Решение № 2485 от 14.06.2019, Районен съд - Пловдив

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2485 гр.

Пловдив, 14.06.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20470 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу A.A.Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 632.90 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 21.04.2016 г. до 25.01.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 40.34 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2016 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 01.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3013/2018 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги, в качеството си на собственик на водоснабден имот, находящ се в ***

Твърди се, че в ползвания от ответника имот има монтирани две измервателни устройства, като отчетът е извършван само на едното с номер ***, монтирано в банята на имота, при условията на неизправно измервателно устройство. Неизправността е констатирана много преди процесния период, но не е предоставяно писмено известие за нередовен водомер, а устно е уведомяван ответника за необходимостта за подмяна на измервателното си устройство, доколкото наличното е негодно.

Твърди се, че претендираните суми не са заплатени от ответника, поради което дружеството ищец се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда правния му интерес да предяви настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 3013/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответницата е връчен лично препис от исковата молба и приложенията към нея на 03.02.2019 г., не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е връчена на лице от домашните по чл.46, ал.2 ГПК на 08.04.2019 г.

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца.

Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва - 75 лева разноски в заповедното производство, от които 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 75 лева – платена държавна такса. Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н. сумата в размер на 632.90 лева, представляваща стойността на доставените и потребени питейна и отведена канална вода за периода 21.04.2016 г. до 25.01.2018 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 40.34 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2016 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.02.2018 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед от 01.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3013/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА А.А.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от *** С.Л.Н., сумата в общ размер на 75 лева, представляваща разноски в исковото производство и 75 лева – разноски по ч.гр.д. 3013/2018 г. по описа на ПРС .

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ