Решение № 15 от 12.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000577 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД, ЕИК 202630576 срещу решение № 254/09.06.2023 г. постановено по електронно дело № 20223100900580 (т. д. № 580/2023 г.) по описа на ОС – Варна, с което иска на „ДОНЕВ“ ЕООД, ЕИК 127581171 за присъждане на сумата от 52 222.44 лева, представляваща сбор от продажни цени по доставки на ветеринарни медикаменти и изделия, на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ е частично уважен до размер на сумата от 32 100.67 лева, ведно със законната лихва, считано от момента на предявяване на исковата молба – 26.08.2022 г.

По предварителните въпроси, бланкетно посочени пороци на решението и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение № 768/30.10.2023 г.

Въззвиникът„ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД не е конкретизирал оплакванията си за нарушенията на закона при постановяване на решението, застъпвайки становище поддържано и пред първата съдебна инстанция за недоказаност на исковата претенция. В първата инстанция е оспорил договарянето и осъществената доставка. Моли решението да бъде изцяло отменено. По същество не изразява становище пред въззивната инстанция.

Въззиваемият „ДОНЕВ“ ЕООД, с писмена молба, подадена извън срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е изразил становище по същество за правилност и законосъобразност на решението. Акцентирал е върху бланкетния характер на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за въззивна инстанция и моли обжалваният акт да бъде потвърден.

1

Определяне на разноски за настояща инстанция е поискал само въззиваемият, като в списък по чл. 80 ГПК (л. 29) е посочено само адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв.

За да се произнесе но жалбата, съдът съобразява следното:

В изпълнение на функциите си на въззивна инстанция съгл. чл. 269 ГПК и съобразявайки разрешението по т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав намира, че решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д.

№ 1/2011 г. на ВКС) и съответства в обжалваните части на предявен осъдителен иск на кредитор за реално изпълнение на задължение за заплащане на цена на поредица от еднотипни доставки на ветеринарни медикаменти и изделия, предявен срещу длъжника – получател на стоките.

Съдът приема че производството по иска и произнасянето на акта е съответно на основанието на претенцията.

В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира наличието на правен интерес на кредитор да иска защита на нарушено материално право поради неизпълнение на договор и неизпълнение на парично задължение в срок. Производството по съединените осъдителни претенции е допустимо, не са констатирани пречки за възникване и упражняване на правото на иск.

Оплаквания срещу произнасянето по същество не са посочени. След изчерпването на проверката за валидност и допустимост, правомощията на въззивния съд по чл.269 от ГПК, при такова бланкетно обжалване, се свеждат до преценка за нарушени императивни норми на материалния закон въз основа на фактите, установени в производството пред първостепенния съд (и т. 1 и 2 на ТР№ 1/2013г на ОСГТК).

Доколкото единственото оплакване се свежда до неправилната преценка на събрания доказателствен материал, без обаче да се оспорват конкретните факти, приети за установени от съда, въззивният съд възприема фактическата обстановка така, както е изложена в обжалвания акт: Между страните са били установени трайни търговски отношения. През периода от 10.02.2021 г. до 27.06.2022 г. въззиваемото дружество въз основа на неформални договори за доставки е предоставило на въззивното дружество различни стоки, за които доставчикът е издал общо 75 бр. фактури( две от които са кредитни известия), които макар и да не са били подписани от получателя на доставките били надлежно осчетоводени от продавача и отчасти платени от купувача.

Съпоставката на декларираните покупки от въззивника, показва че собственото му счетоводство са отразени претендираните доставки с изключение на шест от фактурите( за които сключването на сделките е отречено), като сборният размер от остатъчното неплатено задължение, осчетоводено от купувача след приспадане на извършените банкови плащания и сторнираните стойности по кредитните известия достига до сбор от 32 100.67лв, потвърден от назначения от съда експерт.

Така установените факти са напълно достатъчни за да се формира обоснован извод за неизпълнено парично задължение в този сборен размер.

Оплакването за недоказано право на кредитора е неоснователно. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, 2 поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена. Именно това съгласие е възпроизведено във вторичните счетоводни записвания на първичните документи за сделката ( неподписаните фактури), а отчитането на сделката като основание за търговско задължение в счетоводството на купувача – получател на стоката е противопоставимо признание за възникването и за размера на задълженията /решение № 103/11.07.2014 г. по т. д. № 2234/2013 г., II т. о. на ВКС, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II т. о. на ВКС, решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., II т. о. на ВКС, решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., I т. о. на ВКС/.

Продажбеното облигационното правоотношение не е уредено с правни норми от публичен интерес, за които съдът е следвало да следи служебно.

Приложимият материален закон, урежда произтичащото от доставката между търговци вземане на продавача за цената с диспозитивни норми (чл. 327 ТЗ), като няма данни страните да са се отклонили от тях с изрично договаряне.

Възражението за погасяване на част от задълженията, възникващи при получаване на всяка от отделните доставки изисква и съобразяване на правилото за прихващане на изпълнение на еднородните задължения по чл. 76 ЗЗД, което е и приложено от първата инстанция при признаването на плащанията на най-рано възникналите задължения. Изводите за изискуемост на останалия след това приспадане дължим остатък от 32 100.67 лева, изцяло обосновават нарушението на договора от купувача, поради което осъдителния искът на изправния доставчикът е основателен и следва да бъде уважен до този размер.

Поради пълното съвпадение на изводите настоящият състав на съда правилния обжалван акт, поради което следва да бъде потвърден.

Искането за присъждане на разноски за въззивното производство е основателно и следва да се уважи в неоспорен размер, предявен от въззиваемата страна. Своевременно е представено доказателство за реално понесени от въззиваемата страна разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция – договор за правна помощ и консултантско съдействие (л. 27), който в чл. 3 съдържа изявление за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 2 000 лева в брой /по естеството си разписка/ в деня на подписване на договора.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 254/09.06.2023 г. постановено по електронно дело № 20223100900580 (т. д. № 580/2023 г.) по описа на ОС – Варна, В ЧАСТТА с която „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“ АД е бил осъден за заплати на „ДОНЕВ“ ЕООД, ЕИК 127581171 сумата от 32 100.67 лева, представляваща остатъчен сбор от продажни цени по доставки на ветеринарни медикаменти и изделия, на осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ, ведно със законната лихва, считано от момента на предявяване на исковата молба – 3

26.08.2022 г.до окончателно плащане на дълга.

ОСЪЖДА „ПОЛ АГРАР КАМПАНИ“, ЕИК 202630576, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Лоза“ № 16, ет. 5, ап.

21 да заплати на „ДОНЕВ“ ЕООД“ ЕИК 127581171, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Калиакра“ № 4 сумата от 2 000(двеста) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски сторени пред въззивната инстанция.

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4