Решение № 522 от 30.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Варна, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от И. Димова Административно наказателно дело № 20253110200246 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Бродуей консултинг“ ООД-гр.Варна срещу Наказателно постановление № 773142-F6766648/05.06.2024г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178 от ЗДДС.

Въззивното дружество не оспорва фактическите твърдения на наказващия орган, но изтъква, че закъснението, във връзка с което е санкционирано, е само от един ден. Излага доводи за маловажност на случая, като се позовава на липсата на други приходи извън описаните в НП и на изрядното си до този момент поведение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено. Намира, че не са налице условията за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния 1 съд – по местоизвършване на претендираното нарушение.

По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , съдът установи следното: наказателното постановление е с отбелязване, че е връчено на 20.11.2024г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и е било счетено за влязло в сила. От приложеното по делото известие за доставяне обаче се установява, че пратките, съдържащи наказателното постановление, са върнати като непотърсени. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема изрично, че това обстоятелство удостоверява единствено търсенето на нарушителя на адреса, но не и ненамирането му на този адрес. Приема се, че непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на съответния адрес, както и че по този начин не са удовлетворени изискванията на чл.58, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис на лицето. В тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г., Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г., постановени по сходни случаи, в които е формиран извод, че НП не е било надлежно връчено и срокът за обжалването му не е започнал да тече.

Изложените съображения в цитираните съдебни актове се споделят изцяло и от настоящия състав. От приложената разпечатка от Търговския регистър е видно, че дружеството не е регистрирало друго седалище и адрес на управление. Същият адрес е посочен и при подаването на жалбата, като съобщенията за насроченото съдебно заседание са били връчени без затруднения. Поради това не може да се счете, че дружеството е напуснало посочения от него адрес. Следователно не са били налице условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН и наказателното постановление не следва да се счита за редовно връчено на отбелязаната на него дата.

Не се налага различен извод и във връзка с приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път от 30.10.2024г.

Според разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление може да бъде връчено по електронен път само ако нарушителят е поискал това. В съставения акт липсва изявление в този смисъл и следователно връчването на наказателното постановление по електронен път е нередовно.

При така установеното съдът приема, че наказателното постановление не може да се счете за влязло в сила, а жалбата следва да се приеме за депозирана в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , като се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Санкционираното дружество било регистрирано в Търговския регистър с предмет на дейност: консултантска дейност, строеж, обзавеждане, покупко-продажба и наемане на недвижими имоти и др.

2

На 03.04.2023г. същото сключило договор за услуги с възложител„Синерджик“ ЕАД, за предоставяне на консултантски услуги за управление на клиентски акаунт. Бил уговорен срок на договора от една година при месечна такса от 10573 лева. В изпълнение на договора за периода от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. били издадени фактури за консултантски услуги на обща стойност 116853,00 лева, платени по банков път, но към фактура №5/31.08.2023г. било издадено кредитно известие на стойност 10573 лева. По този начин в края на посочения период въззивното дружество реализирало облагаем оборот от 106280,00 лева. Въпреки това до 08.04.2024г. то не подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП-Варна, а подало такова на 10.04.2024г.

Във връзка с подаденото заявление за задължителна регистрация, с Резолюция за извършване на проверка №032692401909922/11.04.2024г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП-Варна било възложено извършването на проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС.

Проверката била извършена от И. А.-инспектор по приходите в ТД на НАПВарна, която установила наличието на основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС и на 18.04.2024г. издала Акт за регистрация, в който разпоредила дружеството да се регистрира по ЗДДС. Проверяващата обаче констатирала, че срокът за подаване на заявление за регистрация е бил до 08.04.2024г., а заявлението е подадено от дружеството след изтичането на установения за това срок и отразила констатациите си в Акта за регистрация по ЗДДС. Във връзка с тези констатации на 08.05.2024г. А. съставила и акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че като данъчно задължено лице с облагаем оборот 100 000лв. или повече, достигнат за период не по-дълъг от последните дванадесет последователни месеца преди текущия месец, не е изпълнило задължението си да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот.

Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството; впоследствие бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 05.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Бродуей консултинг” ООД била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на административно задължение по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. С най-съществено значение са приложените копия на фактури, Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № от 10.04.2024г., Справка за облагаемия оборот 12 месеца преди текущия и др., които позволяват фактическата обстановка да бъде установена по несъмнен начин.

3

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити; издадени са в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление и актът са издадени от компетентни органи, видно от приложеното копие на Заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Съдът констатира обаче, че описанието на нарушението не е достатъчно ясно, което е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице. В наказателното постановление са описани и двете хипотези, предвидени в чл.96, ал.1 от ЗДДС-достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. за период от 12 последователни месеца и достигане на същия оборот за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Наказващият орган не е конкретизирал коя от хипотезите приема за установена, което е довело до неяснота на административнонаказателното обвинение. Липсва и ясно посочване на бездействието, в което се изразява процесното нарушение, а именно-неподаване на заявлението в установения за това срок. Установената съдебна практика трайно приема, че е недопустимо волята на наказващия орган да бъде извеждана по тълкувателен път, като дори и частичната липса на изложени обстоятелства, отнасящи се до основните въпроси във връзка с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

В наказателното постановление също така не са посочени датата и 4 мястото на извършване на нарушението. Принципно би могло да се приеме, че непосочването изрично на датата на извършване на нарушението представлява несъществено нарушение на процесуалните правила, ако същата се извежда без затруднение и ако в конкретния случай е видно, че процесуалните права на нарушителя не са били накърнени. В разглеждания случай обаче срокът за изпълнение на процесното задължение е изтичал в неприсъствен ден, при което същото е следвало да бъде изпълнено най-късно на следващия работен такъв. Това обстоятелство би могло да доведе до затруднение на санкционираното лице да се ориентира в какъв срок следва да изпълни задължението си. От текста на жалбата е видно, че въззивното дружество е срещнало трудности при определянето на крайния срок за изпълнение на задължението си, при което непосочването изрично в наказателно постановление на датата на извършване на нарушението е от естество да доведе до неяснота и да затрудни санкционираното лице при организирането на защитата му. Непосочването на мястото на извършване на нарушението в случая също не може да се счете за несъществен пропуск, тъй като се касае за нарушение, което се изразява в бездействие- обстоятелство, което може да затрудни санкционираното лице правилно да възприеме всички елементи на вмененото му нарушение и конкретно- мястото, на което се твърди, че го е осъществило, а това безспорно накърнява правото му на защита. В решението по КАНД №890/21г. на ВАдмС, е споделено виждането на районния съд, че липсата на изрично изписване на датата и мястото на извършване на нарушението се явяват съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. След като датата и мястото на извършване на нарушението са останали неопределени, а липсата им в конкретния случай е възможно да доведе до неяснота, съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и същото подлежи на отмяна на това основание.

Отделно от изложеното и доколкото съдът дължи произнасяне относно наличието или липсата на претендираното нарушение, следва да се изложат следните констатации по отношение приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС задължава всяко данъчн По силата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС данъчно задължени лица са всички 5 лица, които извършват независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея, като такава е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги и др. Като търговско дружество, развиващо дейност, „Бродуей консултинг“ ООД несъмнено представлява данъчно задължено лице по смисъла на цитираната норма. От приложените копия на фактури и кредитно известие се установява, че на датата на издаване на Фактура №17/31.03.2024г. облагаемият оборот на дружеството е преминал визирания в чл.96, ал.1 от ЗДДС минимален размер, като е възлизал на 106280,00 лева. Облагаемият доход е достигнат за период от 12 последователни месеца. При това положение за дружеството, като данъчно задължено лице, е възникнало задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 7 дни от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, в случая- до 08.04.2024г. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че това задължение не е било изпълнено в установения за това срок, а след изтичането му- на 10.04.2024г. При това положение съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на описаното в наказателното постановление неизпълнение на административно задължение от страна на дружеството-жалбоподател.