Решение № 129 от 25.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Русе, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20234500500134 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Постъпила е въззивна жалба от Д. В. К. чрез особения му представител адв. К. Д. от АК-Русе против решение №46/13.01.2023 г., постановено по гр.д.

№1987/2022 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от „Топлофикация-Русе“ ЕАД- гр.Русе против него установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК- за установяване на вземане в размер на 159.26 лв.главница и 9.59 лв.- лихва за забава по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№480/2022 г. по описа на РРС. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата.

Претендира съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска.

Ответникът по жалбата „Топлофикация Русе” ЕАД- гр.Русе не е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска решението да се потвърди, както и да му се присъдят направените разноски.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото 1 въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл.259 от ГПК срок от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и направените въз основа на нея правни изводи.

Изводите за допустимост и основателност на предявения иск кореспондира с доказателствата по делото и правилно е приложен материалния закон.

Производството по делото е образувано по предявения от „Топлофикация Русе” ЕАД- гр.Русе против жалбоподателя установителен иск по чл.422 от ГПК.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 159.26лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода 25.11.2020 г.- 22.11.2021 г. по издадени шест броя фактури, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022 г. до окончателното плащане, за сумата в размер на 9.59 лв.- мораторна лихва, както и за направените разноски. Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№480/2022 г. по описа на РРС и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на 47, ал.5 от ГПК като на заявителя е изпратено съобщения с указания да установи вземането си по предвидения за това исков ред. Исковата молба е подадена в преклузивния срок, поради което предявеният иск се явява допустим и правилно е разгледан по същество.

Установено е също, че жалбоподателят е абонат на „ТоплофикацияРусе“ АД- гр.Русе за недвижим имот- жилище, находящ се в гр. Р., ул. П., бл.

Т. с абонаментен № ********* г. Абонатната партида е открита на името на жалбоподателя по негово заявление и въз основа на представен от същия нотариален акт за собственост на имота. Сградата, в която се намират посочениия имот и самият той, са присъединени към топлопреносната мрежа 2 на ответника по жалбата. В сградата, вкл. и за процесния имот е въведено дялово разпределение. При извършване на дяловото разпределение са спазени нормативните правила за дялово разпределение като за имота на жалбоподателя е начислена /разпределена/ само топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. Размерът на цената на дължимата топлоенергия е установен с приетите фактури и счетоводна справка, неоспорена от жалбоподателя и ползваща се с регламентираната в чл.182 от ГПК доказателствена сила.

Предвид на тези факти правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск по чл.422 от ГПК е основателен и законосъобразно е уважен в претендираните размери.

Жалбоподателя е абонат на „Топлофикация- Русе“ АД- гр.Русе за недвижим имот, находящ се в топлофицирана сграда, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл.153 от ЗЕ. В качеството си потребител за същият е налице задължение за плащане на топлоенергия за отдадена сградна инсталация като задължението възниква по силата на закона- чл.153, ал.6 от ЗЕ. За доставената топлоенергия за отдадена сградна инсталация същият дължи заплащане на дължимата цена по издадените фактури. Размерът на дължимите суми от жалбоподателя са установени с приетите по делото фактури, с извлечението от счетоводните записвания, които не са били надлежно оспорени от него поради което са доказателство за наличието на вземане в посочените в тях размери. Въз основа на тези доказателства правилно е прието, че при определяне на количеството топлоенергия, дължима от жалбоподателя са съобразени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение.

Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че същият няма качеството на абонат на ищцовото дружество. В качеството си на собственик на топлофициран имот и въз основа на подадено от него заявление същият е придобил качеството на абонат по договор за доставка на топлинна енергия с ответника по жалбата. Няма доказателства договорната връзка между страните да е прекратена. Въз основа на вече възникнала договорна връзка същият продължава да има качеството на абонат на дружеството, респ. на потребител на топлинна енергия за процесният имот и период , поради което 3 дължи заплащане на нейната цена.

Неоснователно е и възражението за недължимост на сумите поради спиране на топлоподаването в сградата. Както се посочи сградата, в която се намира недвижимия имот- собственост на жалбоподателя е присъединен към топлопреносната мрежа и за същата ответникът по жалбата е доставял топлинна енергия за процесния период. Дължимата от него сума е само затоплоенергията, отдадена от сградната инсталация, поради което доводът, че в имота няма отоплителни уреди е ирелевантен.

Предявеният иск е основателен, доказан е по размер и правилно е уважен.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски съобразно представения списък в размер на 300 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46/13.01.2023 г., постановено по гр.д.

№1987/2022 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА Д. В. К. от гр.Русе да заплати на „Топлофикация Русе“ ЕАДгр.Русе сумата в размер на 300 лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5