Решение № 245 от 14.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Любомир Ц. Русев като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600472 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 19.11.2025 г. по НОХД № 621/2024 г. Окръжен съд Благоевград, 11-ти наказателен състав е признал подс. А. И. М. за виновен в това, че на 29.05.2023 г., около 23.00 ч., в гр. Разлог, обл. Благоевград, на улица „Трети март“, на площада пред читалище „Развитие - 2004“ е направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице - Р. А. С. и В. А. С., като чрез нанасяне на удар с нож в областта на шията умишлено е умъртвил Р. А. С. и със същото средство /нож/, чрез нанасяне на удар в областта на шията, се опитал умишлено да умъртви В. А. С., като деянието по отношение на В. А. С. е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18 от НК и на основание чл. 54 от НК го е осъдил на двадесет години лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от 1 защитник на подс. А. М.. Във въззивната жалба са изложени доводи, че първоинстанционната присъда не съответства на доказателствата по делото, които не установявали по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият, от обективна и субективна страна, е извършител на деянието, за което е обвинен.

Поддържа се, че по делото не е установено да са изпълнени всички признаци от състава на чл. 116, ал. 1, т. 4 от НК, с оглед причинените на посочените от обвинението като пострадали лица конкретни наранявания. Твърди се и че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата, изразяващи се в едностранчиво кредитиране само на доказателства в подкрепа на обвинителната теза и липса на изложени мотиви, от които да става ясно как е извършен доказателственият анализ.

Сочи се и че наложеното наказание е явно несправедливо. Предлага се обжалваната присъда да бъде отменена и бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде оправдан или деянието да бъде преквалифицирано като осъществяващо по-леко наказуем състав, или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, или да бъде изменена присъдата, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебното заседание на Апелативния съд защитникът на подс. А. М., адв. П. С. моли да бъде отменена обжалваната присъда, като счита, че, мотивите към нея не съответстват на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Според адв. адв. С., първоинстанционният съд не е обсъдил противоречията между събраните по делото доказателства, като изложи съображения кои от тях кредитира и кои отхвърля, не е обсъдил и част от доказателствата по делото, и обстоятелствата, установяващи се от друга част от тези доказателства. Излага и доводи за несправедливост на наложеното наказание, като счита, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на лични отношения между подсъдимия и пострадалите, произтичащи от предходно агресивно поведение от тяхна страна и изпитван от подсъдимия страх, който е бил проявен и при провокативните им действия непосредствено преди инкриминираното деяние, което се явява извършено, защото подсъдимият е предусещал опасност. Според адв. С., несъответстващата на установените по делото обстоятелства възприета от първоинстанционния съд правна квалификация на деянието, както и необсъждането на същите обстоятелства в мотивите към обжалваната присъда налагат нейната отмяна.

2

Упълномощеният защитник на подс. А. М., адв. Е. Б. също излага доводи за несъответствие на мотивите към първоинстанционната присъда с изискванията на процесуалния закон, като счита, че в същите липсва анализ на събраните по делото доказателства и отговор на направените от защитата на подсъдимия възражения. Посочва, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е обоснована на показанията на посочени в мотивите свидетели - очевидци, чиито показания не са били анализирани и не е отчетено, че са били приобщени и техни показания от досъдебното производство, след като е било констатирано наличие на противоречия между тях и показанията, дадени в съдебно заседание. Адв. Б. счита, че първоинстанционният съд изключително оскъдно е обсъдил дадените от подсъдимия обяснения и не ги е съпоставил с показанията на разпитаните свидетели, които са ги потвърдили. Намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при формирането на приетата за относима фактическа обстановка и тези нарушения не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, поради което и са налице основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Като такива основания сочи и липсата на обсъждане на направените от защитата на подсъдимия възражения за правилното приложение на материалния закон, за наличие на физиологичен афект при извършване на деянието, за действия на подсъдимия при условията на мнима неизбежна отбрана и дали не е била налице грешка у него, въз основа на възприети обстоятелства, които той е счел за сочещи предстоящо по отношение на него нападение. Адв. Б. излага доводи и за несъответствие на наложеното на подсъдимия максимално наказание с отчетените от първоинстанционния съд смекчаващи отговорността обстоятелства и представляващите такива като недовършеността на деянието, леката телесна повреда, причинена на единия от пострадалите и състоянието на раздразнение, в което се е намирал подсъдимия, добрите му характеристични данни и семейно положение.

Упълномощеният защитник на подс. А. М., адв. Д. М., поддържа становището на останалите защитници за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в липса на мотиви към обжалваната присъда, поради необсъждане на излаганите в хода на производството доводи от защитата за следващото се приложение на материалния закон, на противоречията между различните доказателствени 3 източници и на дадените от подсъдимия обяснения. Счита, че не са били взети предвид въобще сочените от подсъдимия обстоятелства за отправения към него жест от страна на единия от пострадалите, който по своето съдържание е демонстрирал закана за убийство. Също като необсъдени от първоинстанционния съд сочи и поддържаните доводи за медикобиологичните характеристики на причиненото на свид. В. С. увреждане, които го квалифицират като лека телесна повреда. Според адв. М., съдържанието на мотивите към обжалваната присъда не позволява на защитата да разбере как първоинстанционният съд е достигнал до изводи, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение, като по необоснован и неясен начин е наложено и наказанието лишаване от свобода в максималния предвиден от закона размер. Пледира да бъде отменена първоинстанционната присъда и делото да бъде върнато за ново разглеждане на окръжния съд или да бъде изменена обжалваната присъда като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание или да бъде приложен закон за по-леко наказуемо деяние предвид леката телесна повреда, причинена на пострадалия В. С..

Представителят на Апелативна прокуратура София изразява становище, че не са налице основания за възприемане на фактически изводи различни от приетите за установени от първоинстанционния съд, които счита за съответстващи на събраните по делото доказателства, водещи до безспорен извод, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние. Поддържа, че действията на подсъдимия сочат, че от субективна страна той е целял причиняване на смъртта на двамата пострадали, нанасяйки им съответните увреждания. Намира, че наложеното на подсъдимия наказание е справедливо и определено при правилно отчитане на наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Пледира обжалваната от защитата на подсъдимия присъда да бъде потвърдена.

Подсъдимият А. М. поддържа заявеното от неговите защитници в хода на съдебните прения. В своята последна дума заявява, че не е искал да убива никого и че ако пострадалите не са се били насочили към него, предвид на предходно осъществено от тях нападение, не би се достигнало до процесния случай.

4

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и изложените от страните в съдебно заседание и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Съдът намира, че на първо място следва да разгледа поддържаните във въззивната жалба и в хода на въззивното производство от защитниците на подс. А. М. доводи за допуснати от съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда, съществени процесуални нарушения, доколкото уважаването или не на същите предпоставя обема на упражняване на дължимата въззивна проверка по отношение на същата присъда. Тези доводи се основават на аргументите, според които е налице такова несъответствие на мотивите към обжалваната присъда с изискванията на чл.

305, ал. 3 от НПК до степен, при която следва да се приеме, че липсват мотиви.

Въззивният съдебен състав намира така поддържаните от защитниците на подс. А. М. доводи за неоснователни. Мотивите към обжалваната присъда съответстват на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, доколкото същите съдържат описание на възприетата от първата инстанция фактическа обстановка, относима към повдигнатото по делото обвинение, посочени са доказателствените материали, на чиято основа тази фактическа обстановка е приета за установена, същите материали са обсъдени по начин, по който позволява да се разбере кои от тях и защо са били кредитирани, изложени са и съображенията защо подсъдимият е признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.

Настоящият въззивен състав счита, че не представлява процесуално нарушение използваният от първата инстанция подход, при който е посочено, че показанията на опредЕ. група свидетели, които не са били очевидци на инкриминираното деяние и които са възприели обстоятелства, свързани със заминаването на подсъдимия и близките му след инцидента за гр. Ракитово, допълват възприетата фактическа обстановка за същия инцидент, основана на показанията на свидетелите – очевидци. Този подход не нарушава правото на защита на подсъдимия, тъй като пълноценно пред въззивната инстанция може да бъде оспорено така изразеното от окръжния съд становище и то да бъде подложено на проверка. По същият начин неоснователни се явяват и доводите, поддържани от защитниците на подсъдимия за това, че 5 първоинстанционният съд не е обсъдил в пълнота дадените от подсъдимия обяснения. В мотивите към обжалваната присъда е посочено коя част от обясненията на подсъдимия са кредитирани, като въззивният съдебен състав, в рамките на дължимия самостоятелен анализ на доказателствените материали би могъл да се съгласи или не с първоинстанционния съд, включително и да формира различни фактически изводи. Не е налице обаче пълно игнориране от страна на първата инстанция на дадените от подсъдимия обяснения, което да представлява съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви към обжалваната присъда. Не представлява такова процесуално нарушение и необсъждането на отделни доказателствени източници, които първоинстанционният съд е счел, че не допринасят за изясняването на истината. Въззивният съд би могъл да използва същите доказателствени материали при формиране на съответните фактически изводи, ако те се явяват относими, достоверни и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съдебен състав счита, че мотивите към първоинстанционната присъда в достатъчно степен дават възможност да се провери и нейната правилност в частта , с която са формирани изводи за виновност на подсъдимия по повдигнатото му от прокуратурата обвинение.