Решение № 7877 от 23.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7877 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело № 20251100513461 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по 2бр. жалби на длъжника Ц. Н. П., подадено по изпълнително дело № 1536/2014 г. по описа на ЧСИ А. П..

Първата жалба е срещу постановление за прекратяване от 27.08.2025 г. на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Втората жалба е срещу разпореждане от 27.10.2025 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника да му бъдат присъдени разноски.

В първата жалба жалбоподателят излага съображения, че тъй като има неприключила процедура съгласно разпоредбата на чл. 435 и сл. ГПК за разноски, съдебният изпълнител не може да прекрати изпълнителното дело.

С втората жалба жалбоподателят поддържа, че разпореждането, с което му е отказано присъждане на разноски е неправилно и необосновано. Посочва, че изпълнителното дело е прекратено поради липсата на изпълнителен титул, който е отменен от съда. Твърди, че изпълнителното дело неправилно е образувано не по вина на страната и в този случай поведението на длъжника е безвиновно. Счита, че на длъжника се следват разноски по силата на закона, като приложение намират нормите на чл. 78, ал. 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител сочи, че в закона не фигурира възможност за длъжника да атакува акт на съдебния изпълнител, с който е отхвърлена възможността за начисляване в негова полза на 1 разноски при постановено прекратяване на изпълнителното дело при условията на чл.

433, ал. 1, т. 7 ГПК. Посочва, че органът на изпълнение има право да определя разноски единствено в полза на взискателя, по почин на който е инициирано изпълнителното дело. В случай, че се приеме оплакването на длъжника за допустимо до съдебен контрол, то по същество следва да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

В конкретния случай първата жалба е упражнен срещу акт на съдебния изпълнител, с който е прекратено производството, но по мотиви, че е следвало да изчака произнасянето по искането на длъжника за присъждане на разноски, т.е. отново е насочена не към самото прекратяване на производството, а по искане за присъждане на разноски. Втората жалба е срещу отказа на съдебния изпълнител да присъди разноски на длъжника. Жалбите следва да се разгледат заедно и по същество като такива, които се отнасят до произнасяне на съдебния изпълнител по разноски. Същите са подадени в срок.

Изпълнително дело № 20148490401536 по описа на ЧСИ А. П. е образувано от Столична община срещу Ц. Н. П. за събиране на глоба по наказателно постановление срещу лицето.

С молба от 14.08.2025 г. длъжникът Ц. Н. П. чрез адв. Г.А. е поискал да се прекрати изпълнителното дело поради липса на изпълнителен титул; да се вдигнат наложените запори върху банковите сметки на лицето и да му се присъдят направените разноски и разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

С постановление от 27.08.2025 г. ЧСИ А. П. е прекратил изпълнителното производство образувано с взискател Столична община и длъжник Ц. Н. П. на основание чл. 433, ал. 1 т. 7 ГПК.

С разпореждане от 27.10.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да присъди разноски в хода на изпълнението в полза на длъжника, тъй като съдебният изпълнител не разполага с подобни правомощия.

Съдът намира за неоснователна жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ А.

П. да уважи претенцията му за присъждане на разноски в негова полза. В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите изброени от т. 1 до т. 3. Съдебният изпълнител не разполага с правомощия по присъждане на разноски в полза на длъжника, когато изпълнителният процес бъде прекратен. Не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК по аналогия, каквото становище застъпва жалбоподателят в жалбата, тъй като постановлението на съдебния изпълнител за разноски в полза на длъжника не би се ползвало със сила на пресъдено нещо, съответно въз основа на него не може да бъде издаден изпълнителен лист. Пътят за защита на длъжника е да претендира тези разходи 2 по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди.

Предвид изложеното правилно съдебният изпълнител е отказал да присъди разноски в полза на длъжника при прекратяване на производството на основание чл.

433, ал. 1, т. 7 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбите, подадени от длъжника Ц. Н. П. срещу постановление за прекратяване от 27.08.2025 г. и разпореждане от 27.10.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20148490401536 по описа на ЧСИ А. П., с което частният съдебен изпълнител е отказал да присъди разноски в полза на длъжника.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3