Решение № 68 от 19.08.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна) като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20213000600244 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано по искане на осъдената осъдената АТ. МЛ., чрез нейния процесуален представител-адв.Е.Й.-САК и има за предмет влязлата в законна сила присъда Присъда №260027 от 23.09.2020г. постановена по НОХД №2884/2020г. на Районен съд гр.Варна, изменена с Решение №108 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД №1156/2020г. на Окръжен съд гр.Варна.

Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото се посочва, че решаващите съдилища не са изпълнили задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, допуснато е нарушение при оценката на доказателствата,авторството на деянието почиват на предположения, довели до ограничаване правата на осъдената.

Иска се възобновяване на производството и отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Алтернативно се моли за преквалификация на 1 деянието по чл.194,ал.3 от НК, като при условията на чл.55 от НК бъде наложено наказание „пробация“, като се отмени и приведеното в изпълнение наказание. В условие на алтернативност се иска намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, при условията на чл.55,ял.1,т.1 от НК.

В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от процесуалния представител на осъденото лице.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за неоснователно. Излагат се съображения, че материалния закон е приложен правилно и не са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.348,ал.1 от НПК.

Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваната присъда и въззивното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе съобрази следното:

С Присъда №260027/23.9.2020г. от 23.09.20202г.по НОХД№2884 по описа за 2020 година на Районен съд гр.Варна,подсъдимата АТ. МЛ. е призната за ВИНОВНА в това, че на 18.11.2019 г., в гр. Варна, в немаловажен случай и повторно, направила опит да отнеме от владението на собственика С.В.Ц. от гр. Варна без нейно съгласие с намерение противозаконно да присвои чужди движими вещи - портмоне на стойност 10,80 лева и парична сума в размер на 200 лева - всички вещи в общ размер на 210,80 лева, като деянието останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“режим. С присъдата на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието на подс. АТ. МЛ., наложено по НОХД № 4706/2019 г. по описа на Районен съд - София – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С Решение №108 от 25.05.2021г., постановено по ВНОХД №1156/2020г. на Окръжен съд гр.Варна е ИЗМЕНЕНА присъдата на Варненския районен съд, като е НАМАЛЕН размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определено да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

ИЗМЕНЕН е режима на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ по НОХД № 4706/2019. по описа на РC- София, което е било приведено по чл.

68 ал.1 от НК от СТРОГ на ОБЩ. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднато времето, през което АТ. МЛ. е била с МНО „Задържане под стража“ и „Домашен арест“.

2

Решението на ВОС е извън кръга на подлежащите на касационна проверка и с оглед разпоредбата на чл.412,ал.2,т.1 от НПК, присъдата е влязла в законна сила на 25.05.2021г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично упълномощен защитник на осъдената и в законния срок по чл.421,ал.3 от НПК.

Първото наведено от защитника на осъдената основание по искането за възобновяване на наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 касае допуснато особено съществено нарушение по чл.348,ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.2 от НПК. Като съществено процесуално нарушение при постановяваване на присъдата и въззивното решение се сочи ползването на негодни доказателствени източници при формиране н вътрешното убеждение и постановяване на осъдителна присъда въз основа на недопустими предположения.

Поначало оспорване на начина на формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно, дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, дали същия е оценен съобразно действителното му съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви доказателства да кредитира.

Районния съд гр.Варна, който е разгледал делото като първа инстанция е изпълнил задълженията си по чл.14 от НПК да изследва обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Същия е събрал в условията на непосредственост доказателствата, необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по делото включени в предмета на доказване и конкретното участие на подсъдимата. Действително същият е допуснал пропуск, като не е разпитал по свой почин св.Н.З. Т. /разпитана на ДП, но невключена в списъка на свидетелите към ОА/. Този пропуск е бил преодолян от въззивния съд, който е изслушал непосредствено показанията на същата.

Правилни са изводите на въззивния съд да не цени показанията на св.Т. в частта, досежно неучастието на подсъдимата в инкриминираното деяние, като същите са обсъдени през призмата на нейната заинтересованост и в същото време противоречат на събрания доказателствен материал.

Основното възражение на защитата на осъденото лице е насочено към процесуалната годност на проведените разпознавания на лица в ДП. Видно от протоколите за разпознаване на лица и приложения снимков материал, изводите на двете инстанция, че са спазени законовите изисквания при 3 провеждане на това процесуално-следствено действие са правилни.

Обстоятелството, че при двете разпознавания са били променени единствено подс.М. със св.Т. не променя този извод. Изискване за промяна на лицата при всяко едно разпознаване не е поставяно като условия в закона. Видно от протоколите за разпит, местата на лицата,респ. техните номера са били променени. По този начин свидетеля не е бил поставен в условия на предвидимост кое лице да избере.

„Единственото ограничение, въведено от чл. 171, ал. 6 от НПК, касае едновременното разпознаване от няколко обвиняеми или от няколко свидетели, като целта му е да се постигне обективност и да се избегне внушение или подвеждане на разпознаващите. Когато обаче следственото действие се извършва последователно, при спазване на посочената забрана и на изискването разпознаващите да не влизат в контакт помежду си, не съществува процесуална пречка разпознаваният да бъде представен на разпознаващия сред едни и същи лица“ /вж Решение № 139 от 30.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 150/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията М.Ц./.

Неоснователно е и възражението на защитата на осъденото лице, че съдебните актове почиват на недопустими предположения.

На първо място авторството на деянието се установява от показанията на пострадалата-св. Ц.. Същата категорично заявява, че е усетила чуждо присъствие в близост до нея, непосредствено е видяла подсъдимата, която е държала в себе си нейното портмоне, след което е побягнала. Свидетелката е последвала подсъдимата,за кратко я е изгубила визуално, а в последствие е възприела как последната е изхвърлила портмонето, след което я е заловила.

В този момент към тях се е присъединила и св.Т., която е държала нейните пари. Това, което пострадалата не е възприела непосредствено е в кой момент подсъдимата е хвърлила парите, които са били взети от второто лице.

Показанията на пострадалата се потвърждават и от св. Б., който се е появил в един по-късен момент, в който св.Т. е подавала парите на пострадалата.

Същият непосредствено е изгледал записите на охранителните камери и е възприел заявеното от пострадалата.

Обстоятелството, че при задържането на подсъдимата парите не се отрити в нея, не променя изводите за доказаност на инкриминираното посегателство срещу собствеността и на съпричастността на подс.М. към него. Това обстоятелство, ценено във взаимовръзка с установеното поведение на М., последващо инкриминирания акт, сочещо на обективна възможност за освобождаване от предмета на посегателство /фактическо разпореждане с вещите/, предвид пространствените параметри на проведеното преследване при бързото отдалечаване на подсъдимата от мястото на престъплението/; имайки предвид безспорното идентифициране на заловеното момиче като извършител на кражбата, при осъществения с жертвата визуален контакт, не внася никакви съмнения в авторството на престъпното деяние.

4

На следващо място, проверка е била извършена и на записите от охранителните камери, както по отношения липсата на манипулация, така и по отношение на идентичност на лицето, което е взело портмонето на пострадалата. Действително, първата експертиза не е дала заключение, поради негодност на изследваното изображение за целите на идентификацията. По отношение последователността на действията на лицата, заключението е идентично със второто. При назначената повторна експертиза, същата е дала заключение, че заснетото лице вероятно е същото както АТ. МЛ.. За да достигне до този извод,вещото лице е обработил снимковите файлове и допълнително е подобрил тяхното качество с помощта на редактор на растерни изображения. При извършения преглед е достигнат извод, че лицето от женски пол е със сходни общи черти на главата, лицето и тялото с тези на представения сравнителен материал от АТ. МЛ.. Вещото лице е констатирало, че записа позволява частично отграничаване на частни признаци, характеризиращи заснетото лице. За разлика от първата експертиза, втората е извършила идентификационното изследване след допълнителната обработка на кадрите, като значително е подобрила тяхното качество. Това е видно и от представения снимков материал. На следващо място, както първата, така и втората експертиза последователно са описали действията на подсъдимата, св.Т. и пострадалата, които синхронизират напълно на показанията на последната.

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че от събрания и анализиран от инстанциите доказателствен материал може да се направи единствения извод за авторството на деянието. Този извод не е произволен и не почива на негодни доказателствени средства, както се твърди в искането. Осъдителната присъда не почива само и единствено на протоколите за извършено разпознаване, а на редица доказателства, които в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за участието на подсъдимата в извършеното деяние.

По изложените материалния закон. съображения за неправилно приложение на

Апелативен съд Варна намира, че деянието е правилно квалифицирано и материалния закон е приложен законосъобразно.

В мотивите към двата съдебни акта са изложени съображения по въпросите, визирани в чл. 301 от НПК. Съдържанието на мотивите отговаря на законовите изисквания, посочени в чл. 305, ал. 3 от НПК - изложена е възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността на деянието и е обективиран процесът на индивидуализация на наказанието.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68f9694f-6261-4aed-a443-17582487f431