Решение № 1081 от 11.10.2023, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3591/2022
- Вид
- Решение № 1081
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Николинка Николова Попова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 483 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 486 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 487 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 487, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1081 гр. Пазарджик, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20225220103591 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Подадена е искова молба от И. А. С. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик, ** в която се твърди, че с ответника ЕТ“Г-Г. П.“, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. Пазарджик, ул. ** представлявано от Г. К. П. - са сключили предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД - 18 — 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-13-53/27.02.2012 г., с административен адрес: гр.
Пазарджик, у**, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на 1 /едно/ ниво, със застроена площ по документ от 87,10 кв. м. и прилежащи части: избено помещение №4 с площ от 5,78 кв.м. и 11.86кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: под обекта: на същия етаж - *.1.12; под обекта - *.1.9, над обекта - няма, който имот в договора е описан, като * съобразно одобрения архитектурен проект, преди отразяването му в Кадастралната карта и регистри на гр.Пазарджик. Твърди се, че по силата на този договор ищцата е следвало да заплати за придобиването му сумата от 36 700 евро, като след приспадане на вратите, които не са монтирани в самостоятелния обект е следвало са заплати, окончателно сумата от 35 988 лв., които са изплатени изцяло на ЕТ „Г Г. П.“. По силата на сключения предварителен договор и след въвеждането в експлоатация на жилищна сграда от 08.06.2012 г. включваща и процесния - Самостоятелен 1 обект в сграда с идентификатор № **. от 08.06.2012г. до ден днешен, реално ищцата твърди , че е упражнявала владение върху имота като годен обект на собственост, вече повече от десет години, като владението върху същия и е предадено лично от ответника. Твърди се, че към момента на сключване на предварителния договор безспорно процесния имот е бил собственост на ответника, но понастоящем макар формално имотът да се води собственост на ЕТ“Г-Г. П.“, реално това не е така. Същият е станал собственост на ищцата И. А. С. по силата на изтекла в нейна полза на 09.06.2022 г., 10-годишна придобивна давност, по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Твърди се, че през всичките тези години тя е демонстрирала, че владее имота за себе си, като собственик, както пред ответника, така и пред всички останали лица - съседи, познати, роднини. Извършила е преустройства и ремонти в имота, освен това при установяване на владението си още през 2012г., е сменила патронника на вратата с нов, за който съответно само тя е разполагала с ключ. Така понастоящем по отношение на ищцата е изтекла 10- годишната придобивна давност и последната се явява собственик на имота. В тази връзка следва да се отчете приетото в т. 2 от Тълкувателно решение № 4/17.12.2012г., по тълк.дело № 4/2012г., на ОСГК, че „Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок“. С оглед на това с изтичане на 10-годишния давностен срок на владението през 2022 г. ищцата е станала собственик на имота, независимо, че до сега не се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна давност. Твърди се, че ответникът отказва да прехвърли имота на ищеца, а и са изтекли сроковете за обявяване на предварителния договор за окончателен. Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ЕТ „Г-Г. П.“, с ЕИК **, че И. А. С., ЕГН **********, е собственик на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД - 18 - 97/28.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №КД-14-13-53/27.02.2012г., с административен адрес: гр.
Пазарджик, у**, който обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, на 1 /едно/ ниво, със застроена площ по документ от 87,10 кв. м. и прилежащи части: избено помещение №4 с площ от 5,78 кв.м. и 11.86кв.м. идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж: под обекта: на същия етаж - *.1.12; под обекта - *.1.9, над обекта - няма, по силата на изтекла в нейна полза, 10-годишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил е писмен отговор от ответника ЕТ „Г-Г.
П.“ и не са направени доказателствени искания.
С определение № 19 от 04.01.2023 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана М. Г. Д., с ЕГН: ********** по реда на чл. 218 от ГПК , която в 2 срока по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор, с който се моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Твърди , че не са налице изискванията на чл. 79, ал. 1 от ЗС за придобиване по давност на процесния имот: 1/ владението да бъде непрекъснато за период повече от 10 години, 2/ да е явно, а не скрито, т.е. владелецът да манифестира поведение, което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за себе си и да демонстрира открито намерение да стане собственик, 3/ владението да е необезпокоявано, спокойно и несмущавано, т.е. действителният собственик да не се противопоставя на факта, че имотът се владее от трето лице. Твърди се, че най-напред иск за придобиване на процесния имот по давност е предявила майката на ищцата - В С. П, по който било образувано гр. д. № 2377/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик. По делото П твърдяла, че е владеела процесния имот като свой собствен от 2005 г. до 2019 г., като е противопоставила владението си на собственика към момента на завладяването ЕТ „Г-Г. П.“, чрез изрично изявление до него и посредством подмяна на ключалката на входната врата. Ищцата В П там е твърдяла , че владението й не е прекъсвано, както и не е смущавано до месец ноември 2016 г., когато ответникът ЕТ „Г-Г. П.“ й връчил покана да освободи имота, тъй като е негов. В самата покана от 10.11.2016 г., представената по делото, ответникът П. признавал, че е предал на П владението на процесния апартамент преди повече от 11 години, като тя постоянно е извършвала в него „преустройства и ремонти“, сменила патронника на бравата и поставила нов, за който П. не разполагал с ключ, в следствие на което нямал достъп до собствения си имот. Пак в поканата било налице изрично твърдение на ответника П.;
„Единствен собственик на имота е ЕТ „Г- Г. П.“ и това винаги е било така, макар Вие да го отричате“. С Решение № 883 от 18.08.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик предявеният иск бил отхвърлен и решението било потвърдено с решение № 260112 от 24.03.2021 г. по в. гр. д. № 798/2020 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик , което пък с Определение от 25.05.2022 г. по гр. д. № 4586/2021 г. по описа на Върховен касационен съд, I ГО, не е било допуснато до касационното обжалване. Твърди се, че изявленията на П. в горепосочената покана опровергават изцяло твърденията на ищцата в исковата молба, че е получила лично владението върху процесния имот от ответника на 08.06.2012 г., както и че действителният собственик не се е противопоставял на факта, че имотът се владее от трето лице. С Постановление изх. № 22785/31.10.2018 г. по изп. д. № 20188890401715 по описа на ЧСИ Деница Станчева беила наложена възбрана върху процесния имот, собственост на длъжника по делото ЕТ „Г-Г. П.“, вписана в Служба по вписванията при Районен съд Пазарджик - акт 251, том 2, вх. per. № 9207 от 31.10.2018 г.
Възбраната била наложена за обезпечаване на парично вземане на М. Д. по изпълнителното дело в общ размер 40673,43 лева. Вписаната възбрана върху имота установява факта, че владението на ищцата не е било спокойно и несмущавано. Твърди се, че на 11.12.2018 г. частният съдебен изпълнител извършил опис на процесния апартамент и прилежащата му изба, като достъп до имота бил осигурен от длъжника Г. П., който доброволно предал ключа за апартамента, избата и входната врата на жилищната сграда, но отказал да присъства на описа. Частният съдебен изпълнител описал вътрешното разпределение на апартамента и избата и извършените довършителни работи в тях, в т. ч. дограма, електро и ВиК3 инсталации. Оценката на недвижимия имот била извършена с помощта на вещото лице В П, като самата оценка била предявена на страните на 19.12.2018 г. По реда на чл. 486 от ГПК имотът бил оставен във владение на Д. до извършване на проданта. Самият факт, че собственикът на имота г-н Г. П. предоставил доброволно ключ за имота и бил извършен опис на имота по реда на чл. 483 от ГПК, опровергава изцяло твърдението на ищцата в исковата молба, че само тя разполага с ключ за имота, както и че владението й върху имота е било необезпокоявано от никого. Твърди се, че по реда на чл. 487 от ГПК била обявена публична продан на процесния имот, която да се проведе в периода от 22.04.2019 г. до 22.05.2019 г. В рамките на този период имало желаещи да участват в публичната продан, на които тя осигурявала достъп до имота за да го прегледат по реда на чл. 487, ал. 4 от ГПК.
Самата публична продан била спряна с постановление на ЧСИ Деница Станчева изх. № 10327/17.05.2019 г. Така провежданата публична продан на имота опровергавала твърденията на ищцата, че е владяла непрекъснато и безспорно процесния имот. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
В с.з. ищцата чрез пълномощника си подържа изцяло предявения иск с подробни съображения в представена писмена защита.
В с.з. ответникът – редовно призован не изпраща представител. Третото лице – помагач, чрез своят процесуален представител излага подробни съображения по съществото на спора и поддържа изложените в подадения писмен отговор.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот , сключен на 21.07.2010 г. между ответника ЕТ „Г –Г.П. „ и ищцата И. А. С. по силата на който продавачът се е задължил да построи и продаде на ищцата недвижим имот от новопроектирана жилищна сграда в гр. Пазарджик, ул. ** УПИ V-2137 в кв. 140 , а именно :
** за сумата от 36700 евро / с отстъпка от 621 евро/ . Продавачът се е задължил да построи обекта в срок от 24 месеца, а купувачът съответно да заплати в момента на сключването на договора сумата от 21 000 евро , а след това остатъка от продажната цена – на четири вноски съответно : на 15.08.2010 г. сумата в размер на 10000 евро, на 15.12.2010 г. сумата от 1700 евро, на 15.02.2011 г. сумата от 2000 евро , на 15.04.2011 г. сумата от 2000 евро.
За изясняване на спорни по делото обстоятелства е изслушано заключение на допусната от съда ССЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице е установило при проверка при ответника ЕТ Г, че в счетоводството се съхранява оригинал от посочения по-горе предварителен договор. Съхраняват се и оригиналите на приходни касови ордери, съответстващи по номер, дата на издаване , вносител и сума на представените по делото заверени копия от касови ордери, издадени от ЕТ „Г – Г. П. „ за получени суми от И. А. С.. Според заключението сумата в размер на 21000 евро е била внесена от ищцата към датата на сключване на предварителния договор / с две предварителни вноски от по 5000 лв. и една от 11000 евро към тази дата / , а остатъка е внесен на шест вноски до 03.07.2013 г.