Решение № 19 от 29.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20255000500540 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№27799/06.08.2025 г., подадена от А. Н. Н., чрез адв. С. П., против Решение №891/10.07.2025 г. по гр.д.№2493/2023 г. на ОС – Пловдив – 4-ти гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ответниците Б. Г. С. и М. Д. С., главен и евентуален иск, както следва:

Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. Трето от ЗЗД, за прогласяване на нищожност, поради противоречие с добрите нрави, на договор за замяна на недвижими имоти от 10.08.2023 г., сключен между ищеца и ответниците с Нотариален акт №190, том I, рег.№2037, нот.д.№179/2023 г. на Нотариус С.К.-М. с рег.№722 по регистъра на НК, по силата на който ищецът е прехвърлил на ответниците М. Д. С. и съпруга й Б. Г. С. правото си на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, район „Централен“, бул.“Шести септември“ №207, блок 4106, вход Б, апартамент 28/102, находящ се на етаж 7 в жилищната сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ от 58,05 кв.м., състоящ се от две стаи и кухня, ведно с прилежащото му избено помещение №28, с площ от 2,75 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, В ЗАМЯНА на което 1 ответниците М. Д. С. и съпруга й Б. Г. С. са прехвърлили на ищеца А. Н. Н. правото си на собственост върху недвижим имот, придобит от тях в режим на СИО, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в село Костиево, област Пловдив, в местността „Йол пара“, с площ от 2 995 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: земеделска земя; категория на земята – пета, при подробно посочени граници и съседи на заменяните имоти;

Евентуален иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗЗД, за унищожаване на същия договор за замяна на недвижими имоти, сключен между ищеца и ответниците на 10.08.2023 г. с Нотариален акт №190, том I, рег.№2037, нот.д.№179/2023 г. на Нотариус С.К.-М. с рег.№722 по регистъра на НК, поради измама.

С въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът необосновано приел, че на ищеца е известен реда за извършване на нотариални сделки, регламентиран в чл.579 от ГПК, като не взел предвид, че той не е юрист, както и възрастта му /70 години/. Необосновано приел, че с оглед възрастта си ищецът е с богат житейски опит. Съдът неправилно приел, че е налице противоречие между наведените в исковата молба твърдения от ищеца да не е разбрал какво се случва при подписването на нотариалните актове, а мислел, че узаконява апартамента, и от друга страна твърденията, че в нотариалните актове имало „замяна на имот срещу земя“. Действителното съдържание на сключения договор ищецът е узнал по-късно – след отпадане на заблудата.

Неправилно са игнорирани показанията на свидетеля Н. Н., тъй като не са преки – съдът е бил задължен да ги обсъди наред с останалите доказателства. Съдът неправилно е приел за невярно заявеното в исковата молба, че през м. юли 2023 г. ищецът не е имал нотариален акт за процесния апартамент. При разпределянето на доказателствената тежест не е указана на ищеца доказателствена тежест да доказва обстоятелствата, че той и синът му са имали кредити към банки и към финансови институции, и какъв е техния общ размер, но съдът е отхвърлил иска, като е приел, че не са представени доказателства за тези обстоятелства.

Необосновано е прието, че сключения между ищеца и ответника С. договор с Нотариален акт №1, том II, рег.№2110, нот.дело №189/2023 г. на Нотариус Снежана Карталова с рег.

№722, не е предмет на настоящото дело – този договор е част от измамата, и ОС – Пловдив е следвало да го обсъди – втората сделка е сключена веднага след първата, става въпрос за един и същи предмет – земеделска земя, сключени са между едни и същи страни, с първата сделка се заплаща сума за уравнение 9500 лв., а при втората сделка се сключва за същата сума, като и при двете сделки тези сума не са платени на ищеца. Крайният резултат от сделката е несъвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност – в резултат от двете сделки ответникът придобива безвъзмездно единственото жилище на ищеца, а ищецът не получава нито пари, нито земя, и остава без дом. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на друго по същество, с което да бъде признат за нищожен, на основание чл.26, ал.1от ЗЗД , поради накърняване на 2 добрите нрави, сключеният на 10.08.2023 г. между ищеца и ответниците договор за замяна на недвижими имоти. При условията на евентуалност се иска същият договор да бъде унищожен, като сключен поради въвеждане на ищеца в заблуждение /измама/. Заявява се претенция за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни чрез общия им процесуален представител, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.

№32720/24.09.2025 г., подаден от Б. Г. С. и М. Д. С., двамата чрез адв. Р. Г.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.

По правилността на решението, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Производството е било образувано по Искова молба вх.№28186/19.09.2023 г., подадена от А.

Н. Н., против ответниците М. Д. С. и Б. Г. С., в която са изложени обстоятелства, че процесният имот в гр. Пловдив, с адрес: бул.“Шести септември“ №207, бл.4106, вх.Б, ет.7, апартамент № 28/102, в сграда с идентификатор ***, бил единственият жилищен имот на ищеца. Ответникът Б. С. умишлено го въвел в заблуждение да замени единственото си жилище, в което живеел заедно със своя син Н. Н., за 2995 кв.м. земеделска земя – овощна градина в местността „Йол пара“, в землището на село Костиево, собственост на ответниците Б. С. и съпругата му М. С.. За уравнение на стойностите на заменените имоти трябвало да получи сумата 9500 лв., която сума в действителност не бил получил.

Сделката била сключена по предложение на Б. С., който през месец юли 2023 г. узнал, че сина на ищеца - Н. Н., има множество задължения от бързи кредити, на обща стойност около 16 000 лв. Предложил да даде на ищеца сумата 25 000 лв. по договор за заем за срок от 10 години, която да връща на месечни вноски по 250 лв./месечно. Със сумата от 25 000 лв. синът на ищеца Н. Н. би могъл да погаси всичките си задължения, а с остатъка от сумата ищецът и синът му да разполагат за други свои нужди. Ищецът се съгласил с предложението, но смятал, че няма на свое име документи за собственост на жилището.

Ответникът предложил да съдейства на ищеца да се снабди с нотариален акт на негово име, за да го узакони, и ищецът се съгласил. Б. С. подготвил всичко, свързано със сделките – нотариалните актове били 6 на брой, в тях имало замяна на имот срещу земя, продажба на земя, но ищецът не разбрал смисъла на поредицата от сделки. Явил се на 10.08.2023 г. пред нотариус С.К.-М., и подписал Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №190, т.I, рег.

3

№2037, нот.дело №179/2023 г. по описа на нотариус С.К.-М.. Ответникът му казал, че след сделката ще му даде първоначално 9 500 лв., с които пари Н. да погаси част от своите кредити, и инструктирал ищеца да каже на нотариуса, че е получил сумата. Ищецът изпълнил инструкциите на С., със съзнанието, че по този начин С. узаконява апартамента му чрез снабдяването на ищеца с нотариален акт за него. Впоследствие, на 17.08.2023 г. чрез „формална покупко-продажба“, сключена с Нотариален акт №1, т.II, рег.№2110, нот.дело №189/2023 г. на Нотариус Снежана К.-М., с която ищецът продал на Б. С. полученият от него при замяната недвижим имот - 2995 кв.м. земеделска земя – овощна градина в местността „Йол пара“, в землището на село Костиево, за продажна цена от 9500 лв., която отново реално не му била платена. По този начин, чрез въвеждането му в заблуждение, ищецът заменил единственото си жилище, чиято реална пазарна стойност била 150 000 лв., за земеделска земя с данъчна оценка 539,10 лева. На 01.09.2023 г. без знанието на ищеца и чрез използване на ключар, ответникът С. влязъл в жилището, сменил патроните на вратите и сложил СОТ. От тогава ищецът живеел на улицата, тъй като нямал друго жилище. Подал жалба в РПр-Пловдив, където била образувана пр.пр. №10030/2023 г. Формулирано е искане за „разваляне на договора за замяна на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, във вр. чл.29, ал.1 ЗЗД, вр. чл.27 ЗЗД“ на договора за замяна на недвижими имоти, сключен ан 10.08.2023 г. с Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №190, т.I, рег.№2037, нот.дело №179/2023 г. по описа на нотариус С.К.-М., поради измама. В условията на евентуалност се иска същият договор да бъде „признат за недействителен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в явна нееквивалентност на престациите“. С Разпореждане №4111/21.09.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение за отстраняване на съдържащите се противоречия между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като е дал на ищеца подробни указания. С уточняваща Молба вх.

№29462/29.09.2023 г. ищецът е уточнил, че е въведен в заблуждение за сключването на процесния договор, като в тази връзка поддържа искането за обявяване на договора за нищожен, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, и поради въвеждането му в заблуждение за сключването на договора от 10.08.2023 г. за замяна на недвижими имоти. С Разпореждане №4217/02.10.2023 г. съдът отново е оставил исковата молба без движение, с указания да уточни исканията си към съда, доколкото с уточняващата молба са уточнени две искови претенции – съответно за прогласяването на нищожността на договора, както и за унищожаването му. С втора уточняваща Молба вх.№31322/16.10.2023 г. ищецът уточнява петитума на исковата молба, като заявява искане към съда да признае за нищожен процесния договор за замяна от 10.08.2023 г. на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на престациите, а в условията на евентуалност моли на основание чл.27 от ЗЗД да бъде унищожен процесния договор за замяна, сключен на 10.08.2023 г., поради въвеждането на ищеца в заблуждение /поради измама/.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали Отговор на исковата молба вх.

№39760/28.12.2023 г., с който оспорват предявените срещу тях обективно съединени искове, 4 като неоснователни. Оспорват се наведените в исковата молба фактически твърдения за начина на сключване на процесния договор. По отношение на първия предявен иск се твърди, че стойността на земеделският имот, получен от ищеца по договора за замяна, в действителност значително надхвърля стойността на апартамента, който са получили ответниците по силата на същия договор. Преди сключването на договора, за установяване на пазарната стойност на имотите били изготвени експертни оценки, според които пазарната стойност на апартамента била 98 400 лв., а тази на овощната градина – 192 300 лв.