Решение № 129 от 28.02.2020, Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71 гр. Габрово, 28.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2012 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, предявена срещу Д.М.Н., ЕГН **********.

Ищецът твърди, че на 15.07.2016 г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус", и Д.М.Н. е сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сочи, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ, като процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в общите условия на „4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Излага, че въз основа на договора за кредит на кредитополучателят първоначално е отпусната сума в размер 600 лева, като в последствие по негова заявка била отпусната допълнителна сума в размер на още 150 лева, което довело и до изменение на параметрите на съществуващия договор и бил подписан нов договор за кредит.

Сочи, че и двете суми са отпуснати по заявка на кредитополучателят, който е заявил незадължителна услуга за експресно разглеждане. Излага, че съгласно договора с настъпване на падежа по договора - 14.08.2016 г., Д.М.Н. се задължил да върне сума в общ размер на 957,43 лева, но същият не погасил дължимите суми и изпаднала в забава.

Твърди, че на 23.11.2018 г. между „4финанс" ЕООД и „Кредитреформ България" ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договор № **********, както следва: главница - 750 лева, договорна лихва - 24,92 лева, такса експресно разглеждане - 182,51 лева, наказателна лихва - 872,55 лева, отписани такси за събиране – 50 лева или сума в общ размер на 1859,98 лева Излага, че по силата на сключения договор за цесия цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка, посредством „Български пощи" ЕАД, която се върнала с отметка „Пратката не е потърсена". Поради този факт, към настоящата искова молба, прилага уведомление за извършената цесия.

Сочи, че в настоящото производство претендира единствено сумата от 750 лева, представляваща неизплатена главница по договор за кредит № ********** от 15.07.2016 г., както и сумата 182,51 лева - такса експресно разглеждане.

Претендира направените разноски по делото.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото са представен заверен препис от договор за кредит № **********/15.07.2016 г. В специалните условия на този договор като кредитодател е вписан "4финанс" ЕООД, гр. София, а като кредитополучател - Д.М.Н., ЕГН **********, с посочен постоянен и настоящ адрес, телефонен номер и имейл; вид на кредита - потребителски; сума на кредита - 600 лв.; лихвен процент -

40.98%, ГПР- 49.6%, срок за изплащане - 30 дни, дата на получаване – 15.07.2016 г., с падеж 14.08.2016 г.; експресно разглеждане – 141.78 лева, обща дължима сума 761.99 лева, както и общи условия за договора за кредит на "4финанс" ЕООД.

Процедурата по сключването на договора за кредит е подробно описана в общите условия на "4финанс" ЕООД, като кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на "Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница "Вивус" предоставят общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на "Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона "Подпиши". С натискането на бутона "Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите общи условия. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка. ***ателя да се откаже от договора, без да е нужно да обосновава отказа си пред кредитора, в 14 - дневен срок от сключване на договора – т.5 от общите условия.

Съгласно т. 8.1. от общите условия кредитополучателят има право да поиска допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по вече отпуснат кредит. Съгласно т.8.2 от общите условия страните се съгласяват, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит, като всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима сума остават непроменени. В тази връзка е представен заверен препис от договор за кредит № **********/15.07.2016 г. с посочена сума на кредита - 750 лв., експресно разглеждане – 182.51 лева, като всички останали параметри посочени по-горе остават непроменени. Съгласно т.2.2 от общите условия кредитополучателят може изрично да заяви получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експертна обработка на кандидатурата, като в този случай се дължи такса за експресно разглеждане на кандидатури след одобряване на кредита /т.2.4 от общите условия/. В конкретния случай е начислена такава в размер на 182.51 лв.

От приложените по делото преводни нареждания от 15.07.2016 г. и 18.07.2016 г. е видно, че

"4финанс" ЕООД е извършил парични преводи посредством „ОББ” АД на сума в размер на 600 лв. и на сума в размер на 150 лева в полза на ответника Д.М.Н.. Като основание за превода е посочен номера на договора – ********** и ЕГН на ответника. По този начин общият размер на главницата по договора за кредит е 750 лева, като падежът на който е следвало да бъдат върнат сумата е непроменена – 14.08.2016 г..

Представен е договор за прехвърляне на вземания от

23.11.2018 г. и извлечение от приложение № 1 към него, по силата на който "4финанс" ЕООД е прехвърлило вземането си по процесния договор за паричен кредит на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Към исковата молба е приложено уведомление за прехвърляне на вземания, изходящо от кредитополучателя, за което по делото няма данни да е връчено на ответника преди подаване на исковата молба.

По отношение на осъдителния иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД.

Основателността на предявен осъдителен иск при квалификацията на чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл.99 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора, настъпила изискуемост на вземане и релевирано от задълженото лице неизпълнение.

В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземанията, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая договорът за заем между страните е сключен при условията на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, който дефинира, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на преддоговорна информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - ЗЕДЕП /сега - ЗЕДЕУУ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕП (в редакцията му към 2016 г.), електронен документ представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, като писмената форма се счита спазена, ако е съставен електронен документ.

Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП (в редакцията към 2016 г.) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.

Разпечатката съдържа 33 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68f07eb9-7e51-46c1-ad5a-5efb2029d335