Решение № 67 от 09.04.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Габрово, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20264210200019 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Артмобел” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „*********” № 60 – чрез адв. К. Б. от АК - Бургас, против Наказателно постановление № 07-2500258/27.11.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово”, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева в качеството на работодател за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

В жалбата и пред настоящия съдебен състав адв. К. Б. моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради негова материална незаконосъобразност, изразяваща се в налагане на наказание за неизпълнение на всяка отделна точка от предписанието, дадено на нейния доверител с изготвения Протокол за проверка от 21.08.2025 г., както и двойна наказуемост на едно и също нарушение. При условията на алтернативност моли за редуциране до минимум на наложената имуществена санкция.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която намира процесното нарушение за безусловно доказано след законосъобразно проведена административна процедура. Поради това моли за потвърждаване на коментирания санкционен акт и присъждане на юрисконсултско 1 възнаграждение.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от предоставените на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” правомощия по силата на приложената по делото в заверено копие Заповед № ЧР-008/08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.

Във връзка с депозирана жалба, на 14.08., 19.08., 20.08. и 21.08.2025 г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” М. А. и В. И. извършили документална проверка „Артмобел” АД, при която констатирали и впоследствие отразили в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г., че дружеството-жалбоподател не е изплатило дължимото и начислено в съответната ведомост за заплати за м. февруари 2025 г. трудово възнаграждение на лицето П.Д.С. за положения от нея труд като „работник повърхностна обработка на дърво”. Ето защо с т. 3 от цитирания Протокол М. А. и В. И. дали на „Артмобел” АД задължително предписание да изплати на П.Д.С. дължимото трудово възнаграждение за м. февруари 2025 г. в срок до 05.09.2025 г. С Протокол за извършена проверка изх. № ПР2538331/24.10.2025 г. и след запознаване с представените от дружеството документи, М. А. и В. И. констатирали, че „Артмобел” АД не е изпълнило даденото предписание. Ето защо и за така установеното нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ двете изготвили против дружеството АУАН № 072500258/31.10.2025 година, на което въпреки надлежно получена покана не присъствал представител на санкционирания. На 10.11.2025 г. посоченият АУАН бил връчен на представител на дружеството – жалбоподател, като въз основа на него е издадено и атакуваното Наказателно постановление. Същото било връчено на „Артмобел” АД на 10.12.2025 г., като на 22.12.2025 г. е подадена и настоящата жалба против него.

2

Настоящият съдебен състав на водещо място и въз основа на наличната доказателствена съвкупност приема за обективна и достоверна именно така изложената по-горе фактическата обстановка. По делото е категорично установено, че с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г., приложен по делото, на „Артмобел” АД е дадено задължително предписание /принудителна административна мярка/ да изплати на П.Д.С. дължимото трудово възнаграждение за положения от нея труд като „работник повърхностна обработка на дърво” за м. февруари 2025 г. в срок до 05.09.2025 г. Факт е също така и че дружеството – жалбоподател не е представило никакви доказателства за изпълнение на даденото указание, което е материализирано в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2538331/24.10.2025 г., подписан без никакви възражения. Такива от страна на „Артмобел” АД срещу така установените фактически положения не бяха наведени както в жалбата, така и в съдебно заседание, поради което и безусловно е налице доказано нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

Неоснователни се явяват депозираните възражения, централното от които е за налагане на наказание за неизпълнение на всяко едно отделно предписание, дадено с Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г. Макар и материализирани в един документален носител на информация, всяко едно от съдържащите са там предписания е самостоятелно и независимо задължително указание за строго фиксирано дължимо поведение по отношение на конкретен субект. В случая АНО е дал многобройни предписания за заплащане на дължими възнаграждения за редица работници, касаещи различни времеви периоди, като бездействието спрямо всеки един от тях за всеки отделен месец е самостоятелно нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ. Възможно е също така само част от предписанията да са изпълнени, а други – не, което би довело до ангажиране на отговорност само за последните, т.е. всяко отделно е самостоятелно основание за изискуемо поведение и евентуални действия или пасивност спрямо едно не влияе на останалите по никакъв начин. Ето защо не може да бъде споделено даденото тълкуване от защитата, че става дума за някакво цялостно неизпълнение на предписанията в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2530505/21.08.2025 г., като АНО законосъобразно е наложил наказание за всяко отделно бездействие по отношение на конкретно лице за всеки отделен период.

3

Неоснователно е и второто възражение на защитата – че „Артмобел” АД вече е било санкционирано за неизплащане дължимото се на П.Д.С. трудово възнаграждение за положения от нея труд като „работник повърхностна обработка на дърво” за м. февруари 2025 г. Процесното Наказателно постановление санкционира неизпълнение на задължително предписание, т.е. бездействие по отношение отстраняване на вече настъпили неблагоприятни правни последици. Даването на предписание обаче не отстранява вече осъществено в миналото административно нарушение, а е ориентирано единствено към последващо отстраняване в един бъдещ момент на неговия негативен резултат. Става дума за две отделни дължими действия, респ. и за две отделни административни нарушения при доказана пасивност.

Действително, налице е друго Наказателно постановление, с което дружеството е наказано за ненавременно изплащане на уговореното възнаграждение, което обаче е различно от предметния обхват на атакуваното.

За обществената опасност на изследваното правно значение има само въпросът дали дадено от надлежен орган задължително предписание е изпълнено или не. Съвсем различен е въпросът дали конкретно трудово възнаграждение за даден период е изплатено в срок, което би обусловило друго по вид административно нарушение - по чл. 128, т.2 във вр. с чл. 270, ал.3 от КТ. По тези съображения в случая не е налице двойна наказуемост на едно и също противоправно поведение и дружеството – жалбоподател следва да понесе дължимата се и по чл. 415, ал.1 от КТ отговорност.

Липсват също така и допуснати в хода на административното производство пороци, като изготвените АУАН и Наказателно постановление отговарят на законовите императиви съответно на чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Коментираният АУАН също така правилно е съставен в отсъствие на нарушителя поради неявяване негов представител на това действие въпреки надлежно получената покана за това, и е връчен в седалището на дружеството на оправомощено за това лице.

Основателно е единствено последното възражение в жалбата, а именно това за неправилно определен размер на наказание в случая. Разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ визира параметри на имуществена санкция от 766,94 евро до 7 669,38 евро /от 1 500 до 15 000 лева/, като АНО е наложил 1022,58 евро /2 000/ лева – над законовия праг, позовавайки се на други нарушения на трудовото законодателство от „Артмобел“ АД, както и на настъпили за 4 работника неблагоприятни последици. Такива обаче настоящият съдебен състав не намира за установени, а посочените други санкционни актове касаят различни от изследваното нарушения. Ето защо и съдът не открива никакви повишаващи обществената опасност на деянието обстоятелства, което прави неприемливо и налагането на каквато и да е санкция в размер, различен от минимално предвидения. Поради гореизложеното атакуваното Наказателно постановление подлежи на изменение единствено в частта касателно размера на наложената имуществена санкция, която следва да бъде редуцирана до своя законов праг от 766,94 евро.

При този изход на делото и на основание чл. 63 д, ал.4 от ЗАНН „Артмобел” АД дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” , което с оглед приетата за законосъобразна част от атакуваното Наказателно постановление следва да възлиза на сумата от 54 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 07-2500258/27.11.2025 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово”, като намалява на 766,94 /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/ размера на наложената на „Артмобел” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „*********” № 60, на основание чл.

415, ал.1 от КТ имуществена санкция за нарушение по чл. 415, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН Артмобел” АД, ЕИК:

*********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово”направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 54,00 /петдесет и четири/ евро.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Габрово.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 5