Решение № 4488 от 19.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4488 гр. Пловдив, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330102028 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. Х., ЕГН **********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2370,03 лева – недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ***** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и уточняваща молба от 19.02.2025 г. се твърди, че страните са сключили Договор за паричен заем № ***** г., с предмет – предоставяне на кредит, обезпечен с ипотека, в общ размер на 10 000 лв., при ГПР от 49,872 % и фиксиран анюитетен лихвен процент в размер 3,430 % месечно (ГЛП от 41,16 %). Сумата следвало да бъде върната в срок от 60 месеца на анюитетни месечни вноски, платими до 27-мо число на съответния месец, а общо дължимата сума била в размер на 23 714,77 лв., съгласно чл. 6, ал. 7 от договора. Твърди се, че ищцата е изпълнила задълженията си към заемодателя и е погасила няколко месечни вноски на следните дати: на 29.11.2021 г. – сумата от 395, 25 лв., на 08.03.2022 г. – сумата от 396 лв., на 31.03.2022 г. - сумата от 1190 лв., на 21.06.2022 г. – сумата от 119 лв., на 11.10.2022 г. – сумата от 175 лв. Впоследствие същата рефинансирала заема с Договор за кредит от 04.11.2022 г., сключен с „Кредитна агенция България“ ООД и погасила предсрочно задълженията по процесния договор, като сумата била получена от ответника на дата 09.11.2022 г. Съгласно посоченото в 1 издадена от ответното дружество справка за платени суми по договора за заем от 27.10.2021 г., ищцата е заплатила сумата от общо 14 202,45 лв.

Сочи се, че с Решение № 984/11.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1289/2024 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата сумата от 1832,42 лева, представляваща платена при начална липса на основание договорна лихва за периода 27.10.2021 г. – 09.11.2022 г. (от началото на договора до предсрочното му погасяване) по клаузата на чл. 3 от договор за паричен заем № ***** г. към искане № 186415, ведно със законната лихва, начиная от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът изпълнил влязлото в сила решение, като заплатил изцяло сумата от 1832,42 лв. на ищцата. Предвид изложеното се твърди, че ответникът е получил без наличие на основание сума в размер от 2370,03 лв., представляваща разликата между общо платената сума в размер на 14 202,45 лв. и сумите за главница и възстановената договорна лихва с общ размер на 11 832,42 лв.

Ищцата поддържа, че е платила на ответника процесната сума от 2370,03 лв. по договора за заем от 27.10.2021 г., тъй като първоначално заплатила няколко вноски и впоследствие, съгласно сключения от нея договор от 04.11.2022 г. с „Кредитна агенция България“ ООД, са погасени изцяло задълженията й към ответното дружество. По изложените съображения се предявява исковата претенция и се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Креди Йес“ ООД, с който е взето становище за неоснователност на иска. Не се оспорва, че страните са сключили Договор за паричен заем № ***** г., по който ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 10 000 лв.

Не се оспорва и обстоятелството, че ответникът е получил по процесния договор сумата от общо 14 202,45 лв. Посочва се, че съгласно постановено решение по в. гр. д. № 1289/2024 г., по описа на ОС – Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение по гр. д. № 18028/2023 г. по описа на РС – Пловдив, ответното дружество е върнало на ищцата сумата от 1832,42 лв. като получена без правно основание по процесния договор за заем. Сочи се, че въпреки изрично направените изявления от ответника относно размера на получените по договора суми и начина им на разпределение, ищцата не е изменила размера на исковата си претенция до приключване на производството. Ответникът поддържа, че след постановяване на съдебното решение и плащане на сумите по него не е получавал покана за плащане на останалите надплатени суми по процесния договор за заем. Поради това и не е знаел по коя сметка и по какъв начин да върне остатъка от надплатените суми на ищцата. В тази връзка се посочва, че след получаване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, ответното дружество е върнало сумата от 2370,03 лв. по посочената в исковата молба сметка, като остатък от надвнесена сума по договор за заем № ***** г. С оглед изложеното се твърди, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което счита, че не дължи разноски в настоящото производство.

2

Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата на процесуалния представител на ищцата.

С молба - становище от 20.05.2025 г. ищцата потвърждава осъщественото плащане в хода на процеса. Сочи, че ответникът не е заплатил законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до датата на плащането на главницата, предмет на настоящата искова претенция.

Поддържа, че ответната страна е наясно с начините на плащане на суми на ищцата и е бил във възможност преди датата на подаване на настоящата искова молба да заплати недължимо платените от ищцата суми по процесния договор за заем. Счита, че с поведението си ответното дружество е дало повод за образуване на производството по делото.

С писмено становище от 09.06.2025 г. ответникът поддържа, че не е станал причина за завеждане на делото предвид липсата на покана за доброволно плащане и своевременното плащане на процесната сума след получаване на исковата молба, с надлежно указан начин на плащане.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е обусловена от установяване от страна на ищцата при условията на пълно и главно доказване, че е платила на ответника процесната сума в размер на 2370,03 лева. В доказателствена тежест на ответното дружество е да установи на какво основание е получил платената му сума /в този смисъл Решение № 50077 от 14.07.2023 г. по гр. д. № 3413/2022 г. на ВКС; Решение № 60287 от 16.02.2022 г. по гр. д. № 973/2021 г. на ВКС и други/.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало правоотношение по повод сключен Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата в размер от 10 000 лева за срок до 27.10.2026 г. Общият размер на дължимата сума възлизал на 23 714,77 лева. За обезпечаване изпълнението на задълженията по сключения договор ищцата учредила в полза на ответното дружество договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. Р., общ. М.,обл. П., с площ от ... кв. м., ведно с построените в имота сгради, обективирана в **** г.

На 04.11.2022 г. ищцата И. К. Х. сключила с „Кредитна агенция България“ ООД договор за кредит за сумата в размер на 55 000 лева, като било уговорено сумата да бъде преведена по посочени от кредитополучателя банкови сметки, включително на ответника. С платежно нареждане от 08.11.2022 г., с основание – по удостоверение на И. К. Х. по договор за кредит № ***** г., била преведена по сметката на ответното дружество сумата в размер на 11 832,42 лева.

Видно от приложената по делото счетоводна справка за плащания по 3 договор за заем № ***** г. горепосочената сума е постъпила при ответника на 09.11.2022 г., с което заемът бил изцяло и предсрочно погасен, като общо платената сума възлизала на 14 202,45 лева, разпределена както следва: главница – 10 000 лева, лихва – 4191,48 лева, наказателна лихва – 10,38 лева.

С Решение № 984/11.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 1289/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ответното дружество „Креди Йес“ ООД е осъдено да заплати на ищцата И. К. Х. сумата в размер на 1832,42 лева, представляваща платена при начална липса на основание договорна лихва за периода 27.10.2021 г. – 09.11.2022 г. по /приета за нищожна/ клауза на чл. 3 от договор за паричен заем № ***** г., ведно със законната лихва, начиная от 06.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното следва да се приеме за доказано по делото, че ищцата е заплатила на ответното дружество процесната сума в размер на 2370,03 лева, представляваща разликата между общо платената сума по договора за заем от 14 202,45 лева, главницата от 10 000 лева и върнатата недължимо платена сума от 1832,42 лева. Тук следва да се посочи, че в хода на производството по делото от ответното дружество е представено платежно нареждане, от което се установява, че на 28.04.2025 г. е превело по банковата сметка на ищцата процесната сума в размер на 2370,03 лева. Осъщественото изпълнение в хода на процеса налага разбирането, че ответникът признава предявения иск по основание и размер. Същевременно съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение, че в рамките на предходно воденото между страните съдебно производство по повод процесния договор за заем ищцата не е изчерпила възможностите си да получи съдебна защита. В това производство със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че недължимо платената сума по нищожна клауза за възнаградителна лихва е в размер на 1832,42 лева, като ищцата не е упражнила процесуалното си право да измени размера на исковата си претенция. При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло отхвърлен.

По отношение на разноските:

Съдът намира, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответното дружество е заплатило процесната сума и предвид гореизложеното следва да се приеме, че с поведението си не е дало повод за завеждане на делото. Ето защо в полза на ищцата не следва да се присъждат разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Х., ЕГН **********, против „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2370,03 лева – недължимо платена сума по Договор за паричен заем № ***** г., сключен 4 между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.02.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5