Решение № 589 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100500599 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№6784/27.01.2026г., подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, против Решение №19/05.01.2026г., постановено по г.д.

№16418/2024г. по описа на ВРС, 52 състав, с което е прието за установено, спрямо ищците Р. Д. А., ЕГН **********, и В. И. Б., ЕГН **********, че ответникът – Държавата, не е собственик на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ****** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18194/27.03.2019г. на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент №50, находящ се на ет.1 в сграда с идентификатор ******, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Б.п.“ №*****, брой нива на самостоятелния обект:1, площ:70 кв.м, при съседи: на същия етаж ******.49, под обекта – няма, над обекта ******.54 и ******.53, ведно с прилежащата му изба с площ 6 кв.м, както и съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат твърдения, че обжалваният акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен или обезсилен. Изтъква се, че съдът не е проявил нужната процесуална активност и не е събрал служебно всички доказателства, касаещи преобразуването на Кораборемонтен завод „Одесос“. Сочи се, че не са обсъдени в съвкупност събраните доказателствени материали, както и в мотивите на обжалваното решение не присъства отговор на всички възражения, отправени от страна на ответника. Приема се, че 1 доказателствената тежест между страните не е разпределена правилно, тъй като същата е възложена изцяло върху ответната страна. Акцентира се, че ищците не са съумели да докажат правния си интерес и изобщо възможността да придобият по давност спорния имот, тъй като спрямо имоти частна държавна собственост, давност не е могла да тече през процесния период. От горното се стига до извод за липсата на правен интерес, съответно за недопустимост на производството. Поддържа, че съдът в нарушение на закона се е произнесъл, че собственик на спорния имот е трето за настоящото производство лице. Отделно се обобщава, че ищците са имали качеството на държатели, но не и на владелци на процесния апартамент. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор с вх.

№18865/09.03.2026г., подаден от Р. Я. и В. Б., в който се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Акцентира се, че съдът няма задължение служебно да събира доказателства. Сочи се, че ответната страна не е представила доказателства, касаещи баланса на приватизираното дружество, нито своевременно е отправила доказателствени искания в тази насока. Изтъква се, че безспорно се е установено, че с Акт за държавна собственост №108/07.09.1988г., процесният имот е бил предоставен за оперативно управление на СО „Корабостроене“, а след което е бил осчетоводен в активите на „Корабостроителен и кораборемонтен завод Г.

Димитров“. Обобщава се, че доказателствената тежест е била правилно разпределена между страните, а ответникът не е съумял да докаже правото си на собственост. Конкретизира се, че самият ответник е допринесъл за изясняване на обстоятелството, че Държавата е загубила правото на собственост спрямо спорния апартамент, на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.). Поддържа се, че наличието на АДС, обосновава правния интерес на ищците от предявяване на отрицателен установителен иск срещу Държавата.

Допълва се, че от 2010г., след прекратяване на подписаното между страните споразумение, ищците не са заплащали наем към КРЗ „Одесос“. Сочи се, че именно от този момент същите са обективирали промяната в своето намерение за своене на спорния апартамент. Претендират се разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи 2 произнасяне по съществото на спора.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба, предявена от ищците Р. Д. А., ЕГН **********, и В. И. Б., ЕГН **********, срещу Държавата, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ****** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18194/27.03.2019г. на ИД на АГКК, представляващ жилище, апартамент №50, находящ се на ет.1 в сграда с идентификатор ******, с предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Б.п.“ №*****, брой нива на самостоятелния обект:1, площ:70 кв.м, при съседи: на същия етаж ******.49, под обекта – няма, над обекта ******.54 и ******.53, ведно с прилежащата му изба с площ 6 кв.м, както и съответните части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че през 1999г. между И.А.Я., съпруг на Р. Я. и баща на В. Б., и Кораборемонтен завод „Одесос“ АД е сключен договор за наем за спорния имот. Твърди се, че през 2006г. И.Я. е отправил молба до Областна администрация на област Варна, да му бъде предоставена информация кой е собственик на ползвания от него апартамент.

Сочи се, че през 2007г. е получил отговор от администрацията, че имотът е държавен и за него има съставен Акт за държавна собственост №108/07.09.1988г. Допълва се, че след 2007г. И.Я. е отправял редица запитвания до областната администрация за възможностите да закупи апартамента, докато през 2010г. областният управител на града му е предложил да сключат споразумение за ползване на имота, докато бъде взето решение за провеждане на търг за отдаването му под наем или за неговото разпореждане. Сочи се, че на 12.11.2010г. е било подписано посоченото споразумение и от този момент, И.Я. е престанал да заплаща наем към КЗ „Одесос“ АД. Твърди се, че на 12.07.2013г. И.Я. е получил писмо от областния управител, че сключеното споразумение се прекратява и същият следва да напусне процесното жилище. Допълва се, че през 2015г. И.Я. е починал, а ищците са продължили да живеят в апартамента, като последователно през 2015г., 2021г., 2022г., 2024г. са получавали писма от областната управа, че ползват имота без правно основание и следва да го напуснат, но те са се противопоставяли. Твърди се, че ищците са придобили имота на основание, упражнено давностно владение считано 01.08.2015г. до настоящия момент, като са присъединили владението на И.Я. считано от 12.11.2010г. до 01.08.2015г. Твърдят, се имотът не е частна държавна собственост и наличието на съставен Акт за държавна собственост, възпрепятства възможността да се снабдят с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се оспорва допустимостта и основателността на исковата претенция. Сочи се, че ищците нямат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като многократно са отправяли запитвания към държавата за възможността да закупят процесния имот, а държавата се е противопоставяла.

Конкретизира се, че жилищният блок, в който се намира и спорното жилище, е построен през 1953г., а с Акт за държавна собственост от 1988г. е предоставен 3 за управление на СО „Корабостроене“. Посочва се, че след което през 2010г., отново е съставен АЧДС и имотът е предоставен за управление на областния управител, а след което е предоставен за ползване на И.Я.. Допълва се, че доколкото същият не е отговарял на изискванията за закупуване на имота, сключеното с него споразумението е било прекратено през 2013г. Сочи се, че областната управа многократно е приканвала Я. и семейството му да освободят имота, а от тяхната страна са подавани молби за неговото закупуване или сключване на договор за наем. С тези доводи се изтъква, че ищците се явяват държатели, а не владелци на самостоятелния обект. Твърди се, че след преобразуване на СО „Корабостроене“ АД във „Варненска корабостроителница“ АД, съответно Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, имотите са се стопанисвали от държавата. Сочи се, че е отправено запитване до КЗ „Одесос“ АД дали апартаментът е заприходен в активите им, но дружеството е посочило, че няма такава информация. Твърди се, че щом тези дружества не са станали собственици, то имотът е останал държавен, а доколкото има пречки да бъде придобит по давност имот частна държавна собственост, то следва, че и исковата претенция се явява неоснователна.

Съдът, въз основа на така събрания доказателствен материал, намира за установеното от фактическа страна следното:

Установява се, от писмо с изх.№08-00-372/30.08.1988г., че СО „Корабостроене“ - Корабостроителен завод „Георги Димитров“, е отправил искане до Общински народен съвет, отдел „Държавни имоти“ – Варна, да бъде актуван построеният и влязъл в експлоатация през 1955г. жилищен блок номер 29 (5), находящ се град Варна, к-с „Погреба“.

Видно от Акт №108/07.09.1988г. за държавна собственост на недвижим имот, жилищна сграда, построена от държавата върху държавно място, находяща се в град Варна, ж.к. „Погреба“, бл.5 (стар №29), включваща 3 бекярски стаи, 5 едностайни апартамента, 27 двустайни апартамента, включително под номер 50, 12 тристайни апартамента, 1 четиристаен апартамент, е била предоставена за оперативно управление на държавна организация – СО „Корабостроене“ (Корабостроителен завод „Георги Димитров“).

От съдържанието на акта се установява, че последователно в периода до 1992г. част от апартаментните в жилищния блок са продавани на техните ползватели, за което са уведомявани ДЖФ и КЗ „Георги Димитров“. Горното се потвърждава и от приложените уведомителни писма, в които е посочен купувач, цена на продажбата, индивидуализация на самостоятелни обекти.

След всяка продажба е отправяно и искане, самостоятелните обекти да бъдат отписвани от съставения Акт за държавна собственост №108/07.09.1988г.

Допълнително от приложените счетоводни документи и инвентаризационна карта се установява, че заводът е стопанисвал сградата, отчитал е процент на износване, на амортизация, извършван е капитален ремонт. Не се оспорва, че правоприемник на КЗ „Георги Димитров“ е Кораборемонтен завод „Одесос“ ЕООД, а след което Кораборемонтен завод „Одесос“ АД.

От договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 09.04.1999г. се установява, че Кораборемонтен завод „Одесос“ е отдало под наем на И.А.Я., апартамент 50, находящ се в град Варна, к-с „Погреба“, бл.5, вх.г и със Заповед №75/09.04.1999г. на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД, 4

И.Я. е настанен в посоченото жилище, заедно с неговото семейство, докато работи в завода като корабен монтьор.

Установява се още, че с писмо с вх.№РИ-06-9400-162/27.11.2006г. И.Я. е отправил запитване до областната администрация на област Варна за възможността да закупи процесния апартамент, доколкото е негов дългогодишен ползвател.