като при преценка неговата основателност, приложими са общите правила за разпределянето на разноските по ГПК. След произнасяне по възражението, актът на съдебния изпълнител подлежи на съдебен контрол, като компетентен да се произнесе е окръжният съд по мястото на изпълнението.

В случая, на практика възражението на длъжника срещу възложените му разноски е било оставено без уважение, което е породило правният му интерес да атакува акта на ЧСИ чрез жалба – предмет на разглеждане в настоящото производство.

На възлагане по реда на чл. 79 ГПК подлежат само действително направените разноски в хода на принудителното изпълнение, като плащането им следва да бъде доказано от страната, която ги претендира. В случая, от материалите по преписката по изпълнителното дело се установява плащане на договорения размер на адвокатското възнаграждение по осъществената защита на взискателя и възлизащ в размер на 5 279.09. с ДДС.

Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, дължимото такова за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв., като в т. 2 от разпоредбата е предвидено правото на допълнително възнаграждение при осъществено процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането – предмет на изпълнението.

Съгласно константната съдебна практика, длъжникът ще бъде освободен от отговорността за разноски, когато не е дал повод за образуване на изпълнителното дело, поради плащане дълга си преди това, както и в случай, че изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В останалите случаи, дори и при доброволно погасяване на дълга в хода на принудителното изпълнение, разноските по същото следва да бъдат възложени на длъжника.

В случая от материалите по изпълнителното дело се установи, който факт е признат от взискателя, извършено доброволно плащане от длъжника на пълния размер на вземането предмет на принудителното изпълнение на 28.08.2024 г., т.е. преди връчването му на поканата за доброволно изпълнение – 19.09.2024 г. Поради това и с оглед осъщественото процесуално представителство за извършените от името на взискателя действия единствено по образуване на изпълнителното дело, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, възлизащ на 200 лв. – според действащата редакция на разпоредбата към момента на договаряне и плащане на възнаграждението. Договореното възнаграждение за процесуално 3 представителство от 5 279.09. с ДДС надвишава установения в приложимата норма минимален размер от 200 лв. и до който следва да бъде редуциран, в приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В основата за определяне на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се включват освен вземанията по изпълнителния лист, също и вземането за разноски на взискателя в размер на адвокатското възнаграждение. В този смисъл, основата за определяне на дължимата пропорционална такса е равняваща се на сумата от 103 912.13 лв., от които 103 712.13 лв. – главница и лихва за просрочие – предмет на принудителното изпълнение и 200 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело. С оглед на това и съгласно т. 26, б. „е“ ТТРЗЧСИ, дължимата такса възлиза на 5298.24 лв., без При това положение, определените разноски от ЧСИ, посочени в Поканата за доброволно изпълнение по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъдат на намалени от размера 10 969.26 лв. до размера от 5298.24 лв. без ДДС.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 50474/17.09.2024 г. на съдебния изпълнител по изп.д.№ 20248440402653 по описа на ЧСИ – С.Я. с район на действие СГС, в частта, с която в тежест на длъжника „Н.И.“ЕООД – в ликвидация са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в размер над 200 лева до 5 279.09. с ДДС и е определена такса по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 5298.24 лв. без ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4