Решение № 9785 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9785 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.А ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110132856 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано въз основа на искова молба подадена от *** срещу собствениците в сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. ***, представлявана от управителя В. И., за отмяна на решение, взето на ОС на ЕС, проведено на 11.05.2023 г., съгласно протокол от същата дата, а именно: по т.5 да се събира такса за управление и поддържане на общите части от магазин в размер на сумата от 30 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на *** в етажната собственост, находяща се на посочения адрес, но магазинът има самостоятелен вход и не ползва общи части на сградата и на подземния етаж, поради което не дължи такси за поддръжката им, както и че ОС е свикано и проведено незаконосъобразно.

В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Излага доводи, че достъпът до *** е възможен единствено през дворното място на ЕС, което е оградено с ограда, а поддръжката му изисква разходи за осветление и градинар, които се дължат и от ищеца. Ответникът твърди, че ОС е свикано законосъобразно чрез покана, като е спазен срокът по чл.13, ал.

1 ЗУЕС за - Общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието.

Разпределението на задълженията е съобразено с обстоятелството, че в сградата не всички обекти са обитавани, а същевременно се налагат разходи за поддръжка на двора.

1

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1, вр. ал. 2 ЗУЕС, за отмяна на решението на Общото събрание на ЕС на адрес ***, проведено на 11.05.2023 г. по т. 5 – „Прие се такса от 50 лв. на обитаем апартамент и 25 лв. необитаем. За магазин от 30 лв. За месец април не се дължат такси“.

За основателността на предявените искове, в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните кумулативни предпоставки: 1. качеството собственик на обект в сградата в режим на ЕС; 2. сочените в исковата молба законови нарушения на решенията на ОС, проведено на 11.05.2023 г.

Ответникът, следва да докаже: 1. спазена процедура по свикване и провеждане на ОС; 2. законосъобразно взети решения от ОС на ЕС на 11.05.2023 г.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че ищецът *** е собственик на самостоятелен обект – *** на партерния етаж на кота 0, в сграда в режим на етажна собственост на адрес:

***., с идентификатор ***, за търговска дейност, с площ от *** кв.м.

Уведомлението за изготвен протокол от ОС е поставено на 12.05.2023 г., поради което искът са процесуално допустим, като предявен от лице с активна процесуална легитимация и в преклузивния 30-дневен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС (исковата молба е подадена на 12.05.2024 г., чрез куриер).

По реда за свикване и провеждане на ОС.

В исковата молба се сочи, че ОС е свикано и проведено незаконосъобразно, без да се въвеждат конкретни фактически твърдения и да се излагат доводи в тази насока. Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае за проверка на законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна собственост по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени. С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния принцип в него - диспозитивното начало (чл. 6 ГПК), предметът на делото е очертан от изложените в исковата молба обстоятелства, съдът е обвързан само от основанията за отмяна на обжалваните решения на ОС на ЕС, посочени в исковата молба, и не следи служебно за други допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията. Предмет на производството по чл. 40 ЗУЕС е законосъобразността на решения на общото събрание съобразно с въведените с исковата молба пороци относно процедурата по свикване или провеждане на общото събрание или материалната законосъобразност на решенията, като в производството по чл. 40 ЗУЕС съдът не може служебно да прилага императивни правни норми, освен ако се касае до нарушение на общ правен принцип или констатира наличие на злоупотреба с право (в този смисъл 2

Решение № 58/25.03.2014 г. по гр. д. № 5704/2013 г. по описа на ВКС, I г. о., Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., Решение № 60156/10.01.2022 г. по гр. д. № 3848/2021 г. по описа на ВКС, II г. о. и др.). Ищецът по иска за отмяна на решение на общо събрание трябва да посочи в исковата молба всички факти, които опорочават процедурата, и съдът не може да се произнася по доводи за незаконосъобразност, които не са посочени в исковата молба, като основание на иска. В случая липсват конкретни доводи и фактически твърдения относно допуснати нарушения при свикването и провеждането на ОС на 11.05.2023 г., като въведеното твърдение за неговата незаконосъобразност е изцяло декларативно и неопределено.

Поради това съдът не следва да проверява спазване на процедурата, предвидена в ЗУЕС, относно свикване и провеждане на ОС на ЕС.

По твърденията за незаконосъобразност на решението на ОС по т. 5.

Решението на ОС е незаконосъобразно, тогава, когато ОС е свикано и/или решенията са взети в нарушение на реда по ЗУЕС, и/или ОС е упражнило своите правомощия в отклонение на изискванията от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС.

Ищецът твърди, че магазинът, който притежава е със самостоятелен вход, без достъп до общия вход за апартаментите и общия вход за подземния гараж, както и че обектът не се ползва, тъй като не е довършен и не е пригоден за ползване, съобразно предназначението му.

От представения по делото протокол за проведено ОС на ЕС на 11.05.2023 г. се установява, че по т. 5 е взето решение както следва: „Прие се такса от 50 лв. на обитаем апартамент и 25 лв. необитаем. За магазин от 30 лв. За месец април не се дължат такси“.

Решението е прието с мнозинство от 100% от представените на събранието идеални части.

С нормата на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС, законодателят е дал възможност на етажните собственици, да избират измежду три варианта за разпределяне на разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, а именно: 1. поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател; 2. съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или 3. поравно на самостоятелен обект. Тези три хипотези са уредени алтернативно и са изчерпателно изброени в закона. Нормата е императивна и не търпи отклонение от разписаното правило за поведение. В правомощията на ОС на ЕС е единствено да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, съгласно чл. 11, т.

5 ЗУЕС (ред. ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.), но не и начина на разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части, извън посочените три хипотези. В случая, ОС на ЕС е взело решение в нарушение на чл. 51, ал. 9 ЗУЕС, като е възприело, собствено разрешение – комбинация между т. 1 и т. 3, а именно: поравно за самостоятелните обекти, 3 но и в зависимост от това да същите са обитаеми или не. Решението е незаконосъобразно. Предвидената възможност за по-нисък размер на таксата за обекти, които са необитаеми (в който се пребивава не повече от 30 дни в рамките на една календарна година), но това разрешение е възможно единствено при избран начин за разпределение на разходите според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. В противен случай, разходите се разпределят поравно между самостоятелните обекти на ЕС.

В тази връзка, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.

5 ЗУЕС, собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание. В случай, че за самостоятелните им обекти е предвиден отделен вход, то разходите за управление и поддържане на общите части на сградата се определят по реда на чл. 51 ал. 1 ЗУЕС - в размера, който е определен за един собственик, ползвател или обитател. В случая е безспорно по делото, че процесният *** има самостоятелен вход (различен от общия вход за апартаментите и този за подземния гараж), като се спори единствено за достъпът през пешеходните зони в парцела и свободното дворно пространство на сградата, което обстоятелство е ирелевантно. Следователно решението по т. 5, в частта с която е определена такса в размер на сумата от 30 лв. месечно за самостоятелен обект – магазин е незаконосъобразно, поради което предявеният по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, конститутивен иск е основателен и решението на ОС на ЕС в посочената част следва да бъде отменено.

По разноските.

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски възниква единствено за ищеца. Такива са извършени в размер на 80 лв. – платена държавна такса, поради което следва да бъдат възложени в тежест на насрещната страна.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по предявения от ***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, срещу етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. ***, представлявана от управителя В.

В. И., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, решението по т. 5 от дневния ред по протокол от 11.05.2023 г. на Общо събрание на етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ***, в частта за магазин, да се заплаща сумата от 30 лв . - месечна такса за разходи за управление и за поддържане на общите части на етажната собственост.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Етажните собственици на сграда, 4 находяща се на адрес: гр. ***, да заплатят на ***, ЕИК ***, сумата от 80 лв.

(осемдесет лева) – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5