Решение № 130 от 26.03.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Пещера, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело № 20245240100103 по описа за 2024 година

Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК – „Съдебна делба“ и е във фазата по допускането на делбата. Образувано е по искова молба от Е. А. Б. против А. Г. Б. и Е. Г. Б., за делба на недвижими имоти.

Твърденията на Е. А. Б. са, че след смъртта на родителите им – А. и С. М., тя и нейните брат и сестра – Х. М. и С. Б., са наследили по 1/3 ид.ч. от УПИ X-473 в кв. 52 по плана на с. Равногор, ведно с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. и двуетажна смесена сграда със застроена площ 30 кв. м.с административен адрес на имота – с Равногор, обл. Пазарджик, ул. „Трета“ № 8. Сочи се, че след смъртта на брат й Х. М. през 2017г., наследниците му се отказали от неговото наследство, като по този начин дяловете от посочените имоти за ищцата и сестра й С. Б. се увеличил – на по 1/2 ид.ч. Поддържа се, че през 2019г. ищцата закупила от сестра си С. Б. 1/6 ид.ч. от имотите и така придобила общо 2/3 ид.ч. от тях. Твърди се, че след смъртта на С. Б., нейната 1/3 ид.ч. от имотите следвало да се наследи поравно (по 1/9 ид.ч.) от преживелия й съпруг Г. Б. и двете й деца – ответниците А. и Е. Б.и. След смъртта на Г. Б. обаче, А. и Е. Б.и отказали наследството от майка си и по този начин увеличили дела на своята леля – ищцата Е. Б. на 8/9 ид.ч. и наследили поравно само дела на баща си, или – по 1/18 ид.ч. от имотите.

Твърди се, че ищцата и племенниците й не могат да постигнат съгласие за доброволна делба на имотите, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на гореописаните недвижими имоти при следните квоти: 8/9 идеални части за Е. А. Б. и по 1/18 идеална част за А. Г. Б. и Е. Г. Б.. Направено е и искане по чл. 51, ал.1 от ЗН - за даване от съда на срок за съделителите А. Г. Б. и Е. Г. Б., в който да заявят приемат ли оставеното им от техния баща Г. В. Б. наследство, или се отказват от него.

1

В подадения в срока по чл. 131 ГПК само от Е. Г. Б. отговор на исковата молба тя не оспорва иска, считайки, че делбените имоти следва да се възложат в дял на някой от съделителите или да бъдат изнесени на публична продан – като неподеляеми. Заявява, че при възлагане на имотите на някой от съделителите не желае заплащане на дял, като съответният съделител поеме нейния дял от деловодните разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от съдържанието и съпоставката на приетите като доказателства по делото нотариален акт № 42 от 11.02.1998г., том I, д. № 49/98г., съставен от пещерски районен съдия – В. Сучков и удостоверения за наследници с изх. № 0002/12.01.2024г. и 0003/12.01.2024г., издадени от община Брацигово, се установява, че имотите, предмет на делбата, са били собственост на покойните съпрузи А. М. (починал на 25.01.1997г.) и С. М.а (починала на 02.03.2014г.) и са били наследени от техните три деца – Е. А. Б., Х. А.ов М. и С. А. Б., при равни дялове от по 1/3 ид. ч.

След установяващата се от препис-извлечение от акт за смърт, кончина на Х. А.ов М. на 23.09.2017г. – съобразно чл. 5, ал.1 от ЗН – децата му А. Х.сков М. и М. Х.скова П. е следвало да наследят поравно неговата 1/3 ид. ч. от процесните делбени имоти, но от приложените по делото (л.15 и л.16) съдебни удостоверения по ч. гр. д № 13688/2019г. и по ч гр. д. № 16160/2019г. по описа на РС-Пловдив се установява, че те двамата са се отказали от наследството му. Ето защо – на осн. чл. 53 от ЗН с полагащите им се по 1/6 ид.ч. от делбените имоти са уголемени поравно дяловете на техните лели – Е. Б. и С. Б.. Така всяка от последните две е притежавала по ½ от имотите.

След доказаната (посредством нотариален акт № 60/12.12.2019г., том III, рег. № 4774, дело № 456/2019г. на нотариус Г. Връбчев – л. 25) покупко продажба на 1/6 идеална част от имотите от С. Б. – на Е. Б., за С. Б. е останала притежавана 1/3 ид.ч. от имотите, а за Е. Б. – 2/3 ид.ч..

От удостоверенията за наследници и на А. Х.в М. (л. 6) и на С. П. М.а (л. 9) се установява, че починалата на 12.03.2022г. С. А. Б. е оставила за свои наследници преживял съпруг – Г. В. Б., и две деца – А. Г. Б. и Е. Г. Б.. На основание чл. 9, ал.1 от ЗН – всеки от тях е следвало да наследи поравно нейната 1/3 ид. ч. от имотите, или – по 1/9 ид. ч..

От приложеното по делото Решение № 863/20.12.2022г. по ч. гр. д. № 951/2022г. по описа на РС-Пещера обаче (л. 23, 24), се установява, че децата на С. А. Б. – А. Г. Б. и Е. Г. Б. са се отказали от оставеното след смъртта на майка им наследство. Съгласно посоченото в ТР № 148 от 10.XII.1986г. на ОСГК с докладчик Соломон Розанис – „ При отказ от наследство, заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички от тях преживелият съпруг наследява със следващите децата редове.“… „Ако всички деца се откажат от наследството на починалия си родител, то се получава от преживелия съпруг заедно с родителите на починалия или с оня от тях, който е жив, или с 2 възходящите от втора и по-горна степен, или с братя и сестри на наследодателя, или с техни деца, и то при части, които са определени в чл. 9, ал. 2 ЗН .“ От приетия по делото Акт за граждански брак № 3, издаден от община Равногор се установява, че С. Б. и Г. Б. са сключили граждански брак на 10.02.1974г., и следователно към момента на откриване на наследството на С. Б. (12.03.2022г.) са били навършени повече от 10 години брак между нея и мъжа й – затова на основание разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗН – Г. Б. е наследил 2/3 от гореобосновано притежаваната от съпругата му 1/3 от делбените имоти, или – притежавал е 2/9 ид.ч. от тях.

От горепосочените приети по делото удостоверения за наследници на А. Х.в М. и С.

П. М.а се установява, че Г. В. Б. е починал на 05.05.2022г. Към онзи момент за двете му деца – ответниците по делото А. Г. Б. и Е. Г. Б. е възникнало правото да приемат наследството му (съобразно чл.5, ал.1 ЗН) в равни части от по 1/9.

В съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал.1, изр. второ от ЗН – ищцата по настоящото дело Е. Б., като заинтересувана е поискала от съда да определи срок за всеки от двамата й племенници - А. Г. Б. и Е. Г. Б. - да заявят приемат ли наследството на баща си Г.

Б. или се отказват от него. След редовното им призоваване и предоставен срок - никой от двамата ответници не е заявил приемане или отказ на това свое бащино наследство, предвид което, на осн. чл. 51, ал.2 е погасено съответното им такова право. Това обстоятелство е отразено в нарочни протоколни определения в проведеното по делото последно съдебно заседание от 12.03.2025г., когато е изтекъл и предоставеният им срок, и е постановено вписването в особената книга по чл. 49, ал.1 от ЗН, че двамата ответници за загубили правото да приемат наследството на баща си. Затова следва да се приеме, че те не са съсобственици с ищцата на делбеното имущество. В същото време, съгласно Определение № 286 от 25.05.2009 г. по ч. гр. д. № 210/2009 г., г. к., І г. о. на ВКС, постановено по реда на чл.

274, ал. 3, т. 1 от ГПК- Определение за прекратяване на делото по отношение на тях би било неправилно, тъй като самият факт, че горепосочените лица не са заявили в дадения им от съда срок дали приемат наследството на баща си, не е основание за такова прекратяване. Ето защо предявеният срещу тях иск за делба подлежи на отхвърляне, а за ищцата няма пречка да предяви претенции – срещу евентуални наследници от следващите редове на наследяване на Г. В. Б..

При този резултат по делото, на осн. чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - ищцата дължи държавна такса по делото, опредЕ. в размер на 40 лева.

При тези мотиви Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. А. Б. с ЕГН ********** против А. Г. Б. с ЕГН ********** и Е. Г. Б. с ЕГН ********** иск за делба на УПИ X-473 в кв. 52 по плана на с.

Равногор с площ на имота 550 кв.м., ведно с построените в него едноетажна масивна 3 жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м. и двуетажна смесена сграда със застроена площ 30 кв. м.с административен адрес на имота – с Равногор, обл. Пазарджик, ул. „Трета“ № 8, при граници и съседи за УПИ: УПИ IX-474, УПИ IV-472, УПИ III-471 и улица.

ОСЪЖДА Е. А. Б. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд - Пещера сумата от 40 /четиридесет/ лева – държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4