Решение № 1097 от 23.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. София, 23.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110214488 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. У., роден на *** г. в ***, чрез упълномощения адв.И. Д., против наказателно постановление /НП/ № 420011217 от 29.08.2024 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ - гр.София, против М. У., предвид съставен му на 29.08.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 03236, за това, че на 29.08.2024 г., около 11.01 часа, в гр.София, на автогара „Сердика“, бул.„Княгиня Мария Луиза“ 102, сектор 5, като водач на МПС „Мерцедес Туризмо РХД М“ с рег. № ***, от категория М3, извършва международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна, която не е член на ЕС с МПС с регистрация в ЕС, по маршрут гр.София гр.Истанбул, видно от Разрешително №***, като автобусът е технически неизправен – челното обзорно стъкло е с нарушена цялост – спукано е в почистваната от стъклочистачките зона, която е значително засегната, неизправността е оценена като „опасна“ /след извършена визуална проверка по метод 2 на елемент 3.2, причина за неизправност - буква „в“, изречение 2 1 оценка графа 6 от Приложение №5 към чл.31,ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г./, с което виновно нарушил чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движение по пътищата, вр.чл.101,ал.4, вр. Приложение 5, Част I, т.3.2,б.“б“,изр.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, поради което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179,ал.6,т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Недоволен от НП и наложената с него глоба М. У., чрез упълномощения адв.И. Д. го обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че М. У. не е извършил твърдяното нарушение, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на НП, с оглед на което се иска НП да бъде отменено.

С допълнителна молба, заведена в СРС на 25.11.2024 г., от М. У., чрез адв.И.

Д., са изложени допълнителни доводи по предмета на делото, сочещи незаконосъобразност на НП: за нарушение на разпоредбите на чл.44,ал.1,ал.4 от ЗАНН - не е спазено условието за прилагане на писмени обяснения или възражения от страна на нарушителя или изричен отказ да се направят такива, гарантиращо упражняване на правото на защита; АУАН и НП са връчени на нарушителя само на български език, без писмен превод на разбираем за него език. В тази връзка се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно, както и на основание чл.38,ал.2,вр.ал.1,т.3 от

ЗАдвВ административнонаказвашият орган да бъде осъден да заплати на адв.Д. адвокатско възнаграждение за оказаната по делото безплатна /на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдвВ/ адвокатска помощ и съдействие на жалбоподателя /с приложен договор за правна защита и съдействие и списък на разноски пред СРС – 400 лева/.

В съдебното заседание жалбоподателят М. У., не се явява.

Не се явява и упълномощеният адв.Д., редовно призован.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

2

При проведения разпит на актосъставителя К. Г. В., той разказва, че при извършена рутинна проверка на автогара Сердика, бил проверен и автобус, превозващ пътници по редовната линия София-Истанбул-София, при което били констатирани различни нарушения, за всяко от които бил съставен АУАН, в т.ч. и че предното стъкло на автобуса било пукнато, за която техническа неизправност автобусът бил спрян от движение.

Съдът намира, че показанията на В. за ясни и конкретни, без противоречия, поради което ги кредитира.

По делото са приложени в копия: СРМПС, СУМПС; Удостоверение за техническа изправност па ППС – от 14.06.2024 г.; Протокол за сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4009/29.08.2024 г.; Протокол от крайпътна техническа проверка №757332/30.08.2024 г., и платежна бележка /за 400 лева = на 80 % от наложената с НП глоба/; длъжностна характеристика на актосъставителя; заповед за компетентността на административнонаказващия орган, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, на които съдът дава вяра.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, кредитирани от този съдебен състав, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява с необходимата категоричност следното от фактическа страна:

На 29.08.2024 г., около 11.00 часа, изпълнявайки служебните си задължения, инспектори при ОО „АА“ гр.София – К. В. и А. Г., извършили в гр.София, на автогара „Сердика“, бул.„Княгиня Мария Луиза“ 102, рутинна проверка по спазване разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, при която на сектор 5 проверили МПС „Мерцедес Туризмо РХД М“ /автобус/ с рег. № ***, от категория М3, с водач турският гражданин М. У., извършващ международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна, която не е член на ЕС с МПС с регистрация в ЕС, 3 по маршрут гр.София - гр.Истанбул, съгласно Разрешително №***.

Проверяващите инспектори установили техническа неизправност на автобуса – челното му обзорно стъкло било с нарушена цялост – спукано в почистваната от стъклочистачките зона, която била значително засегната, и неизправността била оценена като „опасна“, за което на М. У. бил съставен АУАН и били иззети неговото СУМПС и СРМПС на автобуса.

На същата дата - 29.08.2024 г., въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП, екземпляр от което М. У. получил на 30.08.2024 г. На 29.08.2024 г. началникът на ОО „АА“ София издал и Заповед №РД-14-4009 за прилагане на принудителна административна мярка, и във връзка с посоченото нарушение наложил временно спиране на движението на автобуса до заплащане на наложената с НП глоба и до отстраняване на установената опасна неизправност, екземпляр от която М. У. получил на 30.08.2024 г. и платил 400 лева = на 80 % от наложената с НП глоба. На 30.08.2024 г. бил изготвен в ОО „АА“ София Протокол от крайпътна техническа проверка №757332/30.08.2024 г. в който за горепосочения автобус била отразено, че въпросната неизправност е отстранена.

На 02.09.2024 г. М. У., чрез упълномощения адв.И. Д., обжалвал НП.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона.

Разгледана по същество жалбата, относно направените в нея твърдения – че не е извършено посоченото нарушение, е неоснователна, защото те са формално декларативни, неподкрепени от доказателства и представляват единствено опит от страна на жалбоподателя за изграждане на някаква защитна версия в своя полза.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното 4 нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в който смисъл са приложените по делото доказателства в тази връзка.

Посочената в АУАН и НП нарушена законова разпоредба на чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП регламентира, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, което е във връзка с Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС - Приложение 5 /М етодика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, която определя еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните елементи, заложени в протокола за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС/, Част I /Минимални изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи на проверка/, т.3.2,б.“б“,изр.2 /състояние на стъклата, осъществява се чрез визуална проверка; сериозно е засегната видимостта през зоната за почистване на устройствата за почистване на предното стъкло/.

Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява с необходимата категоричност, че жалбоподателят М. У. в посоченото време и на посоченото място е извършил вмененото му нарушение на чл.139,ал.1,т.1, вр. чл.101,ал.4 от ЗДвП, вр. Приложение 5, Част I, т.3.2,б.“б“,изр.2 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, защото като водач на МПС „Мерцедес 5

Туризмо РХД М“ с рег. № ***, от категория М3, извършвал международен превоз на пътници по редовна автобусна линия до страна, която не е член на ЕС, с МПС с регистрация в ЕС, по маршрут гр.София - гр.Истанбул, видно от Разрешително №***, като автобусът е бил технически неизправен – челното му обзорно стъкло е било с нарушена цялост – спукано в почистваната от стъклочистачките зона, която била значително засегната, като посочената неизправност е „опасна“. За това нарушение, вярно словесно посочено и правилно цифрово квалифицирано, му е наложено наказание на визираното по-горе основание – което е във нормативно фиксиран размер от 500 лева.

От субективна страна нарушението е извършено виновно.

Отделно от това, от друга страна, съществен за правилното решаване на делото е въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството, каквито настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка констатира. Съдът приема, че обжалваното НП е издадено по реда на чл.44,ал.4 от ЗАНН, което извежда от материалите по делото – че М. У. е роден в *** и е *** гражданин , но данни за постоянен адрес на нарушителя, който не е български гражданин, не се съдържат в материалите по административната преписка. Разпоредбата на чл.44,ал.4 от ЗАНН обаче изисква на административнонаказващия орган, заедно с акта да се представят писмени обяснения или възражения на нарушителя, което не е изпълнено и е лишило нарушителя от така предвидената за него възможност, с което е ограничено правото му на защита, което е процесуално нарушение от категорията на съществените и не може да бъде отстранено от съда при обжалване на НП, поради което води до отмяната на крайния административен акт на формално основание.

Относно твърдението в молбата от името на М. У., подписана от адв.Д., че М. У. не разбира и не владее български език, следва да се отбележи, от една страна – че той като чужд гражданин, роден в ***, е възможно да не разбира български език, от друга страна обаче – той упражнявайки трудова дейност и на територията на България – превоз на пътници между гр.София и гр.Истанбул, което допуска и предполага разбиране на български език дори и на елементарно говоримо ниво. Доколкото това обстоятелство не е изяснено в 6 хода на извършената му проверка и същият не се явява пред съда по настоящето НАХД, съдът не може, а и е недопустимо да предполага дали същият разбира български език /говоримо и писмено/ и респективно ако той не владее езика, на който се развива административно наказателното производство, да му бъде назначен преводач. Правото на нарушителя да ползва преводач е неотменимо. Единствено и само при негово изрично и надлежно дадено съгласие, че не желая да се ползва от това право, преводач може и да не бъде назначен. По делото липсват каквито и да е данни за отказ от преводач от страна на нарушителя, включително и че изобщо на същия е разяснено това право – да ползва преводач.