Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7267 от 01.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 848/2025
Вид
Решение № 7267
Подписан
01.12.2025
Състав
Даниела Попова

Цитирани разпоредби

  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.76 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 145 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.1, ал.1 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.2 ал.1 и ал.3 · Закон за защита на потребителите
  • чл.14 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 7267 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100100848 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.26 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор за ипотечен кредит/при условията на евентуалност – на част от клаузите му, както и за връщане на суми, които се твърди да са платени без основание – въз основа на нищожен договор за кредит/при евентуалност - въз основа на нищожни клаузи от него

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за кредит за покупка на имот от 22.07.2008г. Банката е предоставила на кредитополучателите кредитен лимит в шв.франкове в размер на равностойността на 65 000 евро Твърди нищожност на клаузи от договора на основание чл.146 от ЗЗП като неравноправни на чл.1, ал.1 и ал.3,чл.2 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.2 и ал.3, чл.8, ал.2, чл.12, ал.1, чл.23, ал.1 и ал.3, на чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, както и нищожност на целия договор предвид липсата на прозрачност на клаузите, регламентиращи основния предмет на договора. Твърди се освен това, че въпреки уговорения лихвен процент между страните, Банката без основание е увеличила същия, в резултат от което се е достигнало до плащане на лихви в завишен размер. Иска се прогласяване нищожност на договора за ипотечен кредит/при условията на евентуалност – на част от клаузите му, както и за връщане на суми, които се твърди да са платени без основание – въз основа на нищожен договор за кредит/при евентуалност - въз основа на нищожни клаузи от него. Претендират разноски.

1

Ответникът „Юробанк България“ АД оспорва исковете. Твърди, че ищците са изтеглили кредита в шв.франкове и са получили сумата в шв.франкове , а не в евро, каквото твърдение се прави в исковата молба. Посочва, че размера на месечните вноски е уговорен в шв.франкове, поради което месечните вноски са дължими именно в тази валута. Уговорките между страните са достатъчно ясни.

Оспорва твърдението, че оспорените договорни клаузи са нищожни. Посочва, че те са съставени на ясен и разбираем език. Твърди изпълнение на задълженията на Банката да предостави информация относно условията за теглене на кредит в чужда валута и икономическите последици от това. Оспорва твърдението валутния риск да е възложен в тежест на ищеца. Оспорва всички твърдения, свързани с нищожност на договора за кредит. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение претендираните суми. Иска отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства се установява , че по силата на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № H L 41332 от 22.07.2008 г., сключен между ищците О. Ч. и Е. Ч. - кредитополучатели, ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД, чиито правоприемник е ответникът, банката е предоставила на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 65 000 евро /чл.1/ със срок за погасяване 300 месечни вноски. Съгласно Приложение № 1 към договора, кредитът е усвоен на 05.08.2008 г. при курс „купува" за швейцарския франк в размер на 0.5995 евро, съобразно който предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 108 426 швейцарски франка.

В чл.2 страните са уговорили, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове по блокирана сметка на кредитополучателя, който се превалутира служебно от Банката по курс „купува” на банката, за което кредитополучателят дава своето съгласие /ал.3/ и заплаща такса, съгласно тарифата на Банката/ал.4/ По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на 5%. Съобразно ал.5 на чл.3, при съществени промени в пазарните условия (свързани с колебания/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения процент на финансовия пазар и др.) Банката има право едностранно да промени размера на договорените, съгласно горепосочените условия, лихви, за което с подписване на настоящия договор 2 кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие. Промените в приложимата покредита годишна лихва не подлежат на договаряне и стават незабавно задължителни за страните от датата на влизането им в сила. А съобразно свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3-в случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.

С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1,но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по официално обявения курс за швейцарския франк към евро на Централната банка, за което кредитополучателят с подписването на договора е дал своето съгласие.

Съгласно чл.21 и чл.22 от договора уреждат хипотези на превалутиране на предоставения кредит, съответно след заплащане на дължимите такси и комисионни, а в чл.23 е посочено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува/продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането по договора може да има за последица повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като приема да носи за своя сметка риска от такива промени и е съгласен да поеме всички вреди, поизтичащи от това.

С договора е постигнато съгласие за дължимите такси и комисионни /чл.4/, обезпечението по кредита, дължимите лихви и последици при просрочие /чл.16 и сл./

По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът възприема изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните, от което се установява размера сумите, платени от кредитополучателите във връзка с извършеното превалутиране на кредита, увеличаване на лихвения процент в рамките на действие на договора, съответно – платените лихви, такси и комисионни по договора.

3

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е потребителски, като ищците имат качеството потребители по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите и чл.2, буква „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Ищците, като физически лица, на които е предоставен кредит, който не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, имат качеството потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката – ответник се явява търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. Ищците основават главния си иск на недействителност на договора поради включени в него неравноправни клаузи за валутата на кредита, определящи основния предмет на договора, след чието премахване считат, че няма възможност да се запази договора и същият да бъде изпълняван, като съдът няма и правомощие да изменя съдържанието му, при евентуалност – искат прогласяване нищожността на клаузите, касаещи прехвърлянето на валутния риск върху потребителите – кредитополучатели, и така обосновават искането си за връщане на дадено по договора, предявено като втори, кумулативно съединен иск с първоначалния.

В тази връзка неоснователни са доводите на ответника, че кредитополучателите по него нямат качеството потребители. По делото не бяха представени никакви доказателства в тази насока, в т.ч. и относно твърденията, че кредитът е предоставен на ищеца в качеството му на ЕТ за осъществяваната от него търговска дейност. Видно от съдържанието на договора, същият се предоставя на ищците за закупуване на жилищен имот – апартамент, а обстоятелството, че адресът, на който се намира, съвпада със седалището и адреса на управление на ЕТ, не променя характера на договора като потребителски такъв.

Сочената от ответника практика на СГС и САС в противната насока е неотносима към конкретния случай, доколкото /видно от постановените съдебни актове/, кредитите са предоставяни на търговски дружества, за закупуване на имоти, в т.ч. и за осъществяване на строителства, във връзка с осъществяваната от търговците дейност. Предвид това съдът приема, че сключеният между страните договор е потребителски, а ищците, като потребители, попадат под закрилата, предоставена о т Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана съответно в Закона за защита на потребителите.

По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит, сключен 4 между страните

В своята значителна по обем практика, формирана по повод отправени от националните съдилища запитвания във връзка с тълкуване на Директива 93/13, приложима към договори за кредит между продавач/доставчик и потребител, деноминирани или индексирани в чуждестранна валута /швейцарски франкове/, приложима и в настоящия случай, съдът на ЕС е разяснил, че клаузите, отнасящи се до валутния риск, следва да бъдат разглеждани като група уговорки, която определя основния предмет на договора, т. е. това са клаузи, определящи основните престации по договора, които сами по себе си го характеризират и описват съотношението цена/качество на доставените стоки или услуги. Обратно клаузите, които имат акцесорен характер спрямо клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, не попадат в обхвата на понятието „предмет на договора“ /решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19, т. 56 и 60; решение по дело С-26/13, т. 49; решение по дело С-118/17, т. 48 и т. 52; решение по дело C186/16, т. 38; решение по дело С-51/17, т. 68; определение по дело С-117/23, т.27 и т.

45 и др./.В определение по дело С-117/23 г. СЕС разяснява, че, ако установи непрозрачност на клаузите относно валутния риск, които представляват основния предмет на договора, сезираният със спора национален съд следва да прецени дали тези клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 и дали, въпреки изискването за добросъвестност, те не създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност /в този смисъл и решение по дело С-118/17, т. 49/.

СЕС е идентифицирал клаузите, възлагащи валутния риск върху потребителя, като неравноправни по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 93/13 /така решение по дело С-84/19; решение по дела С-222/19 и С-252/19, т. 93; решение по дело С-186/17, т.

57; решение по обединени дела С-776/19-С782/19, т. 96, 98, 100/.

Разпоредбата на чл. 6, § 1 от Директива 93/13 задължава държавите членки да транспонират в тяхното национално законодателство правилото, че неравноправните договорни клаузи, сключени между потребители и продавачи или доставчици, не са обвързващи за потребителите, т. е. съдът не следва да ги счита приложими /решение по съединени дела С-80/21-С-82/21, т. 58/. В постановените от него актове СЕС посочва, че чл. 6, § 1 от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава възможност на решаващия съд да допълва договор като измени съдържанието на отделна негова клауза - например премахвайки единствено елементи от нея, които я правят неравноправна /решение по съединени дела С-70/17 и С-179/17, т. 53; решение по дело С-19/20, т. 67; решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21, т. 59; решение по 5 дело С-212/20, т. 70 и 71, решение по дело С-260/18, т. 62; решение по дело С118/17, т. 46; решение по съединени дела С-154/15, С-307/15, С-308/15, т. 60 и др./.