Решение № 1205 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2153/2025
- Вид
- Решение № 1205
- Подписан
- 04.11.2025
- В сила
- 18.12.2025
- Състав
- Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.58, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.53 · Закон за задълженията и договорите
- §7, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- §7, ал.1, т.7 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.11 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.3, ал.2, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
- чл.48, т.2 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1205 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Величка П. Белева
Членове:
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20255300502153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. В. Н. против Решение № 3137/20.06.2025 г., пост. по гр.д.№ *** г., ПРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Община Пловдив иск с пр. осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, страх, стрес, битови неудобства, изразяващи се в това, че ищецът не е могъл да излиза до магазина, живеел изолирано в дома си, не е могъл да излиза на разходка, изпитвал затруднения в обслужването, всичките настъпили в резултат на инцидент на *** г. в гр.Пловдив на тротоара на ул.***, при който вследствие на пропадане в необезопасена шахта Р. Н. счупил пръст на левия си крак, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Жалбоподателят Р. Н. поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника поради факта, че шахтата се намира на тротоар, който е общинска собственост.
Твърди, че е налице практика на ПОС в същата насока, но не представя такава. Счита за неоснователен довода на съда, касаещ собствеността върху процесната шахта, а именно че същата е собственост на „БТК“ ЕАД или „Виваком България“ ЕАД. Развива 1 съображения, че документът предоставен от общ. Пловдив относно собствеността върху тази техническа инфраструктура няма характер на официален документ, тъй като същият изхожда от самата страна. Моли съда за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Община Пловдив е подала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Развива подробни доводи за нейната неоснователност и необоснованост. На първо място се сочи, че въззивната жалба е бланкетна и не сочи конкретни оплаквания против постановеното решение. Поддържа се, че изводът на съда, че по делото няма доказателства ответната община да е отговорна за поддръжката на съответния участък, за правилен, в който смисъл счита, че общината не е материално правно легитимирана да отговаря по така предявения иск. Развива доводи, че инцидентът, ако изобщо е настъпил такъв, е резултат не на неизправност на тротоара, а на шахта, която е компрометирана и е част от инфраструктурата на телекомуникационно дружество. Посочва нормативната б а з а , която регламентира статута на въпросните съоръжения и обекти, тяхната собственост и поддържане в изправност. Счита, че по делото са представени надлежни удостоверяващи документи относно местонахождението и съществуването на процесната шахта. Счита, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест на страните и е съобразил ангажираните доказателства, като подробно обсъжда всички събрани по делото доказателства и развива своите тези въз основа на тях. Развива доводи и за евентуално съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, като счита, че ищецът, сега жалбоподател по делото, не е спазвал правилата за движение и за безопасност непосредствено преди и по време на инцидента, като отново обсъжда събраните доказателства за състоянието на тротоара и шахтата, метеорологичната обстановка, състоянието на съоръжението по пътната настилка. Освен това поддържа и че ищецът сам е забавил своето възстановяване, като не е ползвал необходимата медицинска помощ. С оглед на развитите подробни съображения счита, че жалбата е неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено, претендира разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец останал недоволен от отхвърлителното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
2
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Предявен е иск от Р. Н. против Община Пловдив за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., от претърпян инцидент – пропадане в необезопасена шахта на тротоара на ул. ***, гр. Пловдив, на ***г. около 22,00ч., при който получил счупване на пръста на левия крак – интраантикуларна фрактура в основата на пета метатарзална кост. Твърди се, че в резултат на получената травма се наложила имобилизация за срок от 35 дни, както и че изпитвал болки и страдания, страх, стрес и битови неудобства.
Ответникът Община Пловдив е оспорил иска, като е застъпил становището, че не отговаря за поддържането на въпросната шахта, а само на тротоарната настилка.
Посочил е, че процесната жахта е част от преносната мрежа на Виваком АД, поради което не е пасивно легитимиран да отговаря по иска за вреди. Оспорил е всички твърдения по настъпване на инцидента и на вредите от него. Направил е възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който не е внимавал при придвижването си, както и че не е приложено правилно медицинско лечение.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че по делото остава недоказано ответната община да отговаря за стопанисването и поддържането на процесната шахта. Приел е за доказано, че същата е част от електронната мрежа на Виваком България ЕАД, което се установява от представеният ситуационен план на подземната техническа инфраструктура. Позовал се е на разпордбите на §1, т.3 и т.4 от ДР на ЗП, в които не е посочено, че кабелните шахти са част от пътното съоръжение, нито са пътна принадлежност. В същото време е приел, че уредбата на такива шахти е дадена от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, като съгласно §1, т.10 от ДР на същия закон този вид шахти представляват част от електронната съобщителна инфраструктура. Приел е ,че съгл. чл.58, ал.1 от посочения закон, операторите на тези мрежи са техни собственици. По тези съображения е достигнал до извода, че ответната община няма отношение към задължението за поддържане в изправност на процесната шахта и е отхвърлил иска.
Предявеният иск е с пр. осн. чл.49 от ЗЗД – ангажиране на отговорността на този, който е възложил на другиго някаква работа, за вредите причинени при или по повод изпълнението й. Това е гаранционно-обезпечиелна отговорност на възложителя на дадена работа за вреди, причинени от другиго, без да е необходимо самият възложител да има противоправно поведение. За доказване на този иск е необходимо установяване на елементите от фактическия състав на хипотезиса на нормата правоотношение по възлагане на работа; осъществен деликт по чл.45 от ЗЗД от 3 изпълнителя / противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка помежду им и вина на деликвента, която се презямира/, причиняване на вредите при или по повод работата – било чрез действия, било чрез бездействия.
Активната материално-правна легитимация принадлежи на лицето, което твърди да е понесло вреди, а пасивната - на възложителя на работата. Основното възражение по делото на ответника Община Пловдив е, че за нея липсва пасивна легитимация да отговаря по иска, доколкото не е собственик на процесната шахта, нито същата е част от пътен участък, за който тя има задължение да поддържа в изправност.
По делото е представено заверено копие от ситуационен план на подземната техническа инфраструктура на ул. ***, като в обяснителното писмо е записано, че шахтата пред №** е на БТК ЕАД/Виваком/. Приложени са и два констативни протокола на Община Пловдив. В първия, от 01.11.2024г., е констатирано, че на посоченото място в гр. Пловдив, ул. *** е налице телекомуникационна шахта, чийто капак е силно компрометиран и опасен за преминаващите пешеходци, като капакът е обезопасен с лента. Във втория констативен протокол от 10.11.2024г. е установно, че капакът е подменен с нов от ползвателя на шахтата „Виваком България“ ЕАД. При тези доказателства съдът намира за установено, че процесният капак на шахта е част от техническата инфраструктура на последното дружество.
По спорния въпрос – кой отговаря за поддържане на соченият капак на шахта в изправно състояние, при което да не се застрашават преминаващите по тротоара хора, приложение намират няколко нормативни акта. В Закона за пътищата – чл.31, ал.1 е предвидено задължение на общините да изграждат, поддържат и ремонтират общинските пътища. Съгл. §7, ал.1, т.7 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженернозащитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. Независимо от факта, че в настоящия случай се установява, че шахтата е собственост на "Вивако м България" ЕАД, безспорен е фактът, че тя е разположена върху тротоар, който е публична общинска собственост. Този статут е регаментиран в чл.2, ал.1, т.2 във вр. с чл.3, ал.2, т.1 от Закона за общинската собственост, във вр. с чл.8, ал.3 от Закона за пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Като носител на правото на собственост, общината има и задължения за ремонт и поддръжка на пътната настилка и на тротоарите на своята територия, които задължения са разписани в чл.29, чл.31 и чл.36 от ЗП, чл.167, ал.1 от ЗДвП във вр. с §1, т.2, т.13 и т.14 от ДР на ЗП. Нормата на чл.48, т.2 от ППЗП пък изрично е разписано задължение на съответната община да организира дейностите по поддръжка на общинските пътища и на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното 4 озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. В чл.11 от ЗОС пък е посочено, че имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Предвид изложената уредба, съдът намира, че задължение на съответната община е да стопанисва, поддържа и управлява улиците, тротоарите и съответните принадлежности, както и да осигурява спокойното и безпрепятствено преминаване по тях. След като е допуснала разполагането на вещи на трети лица върху собствеността си, е следвало да извършва контрол в изпълнение на задълженията й по чл.11 от ЗОС.
При причиняване на вреди от тези вещи, то приложение намира чл.53 от ЗЗД – ако увреждането е причинено от неколцина, то те отговарят солидарно. В същото време увреденото лице не е задължено да насочва иска си задължително към солидарно отговорните длъжници, а може да претендира обезвреда от който и да е от тях. Ето защо съответната община е надлежен ответник по иск за вреди, причинени от неизправност на тротоар поради неизпълнние на задължението за поддръжката му в състояние осигуряващо безопасното преминаване на пешеходци. Дали е налице неизпълнение /бездействие/ или лошо изпълнение на правно регламентирани задълженията на нейните служители, отговорни за поддръжката е без значение за ангажиране на отговорността на общината по реда на чл.49 от ЗЗД.
Така, в обобщение може да се направи извод за неоснователност на възражението на Община Пловдив за липса на материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск за вреди, причинени от неравност на тротоар – компрометиран капак на шахта.