Определение № 652 от 14.07.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Разград, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500334 по описа за 2025 година

С решение № 293/28.04.2025г. по гр.д. № 1598/2023г. на Районен съд Разград е развален договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том 5, рег. № 8924, дело № 787/2023 г. от дата 03.08.2023 г. на Нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие PC Разград, сключен между К.Н.Ц. и „Агро АР 1“ООД, с който първият е поел задължение по отношение на втория за прехвърляне правото на собственост по отношение на следните имоти: 3/40 идеални части от поземлен имот с идентификатор ********** идеални части от поземлен имот с идентификатор ********* идеални части от поземлен имот с идентификатор ********** всички по кадастралната карта на с. ****** поради неизпълнение на задължението на К.Н.Ц. за прехвърляне на правото на собственост. Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД и Р. И. И. като трети лица - помагачи.

Постъпила е въззивна жалба от „Агро АР 1“ООД, с която се прави искане въззивният съд да измени решението и да приеме за установено на осн. чл.223 ал.2 ГПК /касаеща действието на мотивите/, че договорът за покупко-продажба се разваля и защото е налице нарушение на чл.586 ал.1 ГПК от страна на нотариуса и това да има обвързваща сила за застрахователя.

Въззивната жалба е недопустима. Предмет на съдебното производство е предявен иск за разваляне на договор за продажба на идеални части от недвижими имоти, с правна квалификация чл.87 ал.3 в.в. с чл.189 ЗЗД. Районният съд е уважил в цялост предявения иск, като е развалил договора за продажба.

Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, който не е изгубил своето действие и при новия ГПК. Тълкуването е, че със сила на пресъдено нещо се ползва само 1 решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК/отм., сега чл.236 ал.1 т.5 ГПК/ визира като констатация относно спорното право, представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК /отм., сега чл.236 ал.2 ГПК/ не са част от него. Щом като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.

В по-новата практика, съдържаща се в решение № 57/26.02.2018г. по гр.д. № 2736/2017г. на ВКС, IV г.о., е извършена изрична препратка към горното тълкувателно решение и е приета принципната постановка, че съдебното решение е тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо.

От горното следва, че при уважен изцяло иск жалбоподателят няма правен интерес от обжалване само на мотивите на съдебното решение. В мотивите си районният съд се е произнесъл по всички относими за правния спор въпроси, съдържащи се в чл.87 и чл.189 ЗЗД и е достигнал до съответния извод, удовлетворяващ изцяло ищеца. Дали има извършено нарушение в нотариалното производство от нотариуса не е част от правното основание и петитума на предявения иск, а е посочено в исковата молба от ищеца – сега жалбоподател, с цел бъдещи съдебни действия, насочени срещу застрахователя – трето лице-помагач. Този въпрос обаче не е относим към иска по чл.87 в.в. с чл.189 ЗЗД, тъй като не е елемент от неговия фактически състав, няма и предявен от ищеца инцидентен установителен иск за защитимо и свързано с главния иск право, по който съдът да се произнесе с диспозитив.

Жалбоподателят обосновава интереса си от предявяване на въззивната жалба с обвързващата сила на мотивите за застрахователя. Само че застрахователят е конституиран на насрещната страна на ответника /въпреки, че искането е от ищеца/, и при това положение ищецът и застрахователят не са в отношение на подпомаган и подпомагаща страна. Важими са постановките на чл.223 ал.1, а не на ал.2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят. В правната теория тълкуването на ал.1 е, че в отношенията си с противната страна третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо, което означава, че с постановяване на решението се погасява възможността да бъде воден процес между третото лице и противната страна по същото спорно право. Това означава, че в бъдещите им отношения жалбоподателят не може да се позовава на обвързващата сила на мотивите и посоченият във въззивната жалба правен интерес не е налице.

2

Обобщавайки всичко изложено по-горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява въззивното производство по в.гр.д. № 334/2025г. по описа на ОС Разград, поради недопустимост на въззивната жалба.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Разград, 14.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Д.а

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500334 по описа за 2025 година

С решение № 293/28.04.2025г. по гр.д. № 1598/2023г. на Районен съд Разград е развален договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том 5, рег. № 8924, дело № 787/2023 г. от дата 03.08.2023 г. на Нотариус Р. И. с рег. № 378 и район на действие PC Разград, сключен между К.Н.Ц. и „Агро АР 1“ООД, с който първият е поел задължение по отношение на втория за прехвърляне правото на собственост по отношение на следните имоти: 3/40 идеални части от поземлен имот с идентификатор ********** идеални части от поземлен имот с идентификатор ********* идеални части от поземлен имот с идентификатор ********** всички по кадастралната карта на с. ****** поради неизпълнение на задължението на К.Н.Ц. за прехвърляне на правото на собственост. Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД и Р. И. И. като трети лица - помагачи.

Постъпила е въззивна жалба от „Агро АР 1“ООД, с която се прави искане въззивният съд да измени решението и да приеме за установено на осн. чл.223 ал.2 ГПК /касаеща действието на мотивите/, че договорът за покупко-продажба се разваля и защото е налице нарушение на чл.586 ал.1 ГПК от страна на нотариуса и това да има обвързваща сила за застрахователя.

Въззивната жалба е недопустима. Предмет на съдебното производство е предявен иск за разваляне на договор за продажба на идеални части от недвижими имоти, с правна квалификация чл.87 ал.3 в.в. с чл.189 ЗЗД. Районният съд е уважил в цялост предявения иск, като е развалил договора за продажба.

Относно доказателствената сила на мотивите на влязъл в сила съдебен акт е даден отговор в т. 18 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, който не е изгубил своето действие и при новия ГПК. Тълкуването е, че със сила на пресъдено нещо се ползва само 1 решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Затова диспозитивът на решението, който чл. 189, б. "г" ГПК/отм., сега чл.236 ал.1 т.5 ГПК/ визира като констатация относно спорното право, представлява източникът на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението според чл. 189, ал. 2 ГПК /отм., сега чл.236 ал.2 ГПК/ не са част от него. Щом като по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет, те не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. Така в ТР е прието, че страната не може да обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат.

В по-новата практика, съдържаща се в решение № 57/26.02.2018г. по гр.д. № 2736/2017г. на ВКС, IV г.о., е извършена изрична препратка към горното тълкувателно решение и е приета принципната постановка, че съдебното решение е тази част от съдебния акт, с която съдът се произнася по съществото на спора въз основа на вече формираната си воля. Сами по себе си мотивите на съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля, поради което не се ползват със сила на пресъдено нещо.

От горното следва, че при уважен изцяло иск жалбоподателят няма правен интерес от обжалване само на мотивите на съдебното решение. В мотивите си районният съд се е произнесъл по всички относими за правния спор въпроси, съдържащи се в чл.87 и чл.189 ЗЗД и е достигнал до съответния извод, удовлетворяващ изцяло ищеца. Дали има извършено нарушение в нотариалното производство от нотариуса не е част от правното основание и петитума на предявения иск, а е посочено в исковата молба от ищеца – сега жалбоподател, с цел бъдещи съдебни действия, насочени срещу застрахователя – трето лице-помагач. Този въпрос обаче не е относим към иска по чл.87 в.в. с чл.189 ЗЗД, тъй като не е елемент от неговия фактически състав, няма и предявен от ищеца инцидентен установителен иск за защитимо и свързано с главния иск право, по който съдът да се произнесе с диспозитив.

Жалбоподателят обосновава интереса си от предявяване на въззивната жалба с обвързващата сила на мотивите за застрахователя. Само че застрахователят е конституиран на насрещната страна на ответника /въпреки, че искането е от ищеца/, и при това положение ищецът и застрахователят не са в отношение на подпомаган и подпомагаща страна. Важими са постановките на чл.223 ал.1, а не на ал.2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят. В правната теория тълкуването на ал.1 е, че в отношенията си с противната страна третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо, което означава, че с постановяване на решението се погасява възможността да бъде воден процес между третото лице и противната страна по същото спорно право. Това означава, че в бъдещите им отношения жалбоподателят не може да се позовава на обвързващата сила на мотивите и посоченият във въззивната жалба правен интерес не е налице.

2

Обобщавайки всичко изложено по-горе, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява въззивното производство по в.гр.д. № 334/2025г. по описа на ОС Разград, поради недопустимост на въззивната жалба.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3