Решение № 19686 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19686 гр. С, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110149734 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. К. Г. срещу „ТТ С“ ЕАД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 1220,52 евро (2387,13 лева), представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2011 г. до м. 04.2014 г., сумата от 24,70 евро (48,31 лева), представляваща държавна такса, и сумата от 160,83 евро (314,55 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 11.05.2015 г. по ч. гр. д. № 34513/2014 г. по описа на СРС, 53-ти състав и е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ М Б, рег. № ... в КЧСИ.

Ищцата твърди, че е получила съобщение за образувано срещу нея изп. д. № .... по описа на ЧСИ М Б, към което бил приложен изпълнителен лист, издаден на основание чл. 410 ГПК въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 25.08.2014 г. по гр. д. № 34513/2014 г. по описа на СРС, 53-ти състав. Изпълнителният лист бил издаден на 11.05.2015 г., като ищцата заявява, че след тази дата не били извършени никакви изпълнителни действия от ответника, насочени към събиране на вземанията му. С оглед това счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, която била изтекла на 11.05.2020 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Ответникът не оспорва, че в негова полза е издаден соченият от ищцата изпълнителен лист за процесните суми. Сочи, че по негова молба от 14.05.2019 г. било образувано изп. д. № ... по описа на ЧСИ С Х, като с 1 молбата било възложено и извършване на действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Аргументира, че по изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия, както и че от негова страна в качеството му на взискател са депозирани молби с искане за предприемане на изпълнителни действия. Сочи, че на 05.07.2019 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Б ДСК“ АД. Твърди, че изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 22.12.2021 г. С оглед това по молба на ответника било образувано ново изпълнително производство при ЧСИ М Б под № ..... С молбата на съдебния изпълнител било възложено извършването на изпълнителни действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 10.07.2025 г. била депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия. Развити са съображения от правна страна, че давността е била надлежно прекъсвана. Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 439 ГПК. По този иск в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от отрицателния установителен иск, а в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В конкретния случай от приобщения препис от изп. д. № .../2019 г. по описа на ЧСИ С Х се установява, че същото е образувано по молба от 14.05.2019 г., подадена от „ТТ С“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Ж. К. Г. въз основа на изпълнителен лист от 11.05.2015 г. по гр. д. № 34513/2014 г. по описа на СРС, 53-ти състав. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички изпълнителни действия.

На 11.06.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Б ДСК“ ЕАД.

С постановление от 22.12.2021 г. на ЧСИ С Х производството по изп. д.

№ .../2019 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.

Видно от представения приемо-предавателен протокол по изп. д. № .../2019 г., на 22.02.2022 г. оригиналът на изпълнителния лист е предаден на взискателя „ТТ С“ ЕАД.

От приобщения препис от изп. д. № № .../2023 г. по описа на ЧСИ М Б се установява, че същото е образувано по молба от 11.01.2023 г. на „ТТ С“ ЕАД срещу Ж. К. Г. въз основа на изпълнителен лист от 11.05.2015 г. по гр. д. № 34513/2014 г. по описа на СРС, 53-ти състав. С молбата е поискано да бъде извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, като бъдат наложени запори върху открити банкови сметки на длъжника и получаваното от същия трудово възнаграждение, както и върху притежаваните от него движими вещи. Отделно от това на основание чл. 18 ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да определя начина на принудителното изпълнение.

С молба от 10.07.2025 г. взискателят е поискал да се извърши справка за 2 новооткрити банкови сметки на длъжника и да бъде наложен запор върху тях, да бъде наложен запор върху пенсията на длъжника, както и да бъде извършен опис и оценка на движимите вещи на длъжника.

При така установените факти по делото се налагат следните изводи от правна страна:

От влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.08.2014 г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 11.05.2015 г. по гр. д. № 34513/2014 г. по описа на СРС, 53-ти състав , е започнала да тече погасителна давност за вземанията, за които същата е издадена. По делото няма данни кога заповедта е влязла в сила, поради което съдът приема за меродавна датата на издаване на изпълнителния лист, към който момент тя вече е била влязла в сила.

Както е изяснено в съдебната практика (решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., ГК, решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС), нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС е изяснено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Предприемането на всяко действие за принудително изпълнение прекъсва давностния срок независимо от това дали изпълнителните способи са били успешно реализирани.

Съгласно установената съдебна практика (решение № 33 от 02.02.2026 г. по к. т. д. № 577/2025 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС), макар давността да се прекъсва с предприемане на действие за принудително изпълнение, при наличие на 3 своевременно отправено искане от кредитора за осъществяване на определен изпълнителен способ, същата следва да се счита прекъсната с отправянето му, когато самото действие по принудително изпълнение не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок. Това е така, тъй като институтът на давността е свързан с поведението на кредитора и има за цел да "санкционира" неговата пасивност, следователно същият не може да бъде прилаган в случаите, в които бездействието се дължи на причина, която не зависи от него.

Видно от гореизложената хронология следва, че в случая петгодишната погасителна давност за процесните вземания е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение – 11.05.2015 г., и се прекъсва с всяко предприето действие по изпълнение по образуваните две изпълнителни дела.

Настъпилата по изп. д. № .../2019 г. по описа на ЧСИ С Х перемпция не засяга валидно извършените действия на принудително изпълнение в изпълнителното производство, с които се прекъсва давността, поради което същите са породили материалноправни последици, предвидени в чл. 116, б.

"в" ЗЗД. С оглед това давностният срок е бил прекъснат на 11.06.2019 г. по силата на наложения запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Б ДСК“ ЕАД, от която дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок. След този момент давностният срок е бил спрян за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП поради обявеното в страната извънредно положение. Давностният срок е прекъснат на 11.01.2023 г. въз основа на искане на взискателя за налагане на запори върху вземания на длъжника по банкови сметки, върху трудовото му възнаграждение и върху движимото му имущество, каквото искане се съдържа в молбата за образуване на второто изпълнително дело. След този момент погасителната давност е прекъсната на 10.07.2025 г. по силата на подадената от взискателя молба с искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки и върху получавана от същия пенсия, както и за насочване на изпълнението върху притежаваните от длъжника движими вещи. Считано от датата на последното прекъсване - 10.07.2025 г., до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело – 21.10.2025 г., давностният срок не е изтекъл.

Предвид гореизложеното, предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има ответникът. Същият не е сторил разноски. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 50 евро съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, което следва да му бъде присъдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Ч“ № ..., срещу „ТТ С“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи 4 на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 1220,52 евро (2387,13 лева), представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 10.2011 г. до м. 04.2014 г., сумата от 24,70 евро (48,31 лева), представляваща държавна такса, и сумата от 160,83 евро (314,55 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 11.05.2015 г. по ч. гр. д. № 34513/2014 г. по описа на СРС, 53-ти състав и е образувано изп. д. № .... по описа на ЧСИ М Б, рег. № ... в КЧСИ.

ОСЪЖДА Ж. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ул. „Ч“ № ... , да заплати на „ТТ С“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК сумата от 50 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Разпечатката съдържа 33 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7f029ae6-cf73-490d-a682-24ec35431eb0