Определение № 214 от 17.02.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 214 гр. Стара Загора, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500083 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ал.1 във връзка с чл.417 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от С. Д. Р. чрез пълномощника й адв.Т.К. против заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.09.2024г., издадена по частно гр. дело № 4016/2024г. в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, присъдено в размера от 480 лева.

Частният жалбоподател счита, че заповедта за изпълнение в частта за разноските - присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева следва да бъде изменена като бъде отхвърлено искането на заявителя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и размерът му да бъде намален, като излага подробни аргументите за това. Счита, че това възнаграждение е прекомерно, тъй като не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото, както, но не само и не е съобразен с размера на главното вземане, което е 270 лева. В настоящия случай делото не съставлява никаква фактическа и правна сложност, поради което и размерът на дължимите разноски от жалбоподатгелката на заявителя за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сума, не по-голяма от 200 лева.

Предвид изложеното, моли съда да измени обжалваната заповед за изпълнение, в частта за разноските, представлаващи адвокатско възнаграждение, като намали размера на същите до сума, не по-голяма от 200 лева и отхвърли искането на заявителя за присъждане на разноски, дължими от жалбоподателката, над присъденеия от съда размер, до сумата от 480 лева.

1

Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за настоящото производство.

В срока за отговор на частната жалба такъв е подаден от насрещната страна – „В.Е.И." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез адв.

В. Б.Б. от САК, с който частната жалба се оспорва като неоснователна и се претендира оставянето й без уважение. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си.

След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.09.2024г. по частно гр. дело № 4016/2024г. по описа на PC Стара Загора е издадена заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която С. Д. Р. е осъдена да заплати на кредитора „В.Е.И.“ ООД сумата от 270 лева - неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на 07.03.2023г., както и сумата от 505 лева разноски по делото, като сумата за разноски е формирана като сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева и 25 лева държавна такса.

Въз основа на издадения по посоченото частно гр. дело изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 3527/2024г. по описа на ЧСИ Г.И. с район на действие ОС Стара Загора, по което общият размер на дълга на С. Д.

Р. към 27.11.2024г., посочен в поканата за доброволно изпълнение е 1843,33 лева, част от който са и разноски по заповедното производство - адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

На 04.12.2024г. С. Д. Р. е получила обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение, изпълнителен лист и покана за доброволно изпълнение. В законоустановения едномесечен срок, същата обжалва Заповед № 2175 от 13.09.2024г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в частта за разноските, представляващи адвокатско възнаграждение, присъдено в размера от 480 лева.

При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правнолегитимирано лице, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване, а към настоящия момент е изтекъл и срока за възражение срещу тази заповед.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 480 лева, което представлява част от сумата от 505 лева разноски по делото в заповедното производство, която сума за разноски е формирана като сбор от 2 адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. и 25 лева държавна такса, се явява прекомерно.

В настоящия случай делото не съставлява никаква фактическа и правна сложност, а също така и не е съобразен с размера на главното вземане, което е 270 лева, поради което и размерът на дължимите разноски от С. Д. Р. на заявителя за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се намалят.

В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е обвързан и не е длъжен да се съобразява с минималните размери на адвокатски възнаграждения определени в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно решение на Европейския съд /втори състав/ от 25.01.2024 г. по дело С438/22. В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, т. е. те се прилагат и за заварени договори.

След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.

Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на 3 подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения.

Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС - определение № 1016/06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. на ВКС, IV г. о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч. гр. д. № 982/2023 г. на ВКС, IV г. о.

Въззивният съд намира, че в настоящия случай освен, че делото не съставлява никаква фактическа и правна сложност, следва да се имат предвид и вида на спора - делото е образувано въз основа на попълнено заявление по чл. 417 от ГПК по образец, утвърден Министъра на правосъдието; материалният интерес - 270 лева; вида и количеството на извършената работа - по делото не са провеждани съдебни заседания и не са събирани доказателства. Освен това, видно от представения по частното гр. дело договор за правна защита и съдействие от 23.08.2024г., страни по който са заявителят „В.Е.И.“ и Адвокатско дружество „М. и И.“, последното е поело задължение да окаже правна защита и съдействие на заявителя, изразяващо се в процесуално представителство по завеждане на заповедни производства.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, обаче е подадено от адв. В. Б.Б., който се явява процесуална представител на заявителя едва след като Адвокатско дружество „М. и И.“ е преупълномощило Адвокатско дружество „Б. и В.“, а последното е преупълномощило адв. В. Б.Б. със съответните права, т. е. Адвокатско дружество „М. и И.“ не е изпълнило действието, за което е получило и със заявлението по чл. 417 от ГПК е претендирано адвокатско възнаграждение, тъй като не е осъществило възложената му работа - да осъществи процесуално представителство по завеждане на заповедното производство. Същото е заведено от адвокат, преупълномощен от друго, преупълномощено адвокатско дружество.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че следва да бъде изменена обжалваната заповед за изпълнение, в частта за разноските, представлаващи адвокатско възнаграждение, като присъдените разноски в размер на 480 лв. следва да бъдат намалени до сумата от 60 лв. с включено ДДС /50 лв. плюс ДДС/. Тъй като в заповед № 2175 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.09.2024г., издадена по частно гр. дело № 4016/2024г. са присъдени разноските в размер на общо 505 лв., като тази сума за разноски е формирана като сбор от адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева и 25 лева държавна такса, то следва да бъде отменена в частта за разноските над сумата от общо 85 лв., които представляват 25 лв. ДТ и 60 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Действително адвокатите имат право на възнаграждение за положения 4 от тях труд. Размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. За да бъде справедлив и обоснован, размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде съобразен вида на спора, фактическата му и правна сложност, материалният интерес, вида и количеството на извършената работа; значимостта на процесуалното действие за защита на интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата, както и икономическите условия и стандартът на живот в страната. В случая е безспорно, че адвокатът, представлявал заявителя в заповедното производство. При определяне на размера на това възнаграждение въззивният съд отчете вида и обема на извършената от адвоката работа, а именно, че се касае до заповедно производство и защитата на заявителя се изчерпва само с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

Данни за други действия, извършени от адвоката, по делото няма.

Ето защо настоящият състав на въззивния съд счита, че в конкретната хипотеза заявителя има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв., които съответстват на извършената от същия работа.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира частната жалба за основателна, поради което следва да бъде уважена по горните съображения.

Относно разноските:

Частната жалбоподателка е направила искане за присъждане на разноските за настоящото производство – ДТ и адвокатско възнаграждение. В настоящия случай, въззивният съд намира, че разноски не се дължат поради това, че производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер и не попада в приложното поле на чл.81 от ГПК, поради което в него не се носи отговорност за разноски. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, то няма основание за присъждане на такива и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт, както е в настоящия случай. Налице е трайно установена практика на ВКС в тази посока.

Разпечатката съдържа 39 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68f11d6e-275e-48ec-911a-348536cde92b