Решение № 13 от 12.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Благоевград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Гражданско дело №

20251200100157 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 2156/10.02.2024 г., подадена от Г. И.

У., ЕГН **********0, с адрес *********, чрез адв. С. С., със съдебен адрес *********, срещу В. Т. Т., ЕГН **********, с адрес *********, понастоящем в Софийски централен затвор и И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес *********.

В исковата молба се твърди, че на 09.07.2023 г., около 02:55 часа на *********, Г. У. ходейки по улицата, докато се е прибирал в дома на баща си е бил нападнат от В. Т. и И. Б., като е блъснат и съборен на земята, след което двамата са му нанесли многобройни удари с ръце и крака по тялото и главата му. Сочи се, че вследствие на ударите от ответниците, Г. У. получил средна телесна повреда изразяваща се в ********* изразяваща се в *********. Твърди се още, че вследствие на извършеното от ответниците, Г.

У. е ********* с трудност изминал краткото разстоЯ.е до къщата на баща му, откъдето се обадили на 112. Закаран е от екип на СМП до МБАЛ „Югозападна болница“ ООД Сандански, където е приет по спешност за лечение и изписан на 11.07.2023 г. Навежда се в исковата молба,че по случая било образувано и водено наказателно производство по ДП 3143М274/2023г по описа па РУ Петрич и пр. пр. 5835/2023г на РП Благоевград, Териториално отделение Петрич за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 6 и т. 12 пр. 1 от ПК във вр. с чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, като наказателното производство е приключило със споразумение по НОХД № 521/2024 на PC - Петрич. Сочи се в исковата молба, че ищецът е бил прегледан от съдебен лекар, като му било издадено съдебно-медицинско удостоверение, от което е видно, че е получил ********* в дясната надушна област главата с подлежащо *********

1

*********Твърди се, че ищецът е направил консултация с хирург в спешен кабинет на ВМА - София с болки в *********, тъй като не

*********.

Сочи се, че ищецът е постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" с диагноза: ********* Проведени са изследвания и лечение. Изписан бил на 10.08.2023 г., след което на следващия ден пациента бил ********* Поставена му била диагноза: *********, направени са изследвания и е проведено лечение, след което бил изписан на 15.08.2023 г. След посещение при съдебен медик, в допълненителното заключение на съдебния медик било прието, че вследствие на получената ********* са в пряка причинно-следствена връзка с нанесения му побой на 09.07.2023 г. Посочва се, че след домашно лечение, вследствие на *********, поради което бил хоспитализиран по спешност на 18.09.2023 г. в УМБАЛСМ „Н. И.

Пирогов" с диагноза: ********* Изписан бил на 29.09.2023 г. без подобрение и с домашен режим на лечение. На 17.05.2024 г. пациента отново бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" с оплаквания от *********.

Проведени били изследвания и назначено лечение, като пациента е изписан на 22.05.2024 г., но оплакванията персистирали. Посочва се, че на 04.09.2024 г. ищецът отново постъпил по спешност в УМБАЛСМ „Н. И.Пирогов" с диагноза: ********* Проведено било лечение и бил изписан на 08.09.2024 г. с персистиращи оплаквания от *********. След болничните престои, ищецът бил на домашно лечение - в отпуск по болест повече от година, като за този период не е могъл да полага необходимите грижи за семейството си, като негативните последици за здравето му - физическо и психическо продължавали и до този момент. В исковата молба се описват подробно всички преживени болки и страдания вследствие на процесния инцидент, като се излагат подробни съображения относно преживения стрес, отразил се негативно и на психическото му здраве и начина му на живот.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъдат осъдени В. Т. Т. и И. Г. Б. да заплатят на Г. И. У. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1438.44 лв. (хиляда четиристотин тридесет и осем лева и 44 ст.), представляващи средства за лечение и болничен престой (фактури за амбулаторни прегледи, фактури за лекарства, фактури за лабораторни изследвания и престоий в болница), претърпени вследствие от нанесен побой настъпил на 09.07.2023 г. както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100000 (сто хиляди лева) представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени, търпени и бъдещи, физически и душевни, болки и страдания, претърпени вследствие от нанесен побой, настъпил на 09.07.2023г., ведно със законната лихва от 09.07.2023г. до окончателно плащане на дължимата сума, както и да заплатят разноските по настоящото дело включително и адвокатско възнаграждение.

Ответникът И. Б. не е депозирал отговор в предоставения му срок.

Ответника В. Т., в депозираният отговор на исковата молба оспорва предявените искове както по основание, така и по размер, като счита че претендирания размер е завишен.

В о.с.з. ищеца, чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция, 2 ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответника В. Т., в о.с.з., чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове както по основание, така и по размер.

Ответникът И. Б., в о.с.з. не се явява, не се представлява.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е заключение на вещо лице по допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди, както и иск за дължимата законна лихва върху претендираната главница от датата на увреждането – 09.07.2023г., до окончателното изплащане на дължимото.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи фактите на които основава своите твърдения, като върху ищеца по делото е доказателствената тежест за доказване чрез допустимите в ГПК доказателствени средства на фактите изпълващи съдържанието на твърдения деликт – извършеното деЯ.е, неговата противоправност, причинените вреди и наличието на причинно следствена връзка между деЯ.ето и настъпилите имуществени или неимуществени вреди. В нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД изрично е изведена законовата презумпция, че вината на ответника се предполага до доказване на противното и ако ответника твърди че няма вина за увреждането или че е платил обезщетение за вредите които е причинил, той е длъжен да го докаже. Освен доказването на фактите във връзка с основанието на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, ищецът дължи доказване и на техния размер – както на претърпените реални загуби, така и на пропуснатите ползи ако се претендират такива. Размера на неимуществените вреди се определя от съда по реда на чл. 52 от ЗЗД по справедливост, съразмерно на вида и интензитета на страданията и болките които пострадалия е претърпял, както и с оглед на прогнозите за развитието на болестното състоЯ.е и възможността пострадалия да бъде излекуван, като се отчитат обстоятелства във връзка със съпричиняване на деЯ.ето от пострадалия, както и отегчаващите и смекчаващи вината и отговорността на дееца обстоятелства.

Ответниците носят доказателствена тежест да докажат обстоятелствата, освобождаващи ги от отговорността за плащането на претендираното от ищцовата страна парично обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетото заключение по съдебно-медицинската експертиза, съдът приема за установено следното:

На 09.07.2023 г., около 02:55 часа, на *********, ищецът Г. У. е бил нападнат от ответниците В. Т. и И. Б.. Същите са му нанесли многобройни удари с ръце и крака по главата и тялото, в резултат на което ищецът е паднал на земята, загубил е ориентация и е получил тежки травматични увреждания.

3

По случая е било образувано наказателно производство, приключило със споразумение по НОХД № 521/2024 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което деЯ.ето е признато за извършено от ответниците. Това обстоятелство, макар и да няма обвързваща сила относно гражданската отговорност по чл. 300 ГПК, представлява силно индициращо доказателство за противоправността и авторството на деЯ.ето.

От съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Я. З., която съдът кредитира изцяло като обективна, компетентна и съответстваща на останалия доказателствен материал, се установява, че ищецът е получил средна телесна повреда, изразяваща се в: – *********.

От гласните доказателства – показанията на свидетелите Е. У.а и Е. У.а, които съдът възприема като последователни, логични и кореспондиращи с медицинската документация, се установява значителният интензитет на физическите болки и продължителните психически страдания на ищеца, както и коренната промяна в характера му, в начина му на живот, професионалната реализация и социалните контакти.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД. Съгласно общото правило на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде ангажирана деликтната отговорност, следва да бъдат доказани: противоправно деЯ.е, вреда, причинна връзка и вина. В случая всички елементи от фактическия състав са налице.

Противоправността и авторството на деЯ.ето се установяват от наказателното производство и събраните доказателства. Вредите – имуществени и неимуществени – са доказани по основание и размер. Причинната връзка между деЯ.ето и вредоносния резултат е категорично установена от експертизата. Вината на ответниците се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и не е оборена.

Съдът изрично и само за пълнота намира, че по делото не се установяват данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Не се доказа ищецът да е провокирал нападението, да е участвал в конфликт или да е допринесъл с поведение за настъпване на увреждането. Самото му придвижване по улица в късните часове не може да се квалифицира като виновно или рисково поведение.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се отчитат конкретните обективни и субективни обстоятелства.

В тази връзка съдът съобрази: – характера и тежестта на телесните увреждания; – продължителността и интензитета на болките и страданията; – настъпилото трайно увреждане на слуха; – многократните хоспитализации; – продължителния период на нетрудоспособност; – възрастта на ищеца; – отражението върху професионалната му реализация като музикант; – трайните психо-емоционални последици.

При съпоставка с установената практика на Върховния касационен съд по сходни казуси , съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева.

Този размер не представлява неоснователно обогатяване, а адекватна компенсация на преживените и бъдещи болки и страдания и съответства на обществените и икономически условия към момента на увреждането. 70 000 лв. са справедлива сума при средна телесна повреда с трайни последствия, но без крайно тежки дефицити като загуба на 4 животоспособност.

С оглед на тежестта на уврежданията и трайната загуба на слух, многократните хоспитализации, психологическите и социални последствия, съдът намира сумата от 70 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за справедлива и съобразена с практиката на ВКС. При значително по-тежки последствия (като трайна загуба на слух, постоянен световъртеж, хронични симптоми и тежки болести) обезщетение от 70 000 лв. не само не е завишено, но е и в съответствие с практиката за справедливост. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоЯ.ето на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания, възрастта на пострадалия, установените последици от телесните увреждания – стрес, неудобство, страх, унижение, нарушаване на психологическото и материално благосъстоЯ.е. Ищецът е претърпял негативните емоционални и психически преживявания като пострадал от физическо насилие. В насока, обуславяща присъждане на по-голям размер обезщетение, са обстоятелствата, при които е извършено увреждането - то не е предизвикано от пострадалия, а се дължи изцяло на неоправданата агресия на ответниците, които са действали безпричинно и умишлено.