Решение № 426 от 27.10.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Гоце Делчев, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Б.Г. Т. като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № *****по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Т. Г. (чрез адв. В. Г. П.) срещу „И. А. М.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД. 1. Ищцови претенции: Да се обяви за нищожен Договор за паричен заем № ****от **.**.**** г., сключен между ищеца и „И. А. М.“ АД, на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (поради противоречие със закона и заобикалянето му, вкл. липса на верен ГПР); да се обяви за нищожен Договор за предоставяне на гаранция № ******от **.**.***** г., сключен между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД, на основание чл. 26 и чл. 138, ал. 2 от ЗЗД (поради акцесорност и липса на основание). Да бъде осъден ответникът „И. А. М.“ АД да му възстанови сумата от ********евро (равностойност на платени лихви без основание по договора за заем). Да бъде осъден ответникът „Ф. Б.“ ЕООД да му възстанови сумата от *****евро (равностойност на недължимо платено възнаграждение по договора за гаранция). Алтернативни претенции:

При евентуална валидност на договора за заем – да се обяви за нищожна клаузата за възнаградителна лихва (50%) поради противоречие с добрите нрави.

Становища на ответниците:„И А. М.“ АД: Оспорва установителните искове като процесуално недопустими поради липса на правен интерес (предъвени заедно с осъдителен иск). По същество оспорва исковете като неоснователни, твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно, а възнаграждението за гаранция е по самостоятелен договор с трето лице и не е част от общия разход по кредита. Оспорва и размера на реално платените лихви.„Ф.Б.“ ЕООД: Също възразява срещу допустимостта на установителните искове. Навежда доводи, че договорът за гаранция е самостоятелна търговска сделка от лицензирана финансова институция, не е влязъл в сила в пълния си обем поради предсрочно погасяване и 1 дружеството не е получило претендираната сума, както и че възнаграждението за гаранция е цена за поемане на икономически риск и услуга по обезпечаване.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, изслушаното заключение на съдебно-икономическата експертиза и становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На **.**.***** г. между ищеца А. Т. Г. (като заемател) и „И. А. М.“ АД (като заемодател) е сключен Договор за паричен заем № *******, по силата на който на заемателя е отпусната сума в размер на *****лева (около *******евро), със срок на изплащане 8 месеца и 8 броя анюитетни погасителни вноски по *******лева. Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят е бил задължен да обезпечи вземането чрез поръчителство от две физически лица, банкова гаранция или гаранция от одобрено от заемодателя дружество-гарант. Тъй като не са осигурени други лица, на същата дата (**.**.**** г.) ищецът сключва Договор за предоставяне на гаранция № ****** с втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД (чиито капитал е изцяло собственост на първия ответник, като дружествата споделят общ адрес и едни и същи законни представители). По силата на договора за гаранция заемателят се задължава да заплати възнаграждение в размер на ***** лева, разсрочено на 8 месечни вноски по *****лева, падежиращи на същите дати като вноските по кредита. Общата месечна погасителна тежест за ищеца по двата договора възлиза на ***** лева на месец. От представената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява размерът на усвоените средства, плащанията, както и фактът, че договорът за заем е бил погасен предсрочно. Установено е също, че вноските по двата свързани договора са били събирани съвместно, като в полза на първия ответник („И. А.М.“ АД) по кредита са събрани суми за лихви, а по договора за гаранция са извършвани плащания към свързаното дружествогарант, чиито общ размер надвишава чистата стойност на отпуснатия заем в рамките на претендираните суми.

Възразенията на ответниците за недопустимост на установителните искове поради наличието на осъдителни искове е неоснователно. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, кумулативното предявяване на установителен иск за нищожност на договор заедно с осъдителен иск за връщане на полученото без основание е процесуално допустимо, тъй като установителният иск осигурява самостоятелна и пълна защита на правния интерес на страната чрез премахване на правната несигурност относно действителността на цялото правоотношение, излизащо извън рамките на отделното реституционно плащане.

По същество на спора.

Съдът намира за основателни доводите на ищеца, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция представляват икономически и юридически обвързани сделки. „И. А. М.“ АД поставя като императивно изискване за отпускане на бързия кредит обезпечаването му чрез свързано дружество („Ф. Б.“ ЕООД), чийто едноличен собственик е самият заемодател. Възнаграждението за гаранция (*****лв. при главница от **** лв.) практически удвоява финансовата тежест на заемателя и представлява скрит разход по кредита. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в общия разход по кредита (и съответно 2 в ГПР) задължително се включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на съответния договор за услуга (обезпечение) е задължително условие за получаване на кредита. Тъй като възнаграждението за гаранция не е било включено при формирането на оповестения в договора ГПР, посоченият в договора ГПР се явява недостоверен и занижен спрямо реалната цена на финансовата услуга.

Относно нарушението на чл. 19, ал. 4 и чл. 22 от ЗПК: Когато към общия размер на разходите по кредита се прибавят както уговорената възнаградителна лихва, така и задължителното възнаграждение за гаранция към свързаното дружество, действителният ГПР надвишава многократно императивния законов таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (пет пъти размера на законната лихва). Непосочването на верен ГПР и прикриването на реалните разходи по кредита съставлява нарушаване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен (нищожен).

С оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи по кредита. Всички платени от ищеца суми над чистата стойност на кредита (в т.ч. платените лихви в размер на *** евро) се явяват получени от заемодателя без правно основание и подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Що се отнася до Договора за предоставяне на гаранция № *******, сключен с втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, съдът съобрази неговия акцесорен характер. Същият е сключен с единствената цел да обезпечи недействителното главно задължение по договора за заем. На основание чл. 138, ал. 2 от ЗЗД (по аналогия за обезпечителните сделки) и поради липса на валидно главно задължение, договорът за гаранция се явява нищожен поради липса на основание и предмет. Следователно, сумите, платени от ищеца като възнаграждение по този договор в размер на **** евро, също подлежат на връщане като недължимо платени на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от ответника „Ф. Б.“ ЕООД.

С оглед пълното уважаване на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото съдебноделоводни разноски. От доказателствата по делото се установява, че ищецът А. Т. Г. е направил следните реално сторени разноски за настоящата инстанция: Държавна такса по сметката на Районен съд – Гоце Делчев в размер на *****евро; Възнаграждение за вещи лица (съдебно-икономическа експертиза) в размер на *******евро; Адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на*** евро. Общият размер на сторените от ищеца разноски възлиза на *******евро. Тъй като предявените установителни и осъдителни искове срещу двамата ответници са свързани и произтичат от една обща нелоялна кредитна практика по обвързаните договори, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят направените разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключения между А. Т. Г. (ЕГН **********) и „И. А.М.“ АД (ЕИК *****) Договор за паричен заем № *****от **.**.****** г.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26 и чл. 138, ал. 2 от ЗЗД сключения между А.

Т. Г. (ЕГН **********) и „Ф. Б.“ ЕООД (ЕИК ******) Договор за предоставяне на гаранция № ****от **.**.***** г., обезпечаващ договора за паричен заем по т. 1.

ОСЪЖДА ответника „И.А. М.“ АД (ЕИК *****) да заплати на А. Т. Г. (ЕГН **********) сумата от ****евро (..... ........), представляваща недължимо платена лихва по нищожния договор за заем по т. 1, получена без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ответника „Ф. Б.“ ЕООД (ЕИК ******) да заплати на А. Т. Г. (ЕГН **********) сумата от *****евро (........), представляваща недължимо платено възнаграждение по нищожния договор за гаранция по т. 2, получено без основание, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „И.А. М.“ АД (ЕИК *****) и „Ф. Б. ЕООД (ЕИК ******) ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Т.

Г. (ЕГН **********) сумата от ******евро (.........), представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4