Решение № 260215 от 12.10.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1267/2020
- Вид
- Решение № 260215
- Подписан
- 12.10.2020
- Състав
- СИЛВИЯ ЛЮБЕНОВА АЛЕКСОВА, СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА, РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№
260215 гр.
Пловдив 12.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА с участието на секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Алексова въззивно гр.д. № 1267/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК във вр. с чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс.
Производството е образувано по въззивна жалба от Д.М.М., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.С.А., вписана в САК, против Решение № 396/05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 15237/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, IV-ти брачен състав. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение. Иска се същото да бъде отменено и да бъде възложено, на основание чл. 127, ал.2 от СК, упражняването на родителските права по отношение на С.С.Т., на майката Д.М.М..
Иска се още да се определи режим на лични отношения между бащата С.И.Т. и дъщеря му, както и да бъде осъден Т. да заплаща издръжка на детето си С.С.Т. в подходящ размер. Претендират се направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и за заплатена държавна такса.
С цитираното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, е предоставил упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С.С.Т., с ЕГН **********, на бащата С.И.Т., ЕГН **********, като е определил местоживеенето на детето в дома на бащата. Определен е режим за осъществяване на лични отношения между майката Д.М.М., ЕГН ********** и детето С.С.Т., ЕГН **********, както следва:
- всяка първа, трета и пета седмица от месеца, за времето от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с две преспивания на детето в дома на майката;
- 45 дни през лятото, за периода от 15.06. до
31.07. на всяка календарна година;
- всяка четна календарна година по време на
Коледните празници за времето от 18.00 часа на 23-ти /двадесет и трети/ декември до 18.00 часа на 27-ми /двадесет и седми/ декември, с преспиване на детето при майката, независимо дали посоченият период съвпада или не с режима на лични контакти през третата или петата седмица от месеца;
- всяка нечетна календарна година по време на
Новогодишните празници, за периода от 10.00 часа на 29-ти /двадесет и девети/ декември до 18.00 часа на 1-ви /първи/ януари следващата година, с преспиване на детето при майката, независимо дали посоченият период съвпада, или не с режима на лични контакти през петата или първата седмица от месеца;
- всяка четна календарна година първите 3
/три/ дни от зимната ученическа ваканция, а всяка нечетна календарна година последните 3 /три/ дни от зимната ученическа ваканция на детето, утвърдена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, с преспиване на детето при майката;
- всяка четна календарна година първите 4
/четири/ дни от пролетната ученическа ваканция, а всяка нечетна календарна година последните 4 /четири/ дни от пролетната ученическа ваканция на детето, утвърдена от МОН за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, с преспиване на детето при майката;
- всяка четна календарна година по време на
Великденските празници, когато те не съвпадат с режима на лични контакти през първата, третата или петата седмица от месеца, от 18.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Велика събота, с преспиване на детето при майката;
- всяка нечетна календарна година по време на
Великденските празници, когато те не съвпадат с режима на лични контакти през първата, третата или петата седмица от месеца, от 10.00 часа на Велика неделя до 18.00 часа на понеделник, с преспиване на детето при майката в неделната вечер;
За първа седмица от месеца се счита седмицата, в която и събота и неделя носят дати от съответния месец. В периода от един месец през лятото, когато бащата е планирал отпуска си с детето, майката няма да се ползва от определения й режим на лични отношения с детето през всяка първа, трета и пета седмица от месеца. С Решението е осъдена Д.М.М., да заплаща на малолетното си дете С.С.Т., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.И.Т., месечна издръжка в размер на 152,50 лева, считано от влизане в сила на решението, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други причини, водещи до промяна или прекратяване на това задължение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Отхвърлен е предявеният от Д.М.М., против С.И.Т., насрещен иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК, за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето С.С.Т., на майката, за определяне на подходящ режим на лични контакти на бащата С.И.Т. с детето С.С.Т., определяне на местоживеенето на детото при майката, както и за осъждане на бащата да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на постъпване на насрещната искова молба – 05.12.2016г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за периода от падежа до пълното й изплащане. Осъдена е Д.М.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от общо 299.60 лева, от която сумата от 80 лева - държавна такса по иска за родителски права и режим на лични отношения и сумата от 219,60 лева – държавна такса върху присъдената текуща издръжка. Осъдена е Д.М.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 450 лева, заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Въззиваемата страна – С.И.Т., чрез адв. Б.Н., депозира писмен отговор, с който също излага подробни съображения, но за това, че въззивната жалба е неоснователна, респективно обжалваното Решение е правилно и законосъобразно. Прави се искане да се отхвърли жалбата, както и да се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският окръжен съд, V-ти въззивен граждански състав, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по главен иск с правна квалификация чл. 127, ал.
2 от СК, предявен от С.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** против Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** и насрещен такъв с правна квалификация чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143 от СК, предявен от Д.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против С.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба, депозирана от С.Т., се твърди, че той и Д.М. са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство през 2010 г. се родило детето С.Т.. Твърди се, че поради несходство в характерите двамата се разделили през 2016 г. Посочено е, че между Т. и М. съществувала уговорка, според която детето следвало да живее една седмица при единия си родител и една – при другия. Изтъква се, че детето започнало да нарича сестрата на Т. „мамо“, както и че детето се разболявало често, особено когато било при майка си.
Аргументира, че условията при него са по-добри и месечният доход, който той реализира, е по-висок от този на майката. Иска да му бъдат предоставени родителските права, както и да бъде определен подходящ режим на лични контакти на детето с майката.
Ответницата
– Д.М.М., ЕГН **********, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск. Оспорва твърдението, че след раздялата детето е живяло при бащата. Твърди, че в началото на връзката им Т. бил внимателен, помагал й и я подкрепял. Сочи, че по времето, когато се запознали, Т. живеел в Испания и тъй като отношенията им се развивали бързо, тя се преместила при него и забременяла. По време на бременността обаче, разбрала, че същият е женен за испанка и това било първото й разочарование, свързано с него. Твърди, че се е завърнала в България, когато вече е била бременна в осмия месец и с Т. са заживели отново заедно, когато детето било на една година. Изтъква, че с времето двамата постепенно се отчуждили и между тях възниквали скандали и разногласия, като за период от два месеца Т. я ударил три пъти. Твърди, че Т. настройвал детето срещу нея, вследствие на което С. променила отношението си към ответницата.
Д.М.М. предявява и насрещен иск, с който твърди, че към момента бащата на детето й живее с друга жена и когато детето е при него, той не й позволява да си го вземе обратно. Сочи, че е налице спор между родителите относно това кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето С., както и относно размера на издръжката. Счита, че е в интерес на детето тя да упражнява родителските права и моли съда да предостави родителските права на нея, като определи режима на лични контакти на детето с бащата, както и месечна издръжка в размер на 200 лева.
В срока за отговор, постъпва писмен такъв от С.И.Т.. Твърди, че насрещният иск е неоснователен и недоказан. Твърди, че когато детето било при майка си, не го гледала тя, а вместо нея го гледала нейната майка, бабата на детето. Твърди, че детето често се разболявало и той бил принуден непрекъснато да ползва болнични.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С протоколно Определение от 21.03.2017 г., постановено по гр.д. № 15237/2016 г. по описа на Пловдивския районен съд, III-ти брачен състав, съдът е присъединил гр.д. № 16714/2016 г. по описа на ПРС, III-ти брачен състав, към гр. д. № 15237/2016 г. на ПРС, III-ти брачен състав, като е постановил, че исковете се считат насрещни в едно производство.
В хода на производството пред районния съд са приети и събрани следните писмени доказателства: дубликат на Удостоверение за раждане на С.С.Т.; извлечения по сметка на С.И.Т., за различни периоди, издадени от „Райфайзенбанк“ АД; препис от бракоразводно Решение на Първоинстанционен съд № 24 Валенсия по гражданскоправен въпрос № 000893/2005 г.; заверено копие на Медицинска бележка от 23.01.2017 г., издадена от „Саунс-Педиатрик-1“ ООД, гр. Хасково, Служебна бележка, изх. № 14/16.01.2017 г. на детска градина № 19 „Щурче“ – гр. Хасково, Фактура от 21.08.2014 г., издадена от МЦ „Велаклиник“ ООД, три броя Квитанции № 2143/25.11.2016 г., № 2538/23.01.2017 г. и № 1563/15.07.2016 г. за платена такса за детска градина. По делото са разпитани свидетели и на двете страни, а именно: Н.Х.М. – майка на Д.М.; Д.А. – приятелка на Д.М.; Л.П. – сестра на С.Т.;
А.Т. – майка на С.Т.; Г.Д. – във фактическо съжителство с Д.М.; в съдебно заседание на 15.02.2018 г. е изслушано детето С.С.Т.; изготвени са и са приети заключенията на съдебно-психологични експертизи на родителите и на детето, както и на допълнителни съдебно-психологични експертизи /общо шест броя/; изготвени са съдебно-технически експертизи; изготвени са социални доклади от ДСП – гр. Пловдив;
В хода на производството, като писмено доказателство, е представено и прието удостоверение за раждане на Г.Г.Д. – брат на детето на страните, от което се установява, че майката – Д. и настоящият й партньор Г., са станали родители.
За да постанови атакуваното Решение, Районен съд – гр. Пловдив, на първо място, акцентира върху безспорните по делото факти и обстоятелства. Приема за установено, че детето С.С.Т., е родено на *** г. от майка Д.М.М. и баща С.И.Т., както и че към момента то живее с баща си в гр. Пловдив. Аргументира, че, следвайки интереса на малолетното дете, упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата. Изтъква, че от данните по делото е установено, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата родители, както и че двамата родители обичат детето и полагат грижи за него. Посочва, че единственият дефицит, водещ до понижаване на родителския капацитет и при бащата, и при майката, е невъзможността за ефективна комуникация между тях. Позовава се на заключението на вещото лице В., съгласно което С. е добре адаптирана в своята социална среда и една промяна би довела до нова адаптационна криза в нейното развитие. Районният съд е приел, че С.Т., полага адекватни грижи за възпитанието, физическото и психологично развитие на детето, както и че същият е последователен и постоянен в ясно изразеното си желание и готовност да полага лични усилия за отглеждането и възпитанието на детето. Посочено е, че фактът, че детето е момиче, сам по себе си, не е достатъчен да гарантира правото на майката да упражнява родителските права, както и че детето не е лишено от женско присъствие, тъй като бащата разполага с подкрепата на майка си и сестра си при отглеждането му. Изтъкнато е, че правните и обществените норми не налагат догматична и неотменима забрана бащата да полага грижи за дете от женски пол и че разсъждение в обратната посока, би било проява на сексизъм.
Разпечатката съдържа 47 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68f8c55f-6ff9-4313-b5d3-9f3d695e269f