Определение № 2033 от 19.07.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно търговско дело 1477/2023
- Вид
- Определение № 2033
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 19.07.2024
- Състав
- Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков
Цитирани разпоредби
- чл.182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.283 · Граждански процесуален кодекс
- чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288 · Граждански процесуален кодекс
- чл.61 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.125 · Търговски закон
- чл.125, ал.3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2033 гр. София, 17.07.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Костадинка Недкова
Членове:
Николай Марков
Красимир Машев като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско дело № 20238002901477 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ищците по делото К. К. К. и Р. Й. П. срещу решение № 88/20.03.2023г. по в.т.д. № 551/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 285/13.07.2022г. по т.д. № 637/2021г. на Окръжен съд -Варна, с което са отхвърлени предявените от тях частични искове срещу "Милкос-Инженеринг" ООД за заплащане, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, на всеки от ищците на сума от по 250 000 лева, представляваща част от неизплатен остатък от полагащ им се дружествен дял след прекратяване участието в ответното дружество на съдружника К. К. М. - техен наследодател, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В касационните жалби се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че въззивната инстанция, вместо да направи своя собствена оценка и анализ на фактите по делото, е препратила към мотивите на първоинстанционното решение. Необосновано апелативният съд е кредитирал допусната от него ССЕ, тъй като, видно от протокол № 70 от съдебното заседание от 21.02.2023г., вещото лице не може да отговори, дали дружеството е извършвало действия в съответствие със СС 16, макар в експертизата многократно същият да е цитиран /стр. 3,4,5,6 от ССЕ/ и дали дружеството е правило редовно преразглеждане на балансова/възстановима стойност на ДМА. В тази връзка касаторите се позовават на т.3.1 от Счетоводен стандарт 36, че обезценка на активите се извършва най-малко веднъж в края на отчетния период във връзка със съставянето на годишния финансов отчет. Сочат, че такава обезценка дружеството не е правило от момента на придобиване на земеделските земи с нотариален акт от 22.08.2013г. За първи път дружеството прави това през 2021г.
Жалбоподателите твърдят, че въззивната инстанция е допуснала съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила, като не е допуснала повторна тройна ССЕ, с включване на в.л. с ценз „доцент“ или „професор“ в тази област. Предвид практиката на ВКС, обективирана в решение № 180/26.03.2021г. по т.д. № 2602/2019 на 2-ро т.о. на ВКС, считат че данните, които не отговарят на изискването на чл.23 ал.2 ЗСч (отм.)., не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл.125, ал.3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това. При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ е следвало да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица.
Същевременно ищците твърдят, че извършената преоценка, която е направена от дружеството, освен че не отговаря на т. 3.1 от СС 36, така и не следва никаква житейска логика. Процесните имоти, предмет на оценката, са закупени през 2013г. от дружеството общо за сумата от 1 158 840 лева, преоценката е сведена до символичната стойност от 16 490 лева. Считат, че обезценка в такива размери не следва никаква житейска или пазарна логика, освен ако не се цели намаляване активите на дружеството собственик.
Относно оспорването на извършената обезценка на земите на дружеството в с.
Куманово се поддържа, че въззивната инстанция е следвало да назначи експертиза за пазарните цени, на основание т.3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която насока е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 160 по т. д. № 2634/2019г. на 2-ро т. о.
Касаторите твърдят, че въззивната инстанция не е извършила самостоятелна преценка на вписванията на счетоводните книги, каквато дължи, на основание чл.182 ГПК.
На следващо място сочат, че както в първа инстанция, така и във въззивната жалба е поискана оценителна експертиза за балансовата стойност на ДМА на дружеството.
Изясняват, че тук има два подхода — да се оценят всички ДМА по балансова стойност или ДМА, които все още фигурират по балансова стойност, а останалите, които нямат балансова стойност, но все още се водят като активи на дружеството - по цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена, според приложимите счетоводни стандарти.
Сочат, че дружеството продължава да ползва множество машини и съоръжения, придобити в периода 2005г.- 2017г. без същите да са бракувани и извадени от употреба, както и разполага с над 25 автомобила, закупени в периода 2006г.- 2016г., отново с балансова стойност „0“, поради което е налице значително разминаване със заложения в амортизационния план полезен срок на годност на машините, съоръженията, оборудването и автомобилите. Въпреки, че същите са придобити в преобладаващата си част в периода 2006г.
- 2016г., с указана амортизационна квота, водеща до изчерпване на амортизационната им стойност (с годишна амортизационна квота от 30 % за машини и съоръжения и 25% за транспортни средства), тези активи са били експлоатирани повече години към меродавния в случая момент и очевидно са съхранили годността си да формират полза за предприятието за още години спрямо меродавния момент. С оглед на това, касаторите считат, че отразената стойност на тези активи в изготвения от ответника счетоводен баланс към датата на прекратяването му е недостоверна. В тази връзка твърдят, че неправилно е определена балансовата стойност на дружественият дял на прекратилия членство съдружник.
Претендират заплащане на направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата и по делото, „Милкос Инженериг“ ООД, изразява становище, че подадените касационни жалби не отговарят на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество са неоснователни. Претендират присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид 2 данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Безспорно установено е, че наследодателят на ищците К. К. М. е бил съдружник в ответното дружество, като членственото му правоотношение е прекратено на 02.07.2021г., поради неговата смърт. Ищците се негови наследници по закон - син и съпруга, наследяващи по равно дружествения му дял от 50% от капитала на дружеството, на които ответникът е изплатил по 153 536,57 лева, на основание чл.125, ал.3 ТЗ.
От извършената от съда справка в търговския регистър по партидата на "Милкос Инженеринг" ООД е установено, че с рег. № 20210907102718 по партидата на дружеството е вписано поемане на дружествените дялове на починалия съдружник от оставащите двама съдружници И. М. М. и А. Б. А., решението за което е прието на Общо събрание на съдружниците от 31.08.2021г.
Апелативният състав е определил за спорен въпросът за правилното определяне на равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищците, респ. на дължимия на наследниците размер на дела им според наследствената им квота. Според ищците, на всеки от тях следва да бъде изплатен дял в размер на 534 153,69 лева, като балансът към 31.07.2021г., съставен на 11.08.2021г., не отразява действителното финансово състояние на дружеството към релевантния момент, поради което са оспорили всички счетоводни записвания от представения им счетоводен баланс към 31.07.2021г., както и верността на същия.
Посочено е, че .според приетата в първата инстанция ССЕ, счетоводната отчетност на „Милкос инженеринг" ООД за периодите 01.01.2020г.-31.12.2020г. и 01.01.2021г.-31.07.2021г. е водена редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч. Всички получени и издадени от „Милкос Инженеринг" ООД в периода 01.01.2021г.-31.07.2021г. първични счетоводни документи са намерили отражение в счетоводството на дружеството чрез взетите счетоводни операции като вещото лице не е установило несъответствия на посочените в тях основания и суми. Констатирано е, че съгласно заповед от 10.02.2021г., подписана от управителя на дружеството е извършена преоценка на имотите на дружеството в с.
Куманово въз основа на доклад за пазарна оценка на недвижими имоти, извършена от инж.
П. А. - лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения. На основание извършената оценка е изготвен протокол за преоценка на дълготрайни материални активи, одобрен от управителя с дата 10.02.2021г., въз основа на който е извършено намаляване на стойността на ДМА със сумата 1 180 565,38 лева, отразена в административни разходи, а от там във финансовия резултат на дружеството - загуба. Според експертизата, за да се стигне до отразената към 31.07.2021г. текуща загуба, причината е извършената преоценка на ДМА земи в с. Куманово в размер на 1 180 565,38 лева, както и на начисляване на амортизационни отчисления на ДА за периода от 01.01.2021г. до 31.07.2021г. Заедно със заключението си вещото лице е представило и копия от първичните счетоводни документи, въз основа на които е осчетоводена преоценката на активите - заповед от 10.02.2021г., доклад за пазарна оценка на недвижими имоти и протокол за преоценка на дълготрайни материални активи, одобрен от управителя, с дата 10.02.2021г. (л. 290-302).
На база на изготвения от вещото лице междинен счетоводен баланс към 31.07.2021г. е констатирано, че чистата стойност на активите на дружеството е 614 146,41 лева, а делът на починалия съдружник, притежаващ половината от дяловете в капитала, възлиза на 307 073,20 лева. Въз основа на това съдът е приел, че на всеки от ищците в качеството им на наследници при равни квоти на починалия съдружник се дължи равностойност на 3 дружествения дял по баланс към 31.07.2021г. в размер на 153 536,57 лева, които суми вече са били изплатени по банков път.
Същевременно съдът е констатирал, че така посочените цифри се потвърждават и от заключението на ССЕ, приета във въззивната инстанция. Според него, съгласно оповестената си счетоводна политика, дружеството е прилагало следните счетоводни стандарти: за дълготрайни нематериални активи - СС 38, 4 и 36 и за дълготрайни материални активи - СС 16, 4 и 36. С оглед на това, решаващият състав е намерил, че позоваването във въззивната жалба на предписанията на Международните счетоводни стандарти за определяне на справедлива стойност на ДМА по пазарна оценка, за неотносимо към предмета на спора.
Според това заключение собственият капитал на дружеството към 31.07.2021г. също е в размер на 614 146,28 лева, представляващ разлика между активите - 3 727 941,75 лева и пасивите - 3 113 795,47 лева. Равностойността на дружествения дял на починалия съдружник Михалев е в размер на 307 073,14 лева, а дела на всеки от ищците е равен на изплатената им сума от по 153 536, 57 лева за всеки един от тях.
Съдът е установил още, че на основание заповед от 10.02.2021г. на управителя на дружеството Милушев за извършване на преоценка на активите съгласно посочените стойности в доклад „Пазарна оценка на недвижими имоти“ от същата дата, с протокол за преоценка на ДМА от 10.02.2021г. и мемориален ордер от същата дата в счетоводството е извършена обезценка на недвижими имоти - ниви в с. Куманово. Отчетената загуба от обезценката на земите в размер на 1 180 565,38 лева е отразена в намаление на балансовата стойност на земите до възстановимата им стойност. Загубата от обезценката на нивите е призната като текущ разход за дейността на основание т.7.2 от СС № 36 – „Обезценка на активи“. С оглед на това съдът е приел, че извършената обезценка на нивите в с. Куманово е осчетоводена още през м. февруари 2021г., което изключва да е вярно твърдението на ищците, че тази обезценка е антидатирана с цел да бъдат увредени същите при определяне и изплащане на дружествения дял на техния наследодател. Намерил е за невярно и твърдението им във въззивната жалба, че „Пазарната оценка“ на инж. П. А. и заповед от 10.02.2021г., подписана от И. М., са изготвени за целите на процеса и по-конкретно - за целите на допуснатата счетоводна експертиза, тъй като не са намерили отражение в данъчните регистри на община Аксаково през 2021г. Аргументирано е, че съгласно чл.14 ЗМДТ, земеделските земи не се декларират в общината в Дирекция „Местни данъци и такси“, тъй като не се облагат с данък, поради което липсва основание сочените документи да фигурират в данъчните регистри на община Аксаково за 2021г.