Решение № 508 от 28.12.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1781/2023
- Вид
- Решение № 508
- Подписан
- 28.12.2023
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Петя Йорданова Котева
Цитирани разпоредби
- чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27е · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
- § 1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 508 гр. Перник, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Й. КотЕ. при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. КотЕ. Административно наказателно дело № 20231720201781 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 14-2300074 от 15.09.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)-Перник, с което на „Мах Рент” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Хубча” № 22, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лЕ.) на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 от същия кодекс, извършено на 19.07.2023г. в 10:33 часа в обект на контрол „СМР при енергийно обновяване на многопрофилна жилищна сграда”, находящ се в гр. Перник, кв. „Рено”, ул. „Пантелей”, бл. 10.
Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи, чрез пълномощника си адв. А. Г. от САК, моли обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди се, че фактическите обстоятелства при извършената проверка от контролните органи не са оценени правилно, поради което се оспорва съставомерност на вмененото нарушение. Релевират се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощника си адв. В.Н.. от САК, която излага доводи за несъставомерност на процесното деяние и пледира за отмяна на издадения правораздавателен акт. Алтернативно предлага нарушението да бъде 1 подведено под хипотезата на чл. 415в от КТ. Иска присъждане на направени разноски в административнонаказателното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) директор Д „ИТ”-Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.М., оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване, като излага доводи за това. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
На 19.07.2023г. около 10:30 часа свидетелите Е. А. Т. и Т. Б. Т. инспектори в Д „ИТ”-Перник извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол „СМР при енергийно обновяване на многопрофилна жилищна сграда”, находящ се в гр. Перник, кв. „Рено”, ул.
„Пантелей”, бл. 10, стопанисван от „Мах Рент” ЕООД. Проверяващите възприели работници в обекта, които били ангажирани с трудова дейност, свързана със санирането на сградата. Инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ поискали от лицата, сред които и П.Д.И., писмено да декларират факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. В 10:33 часа П.И. собственоръчно декларирал, че работи в процесния обект от 19.07.2023г. и има сключен писмен трудов договор. След приключване на проверката на обекта дружествотожалбоподател било призовано за извършване на проверка по документи в Д „ИТ”-Перник, където бил представен трудов договор, сключен с П.И. на 19.07.2023г., който видно от приложената справка от ТД на НАП е регистриран на 19.07.2023г. в 14:07:04 часа, т.е. след проверката по работните места. Този резултат е обективиран в Протокол за извършена проверка № ПР2328170 от 10.08.2023г.
Във връзка с направената констатация на 19.07.2023г. в 10:33 часа, че дружеството-жалбоподател в качеството му на работодател е допуснало до работа лицето П.Д.И. преди да му предостави копие на уведомлението по чл.
62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, бил съставен АУАН № 14-2300074 от 16.08.2023г., в който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. Актът бил предявен и връчен на управителя на „Мах Рент” ЕООД, който бланкетно вписал, че има възражения по констатациите. В срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН допълнителни такива не са постъпили.
Въз основа на АУАН на 15.09.2023г., директорът на Д „ИТ”-Перник издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е наложена на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лЕ..
2
НП е връчено на 21.09.2023г., като на 05.10.2023г. жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство, е постъпила в пощата, предвид поставения печат на приложения пощенски плик.
От правна страна:
АУАН е съставен от св. Е. А. Т. - инспектор в Д „ИТ”-Перник, която е оправомощена изрично със Заповед № 3-0035 от 29.01.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да съставя актове на територията на Д „ИТ”-Перник. В случая проверката е в обект на контрол на територията на Д „ИТ”-Перник, поради което акта е съставен от териториално и материално компетентно лице. НП също е издадено от компетентен орган съгласно чл. 416, ал.5 от КТ.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация. Ето защо съдът приема, че на дружеството-жалбоподател точно и ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво административно нарушение е извършено и не са допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в производството по реализиране отговорността на работодателя нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на формално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. Според нормата на чл. 62, ал.3 от КТ в тридневен срок от сключване на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. В тази връзка работодателят е задължен с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ да връчи на работника или служителят преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.
62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като му е забранено с чл. 63, ал.2 от КТ да допусне до работа работника или служителя преди да му предостави документите по ал.1 на същата разпоредба.
Съдът прие за доказан факта, че към момента на извършената проверка на 19.07.2023г. около 10:30 часа П.Д.И. е осъществявал трудова дейност, свързана с извършващите се строително-монтажни работи по санирането на жилищна сграда. В тази връзка са свидетелските показания на актосъставителката Е. А. Т., която непосредствено е възприела обстоятелствата, при които е заварила това лице в проверявания обект. В същата посока е и изложеното от св. Т. Б. Т.. Съдът кредитира като безпристрастни и логични показанията на посочените свидетели, поради което ги прие за правдиви и обективни. Тези доказателствени източници 3 кореспондират и със собственоръчно попълнената декларация от работника и безспорно установяват полагането на труд от лице, на което не му е връчено уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ. В процесната декларация П.И. уверено е удостоверил извършване на трудова дейност към 10:33 часа на 19.07.2023г., при определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни, като без колебание е отразил началната дата, от която е започнал да предоставя работната си сила на работодателя – 19.07.2023г. Съдът изцяло приобщи към доказателствената съвкупност попълнената лично от П.И. декларация на 19.07.2023г., тъй като същата съдържа елементите на трудовото правоотношение. Няма логическа връзка работника да декларира наличието на трудов договор, а такъв въобще да не е сключвал със своя работодател.
Обстоятелството, че непосредствено след проверката дружествотожалбоподател е подало уведомление за сключен трудов договор именно с това лице е в подкрепа на изложените от работника обстоятелства.
Съдът даде вяра на фактите изложени от работника П.И. в декларацията по реда на чл. 402 от КТ и след като съобрази, че същите са посочени непосредствено в деня на установеното нарушение. Заявеното писмено от работника, е било съобщено и устно от него в присъствието на св.
Е. Т., за което същата свидетелства в хода на съдебното следствие. Ето защо и евентуално дадени от лицето в по-късен момент показания в друга насока при всички положения не биха били толкова ясни, конкретни и безпристрастни, както към 19.07.2023г. Същевременно не са налице факти, от които може да се изведе индиция, че декларатора е отразил неверни данни, поради което и настоящият състав прие, че по делото са събрани доказателства, които безспорно свидетелстват за извършено от страна на дружеството-жалбоподател нарушение за което е съставено НП.
Лансираната теза в жалбата, че работника не е престирал работна сила, тъй като към този момент не е имало сключен трудов договор с него е недоказана и житейски неоправдана. От една страна работника категорично е вписал в попълнената от него декларация, че има трудов договор в изпълнение на който полага своя труд, а от друга – в изключително кратък период след проверката (само след около 3 часа), работодателят е подал заявление по чл. 62, ал.3 от КТ за сключен трудов договор именно на 19.07.2023г. със същото лице. Уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ за този трудов договор, видно от представената Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ е подадено от работодателя с вх. № 22388233344728 на 19.07.2023г., в 14:07:04 часа. Въз основа и на този факт следва заключението, че на същата дата е бил наличен трудов договор, който е подписан от двете страни, което логически изяснява и факта, че в декларацията работникът е посочил че има сключен трудов договор.
Предвид изложеното може да се направи единствения правилен извод, че с деянието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като е допуснало до работа лицето П.Д.И. още в деня на сключване на трудовия договор и преди да му връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което е извършено нарушение на трудовото законодателство. След като уведомяването се явява последващ допускането на работника до работа факт, обективно невъзможно е било преди този момент на същия да е връчен екземпляр от документа, поради 4 което материалният закон е приложен правилно.
С оглед изложеното, съдът намира, че събраните писмени и гласни доказателства изясняват всестранно и пълно обстоятелствата по делото и обосновават несъмнен извод за осъществяване на вменения на работодателя административнонаказателен състав.
По вида и размера на наказанието:
АНО правилно е ангажирал отговорността на дружествотожалбоподател, в качеството му на работодател, като му е наложил имуществена санкция, тъй като същото попада в кръга на субектите по чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна отговорност за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. В конкретния случай е наложена имуществена санкция в определения законоустановен минимум от 1500 лв, който е съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е съответен на характера и тежестта на нарушението, като в този си размер в най-висока степен би допринесъл за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68f53733-d78b-47ba-9523-9838726fbf53