Решение № 6397 от 25.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6397 гр. София, 25.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Кандилова при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело № 20251100106252 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (ХК) и чл.22а, ал.1 ЗЗДет. чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъл на Конвенцията.

Д. М. прави искане за връщане на детето С.М. в държавата на обичайното му местопребиваване – Република Кипър.

Твърди се, че детето е родена на ******** г. в Република Кипър по време на барака на Д. М., гръцки гражданин, и В. М. Г., българска гражданка, сключен на 28.11.2016 г. в Гърция, община Ампелокипой-Менемени, обл.Солун.

Поддържа се, че страните и роденото от брака им дете са живели съвместно, в едно домакинство в гр.Ларнака, Република Кипър, където детето е посещавало детска градина, а след това училище, участвало е в различни извънкласни дейности като карате, театрални ателиета и плуване. На 02.09.2024 г. молителят дал съгласие за пътуване на детето до Република България, както и за престой в страната до Коледните празници на 2024 г. В периода 31.11.2024 г. – 08.12.2024 г. молителят разбрал, че съпругата му не възнамерява да се върне с детето в Кипър, където е обичайното им местопребиваване, поради това на 09.01.2025 г. изпратил писмо до майката, с което я уведомил, че е оттеглил съгласието си за пътуване на детето до България, като подчертал, че той никога на бил давал съгласие дъщеря му да се установи в България, а само за временен престой до Коледните празници, и помолил детето да бъде върнато в рамките на 15 дни от получаването на писмото, 1 последното получено от майката на 15.01.2025 г. В телефонен разговор с адвокатите на молителя майката категорично отказала да върне детето в Република Кипър, като в следствие на задържането на малолетната София в България, бащата на 17.02.2025 г. подал молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за връщане на дъщеря му в държавата по обичайното й местопребиваване - Република Кипър, получена в МП на РБ на 24.02.2025

Посочено е, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, от задържането на детето в България до подаване на молбата за връщане не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане – последвалото задържане на детето е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от приложимия в Република Кипър закон относно родителските права.

Молителят иска да се уважи молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция. Претендира разноски.

Ответникът В. М. Г. е подала „Отговор по молбата за връщане на детето“ с вх.№ 78270/26.06.2025 г., с който се оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция и чл.22а, ал.1 ЗЗДет., като изразява становище, че същата е неоснователна.

Поддържа се е, че не е налице противозаконно задържане на детето в България, тъй като майката и малолетната София са се преместили и установили в Република България със знанието и съгласието на бащата. Страните заедно взели решение В. М. Г. и детето С.М. да се установят за постоянно в България, като молителят лично закупил самолетните им билети от Кипър до Солун, където майката и детето са се видели с родителите на бащата, а на следващия ден отпътували за България. Преди пътуването лично бащата съдействал на майката да събере и изпрати към България своя и на детето личен багаж, като двамата родители заедно отписали детето от учебното заведение, което посещавало в Кипър и взели дипломата му. Наред с това се поддържа, че молителят многократно след м.септември 2024 г. пътувал до България за да помага на майката да се устрои в страната, закупил голяма част от покъщнината за жилището, в което живеело детето в гр.Габрово. Сочи се, че страните са били взели общо решение да закупят жилищен имот в гр.Пловдив където да се установи да живее семейството им, както и да наемат търговски обект в същия град, с намерение да отворят заведение. Отделно от това се поддържа, че след като София навършила една година настъпил разрив в брачните отношения на страните, скандалите между тях били системни, като имало ситуации, в който се намесвала полицията. Поддържа се, че молителят осъществявал системно домашно психическо насилие над съпругата си и дъщеря си, ограничавал излизанията им като и непрекъснат контрол върху последните, ограничавал съпругата си относно излизанията и осигуряване на пълноценно хранене за детето. Често обиждал дъщеря си, наричайки я „глупава“, „тъпа“, упражнявал непрекъснат контрол върху майката и детето, крещял, заплашвал, в резултат на което София отключила паник атаки.

Направено е и позоваване на изключенията, предвидени в чл. 13, б. „а“ и б. „б“ от Хагската конвенция. Претендират се разноски.

2

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете в Република Кипър по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване в Република Кипър; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Република Кипър правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно;

3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България;

6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация.

За установяване на релентните за спора факти по делото са изслушани страните, приобщен е социален доклад от Д“СП“ – Габрово, събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели и на двете страни, допуснато е изготвянето на съдебнопсихологическа експертиза. Заключението се отнася до достигната от детето степен на зрялост с оглед възрастта му и позволява ли последната то да формира собствено мнение по въпросите, касаещи местоживеенето му (на територията на коя държава иска да живее), респ. как би се отразило на психо-емоционалното му състояние незачитането на неговото мнение по този въпрос, както и за наличието на симптоматика у детето, която може да се свърже с преживян акт на насилие от страна на бащата спрямо него самото или спрямо майката.

При изслушването молителят Д. М. е заявил, че страните и роденото от брака им дете са живели съвместно до 02.09.2024 г. в Република Кипър. До момента бракът между страните не бил прекратен и липсвало уредба на родителската им отговорност. Майката и детето пристигнали в България със закупени от него билети. Молителят знаел, че дъщеря му пътува за България с цел почивка, а майката за да продължи образованието си След като майката и детето пристигнали в България молителят разбрал, че майката няма намерение да се връща в Кипър, заради извънбрачната връзка, която поддържала от година. Същевременно молителят е заявил, че с ответника В. Г. са взели общо решение заедно да заедно да се установят в България през лятото на 2024 г. и последната да завърши образованието си.

Освен това молителят е посочил, че със съпругата му взели решение да си купят жилище в България, съпругата му да си завърши образованието в страната и след това да решат дали ще живеят в Солун, Гърция или в България. Молителят се съгласил да подпише документа 3 за пътуване на детето, защото ако майката не завърши образованието си щяла да се върне в Кипър на Коледа. Взаимното решение на страните било, след като ответникът завърши образованието си да останат в България, а ако не го завърши да останат в Кипър. Ответникът трябвала да завърши 2024/2025 г., но посетила учебното заведение само два пъти, след което прекъснала (за последно била на училище на 16.11.2024 г.). Решението майката и детето да дойдат в България било продиктувано от нежеланието на майката да остане в Кипър, а не защото страните били решили да се разделят. В последствие молителят разбрал, че съпругата му е поддържала извънбрачна връзка една година преди пристигането им с детето в България на 05.09.2024 г., както и че още на 11.09.2024 г. последната започнала извънбрачна връзка с лицето М.М.. Молителят смята, че съпругата му го е измамила. При едно от посещенията си в страната за да види дъщеря си, ответникът му казала, че се е разделила с другия мъж, като двамата не били говорили за раздяла. Първоначалният план на страните бил да се установят да живеят в България или в Гърция, но непосредствено след пристигането в страната ответникът си намерила любовник. Целта на молителят била детето да се върне в Кипър, защото смята, че там дъщеря му ще има по –добро бъдеще. По никакъв начин не искал наказание за майката, а детето да се върне в Кипър с или без майката. Искал да отгледа дъщеря си и да я отгледа като баща. Посочил е, че не той е виновен за разпада на семейството, а другият човек, който се е появил преди една година и това се е случвало зад гърба му.

Ответникът В. М. Г. при изслушването от съда е заявила, че тя сама е отгледала София, тъй като бащата работел на две места, по 18 ч. на ден. Последният не бил полагал пряката грижа за детето, защото работел. На свой ред е посочила, че със съпруга й са взели общо решение се приберат и установят в България, тъй като не искали да живеят в Кипър.

Мислели дали да се установят в България или в Гърция, тъй като в Кипър нямали среда, нито приятели. Посочила е, че отношенията със съпруга й се влошили около Нова Година и от тогава заговорили за развод. Бащата дал съгласие тя и детето да се приберат в България.

Решението да се установят в България страните взели около два месеца преди ответникът и детето да отпътуват към България. Идеята за това дори била на молителя, тъй като ответникът не работела в Кипър. На молителя било трудно да ги издържа, затова предпочел съпругата му и дъщеря ме да се приберат в България, ответникът да започне работа, да издържа детето, както и да продължи образованието си в страната. В. Г. е уточнила, че за да завърши следното си образование си й е необходима една година. Записала се на училище през месец септември 2024 г., трябвало да държи приравнителни изпити, не било необходимо всеки ден да ходи на училище, тъй като записала дистанционна форма на обучение в продължение на една година. Прекъснала, защото изпуснала един изпит.

Добавила е, че никога страните не са се договаряли да се връщат в Кипър. В началото на юли месец взела отпусното на детето от учебното заведение, което то посещавало в Кипър, като училищните власти били уведомени за това няколко месеца предварително от двамата родители. Детето посещавало лятно училище в Кипър до 25.07.2024 г. Със знанието и съгласието на бащата Г. взела дипломата на детето и я заверила в Министерството на 4 образованието в Кипър. На 04.09.2024 г. се прибрала с детето в България, а около 12.09.2024 г. записала София в българско учебно заведение, избрала и личен лекар на детето. Към момента молителят контактувал със София предимно по „Вайбър“. Посочила е, че София се е адаптирала в новата среда, включително към нейния съжител. Ответникът работела като сервитьор. Тя и малолетната София живеели в дома на съжителя й.

По делото са ангажирани писмени доказателства, от които се установява, че малолетното дете на страните, както впрочем и неговите родители са адресно регистрирани в Кипър ( удостоверение на председателя на местния областен съвет, че семейството е регистрирано и живее на адрес в Ларнака, Кипър). В Кипър детето е имало личен лекар (удостоверение от личния лекар на детето в Кипър), посещавало е там детска градина, а в последствие и учебно заведение през учебната 2022/2023 г. и учебната 2023/2024 г. ( удостоверение от детската градина и училището на детето в Кипър) и извънкласни спортни дейности (удостоверение за посещавани от детето спортни клубове по таекуондо и кикбокс в Кипър).