Решение № 700 от 29.08.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Бургас, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501353 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.437 ГПК.

Делото е образувано по повод жалба на З. Г. К.,длъжник по изпълнително дело № 161/2025г.по описа на ДСИ при КРС,против постановление на ДСИ при КРС Анна Димитрова от 23.06.2025г. по изп.дело № 161/2025г.по описа на същия ДСИ при КРС, с което на основание чл.528 ал.5 вр.с чл.527 ал.3 ГПК на жалбоподателката З. Г. К. е наложена глоба в размер на 150 лв.за това,че на 06.06.2025г.не е предала децата С. П. А. и Д. П. А. на баща им П. Д. А. за осъществяване на определения режим на лични отношения /респ.не е извършила действието,определено и със съдебното решение по гр.д.№983/2017г.по описа на КРС-да осигури възможност на бащата да вземе децата С. и Д. от дома и,като създаде определени нагласи у децата,които да благоприятстват контакта им с бащата/и по този начин е възпрепятствала личния контакт на бащата с децата С. и Д..

В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на постановлението,като се моли за отмяната на наложената с него глоба.Излагат се подробно твърдения за развитието на отношенията между бащата и децата,като жалбоподателката счита,че не следва да носи отговорност за отказа на децата да посещават баща си и да остават в дома му.Посочва,че от раздялата им през 2017г.до 2024г. никога не е препятствала контакта на бащата с децата, давала му ги е и извън режима на лични отношения,като дори многократно ги е водила при него против волята им. Сега обаче те са във възраст,в която тя не би могла да упражни влияние и да ги мотивира да се срещат с баща си,който обаче им 1 крещял,ставали скандали и те не желаели да ходят при него. На 02.07.2024г.възникнал скандал по телефона,като бащата крещял и заплашвал децата и жалбоподателката,искал децата да отидат при него в 1 часа през нощта. За този случай подали молба за защита от домашно насилие и с постановено съдебно решение била наложена и мярка за срок от 5 месеца бащата да не доближава майката и децата на по-малко от 5 метра. Твърди,че децата изпитват страх от баща си и от постоянното му крещене,а жалбоподателката не може да промени тези нагласи у децата,които са на 16 г.и на 11 г.Излага твърдения за отказа на децата да отидат при баща си на 23.05.2025г.,заявен пред него и присъстващия полицай. За случая на 06.06.2025г.жалбоподателката посочва,че е след обидите,които взискателят е нанесъл на дъщеря им С.,като той отново дошъл с полиция,а впоследствие и със социалните работници.Жалбоподателката счита,че е изпълнила напълно задълженията си по съдебното решение,извършила е всичко по силите си –поискала е осигуряване на социална услуга в ЦОП Бургас за възстановяване на нормалните контакти на бащата с децата,води ги вече на четири срещи в Бургас.Моли наложената и глоба да бъде отменена.Представила е съдебно решение № 219 от 20.09.2024г.по гр.д.№ 638/2024г.по описа на КРС,с което са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН,договори за предоставяне на социални услуги №73 от 16.05.2025г. и №72 от 16.05.2025г.и заповед за защита.

Взискателят по делото –П. Д. А. е подал писмено становище по жалбата,с изложени твърдения за неоснователността им.Твърди,че жалбоподателката има нисък родителски капацитет,тъй като не е полагала достатъчно грижи за децата и не упражнява родителски контрол,приучва ги към вредни навици и стимулира общественоопасни прояви с висока степен на обществена опасност-разрешава им да управляват нейния автомобил.За последното,местната Комисия за БППМН е образувала възпитателно дело №2/2025г.срещу дъщеря им С. А.,на която било наложено и наказание.Взискателят А. признава,че отношенията му с децата били прекрасни до момента,в който той не открил ужасяващи снимки и видеоклипове в телефона на дъщеря си,а впоследствие узнал за занижения родителски контрол от страна на майката.След като жалбоподателката разбрала,че той знае всичко ,тя избягала с децата на 02.07.2024г.и оттогава той не ги бил виждал до момента,в който ДСИ Анна Димитрова ги извикала на среща в кабинета си през м.юни 2025г. Поставя под съмнение искреността на изложеното в жалбата,като не е убеден,че нежеланието на децата да го посещават е тяхно лично мнение,а не им е вменена от майка им позиция.

Отхвърля твърденията,че е наказвал сина им Д. и че той се страхува от баща си.За отказа на децата на 06.06.2025г.да отидат при баща си,те не изложили никакви причини,а майката формално декларира готовност за сътрудничество,но на практика не го оказва. Моли обжалваното постановление на ДСИ при КРС да бъде потвърдено.

ДСИ Анна Димитрова е представила писмени мотиви,в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е допустима- подадена е от длъжник по изпълнителното дело в законоустановения срок. Внесена е в срок държавната такса за обжалване действията на ДСИ пред БОС. Атакуваното Постановление за налагане на глоба подлежи на обжалване по 2 реда на чл.435-чл.438 ГПК .

По основателността на жалбата БОС намери следното:

Изпълнителното дело е било образувано по молба на взискателя П. А. срещу длъжника З. К. въз основа на представен изпълнителен титул- изпълнителен лист издаден на 08.05.2025г.по гр.д.№983/2017г.по описа на КРС.Видно от съдържанието на изпълнителния лист е,че същият касае изпълнение на постановен от съда режим на лични отношения на бащата с децата С. П. А. и Д. П. А..

В Глава Четиридесет и Осма на ГПК- Изпълнение на определено действие е регламентиран специален ред за изпълнение на задължението за предаване на дете- в чл.528 и чл.529 ГПК. Предвидена е специална процедура по отправяне на покана до задълженото да предаде детето лице- изпращане на покана за доброволно изпълнение,по възможност две седмици,но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител готов ли е да предаде детето в определеното място и време,има ли пречки за своевременното изпълнение на задължението за предаване,в кое място и време е готов да предаде детето. Съгласно чл.528 ал.3 ГПК за неизпълнение на горното задължение съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл.527 ал.3 ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане. В случаите,когато длъжникът не изпълни доброволно,съдебният изпълнител отнема детето принудително със съдействието на полицията,кмета на общината,разполага с възможност да търси съдействие и от Д“СП“.В мотивите и диспозитива на ТР № 3 от 10.07.2017г.по т.д.№3/2015г.на ОСГТК на ВКС е изразено становище,че изпълнителният способ чрез който се осъществява изпълнението на задължението за предаване на дете е този по чл.528 ГПК,а глобата по чл.527 ал.3 ГПК представлява санкция за неизпълнение на задължението на длъжника по чл.528 ал.2 ГПК,а не изпълнителен способ.

ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение № 5556 от 13.05.2025г.,коригирана с ПДИ от 15.05.2025г. до З. К.,като я е поканил да предаде децата С. А. и Д. А. на баща им П. А. на 23.05.2025г.в 19.00ч.,на 06.06.2025г.в 19.00 часа и на 20.06.2025г.в 19.00 часа.

Поканата съдържа и указания в тридневен срок от връчването да се съобщи на съдебния изпълнител готова ли е да предаде децата в определеното място и време,има ли пречки за своевременното изпълнение на задължението за предаване,в кое място и време е готова да предаде децата.

Поканата е връчена на К. на 14.05.2025г.,като с молба вх.№ 2545 от 15.05.2025г.тя е заявила готовност да изпълни съдебното решение,но също така е посочила,че децата не желаят да ходят при баща си,което те са заявявали многократно пред полицейските органи,служители на Д“СП“ и ЦОП Карнобат. Декларирала е,че ще положи всички усилия да ги убеди да отидат при баща си,но моли ДСИ да се срещне с децата в присъствието на социален работник,да ги изслуша и да съдейства за убеждаването им. Посочва,че личният контакт на бащата с децата е бил прекъснат поради наложена ограничителна мярка за защита от домашно насилие по гр.д.№638/2024г.по описа на КРС.

3

Взискателят А. е представил писмено становище по отговора на К.,в което е посочил,че според него готовността и е декларативна,но на практика отказва родителско сътрудничество.К.,като родител,упражняващ родителските права има задължения не само да осигури материалните предпоставки за контакт на бащата с децата,а и в психологически план да създаде у децата нагласи,които да благоприятстват,а не да препятстват този контакт.

На 23.05.2025г.децата не са били предадени на бащата,като от обясненията на страните става ясно,че децата са отказали да тръгнат с баща си,който дошъл с полиция. ДСИ е насрочил среща на 02.06.2025г.,като видно от съставения протокол,на срещата са се явили родителите и двете деца,присъствал е и социален работник от Д“СП“-Карнобат. ДСИ и социалният работник са разяснили на З. К.,че от съдебното решение произтича задължението и да осигурява на бащата възможност да осъществява правото си на лични отношения с децата. Майката е заявила,че ще окаже съдействие за изпълнение на съдебното решение. Детето С. А. напуснало кабинета на ДСИ след първите няколко минути,а детето Д.

А. заявило,че не иска да ходи при баща си,защото в миналото баща му се скарал с него и го хванал за якето,изрекъл е и думи против сестра му,които Д. възприел като заплашителни.

Бащата обяснил на сина си,че никога не е проявявал грубо или невъздържано поведение спрямо него и желае да продължи контактите с двете си деца. Д. заявил,че и преди е ходил насила при баща си,а бащата казал,че преди са били в добри отношения.Двамата родители влезли в спор по отношение начина на отглеждане на децата.ДСИ информирал майката,че противопоставянето и може да доведе до промяна в режима на упражняване на родителските права и за наказателната отговорност по чл.182 ал.2 НК.

На 09.06.2025г.по изпълнителното дело е постъпила молба от П. А.,в която той е заявил,че на 06.06.2025г.посетил адреса на който живеят майката и децата,за да ги вземе при себе си,но тъй като нямал връзка по телефона със З. К. и децата,които го блокирали,той се обърнал за съдействие към органите на МВР. На място пристигнал полицейски екип,който влязъл в къщата и полицаите разговаряли с майката и децата,но децата отказали да тръгнат с баща си.По-късно бащата се върнал заедно със социалния работник Бяндова,която провела разговор с децата,но те отново отказали да тръгнат с баща си.

Препис от молбата е връчен на З. К.,която е подала писмено становище,в което е заявила,че тя не е препятствала срещата на бащата с децата,но те отказват да отидат с него в дома му,защото се страхуват и не желаят.

С обжалваното постановление ДСИ е наложил глоба на З. К. в размер на 150 лв.за това,че на 06.06.2025г.не е предала децата С. П. А. и Д. П. А. на баща им П. Д. А. за осъществяване на определения режим на лични отношения /респ.не е извършила действието,определено и със съдебното решение по гр.д.№983/2017г.по описа на КРС-да осигури възможност на бащата да вземе децата С. и Д. от дома и,като създаде определени нагласи у децата,които да благоприятстват контакта им с бащата/и по този начин е възпрепятствала личния контакт на бащата с децата С. и Д..

Съдът намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

4

Не е спорно между страните,че до 2024г.установеният от 2017г.режим на лични отношения на бащата с децата е бил изпълняван, а З. К. не е препятствала осъществяването му.Няма доказателства майката да е търсила психологическа подкрепа за преодоляване на негативни нагласи у децата спрямо баща им по повод конфликтни ситуации и агресивно поведение на бащата към децата преди м.юли 2024г. Първият и единствен такъв случай е потърсената от майката и децата съдебна защита от домашно насилие,осъществено от бащата на 02.07.2024г.От представеното по делото съдебно решение по гр.д.№638/2024г.по описа на КРС се установява,че повод за влошаване на отношенията между бащата и децата са снимки и видеоклипове в телефона на детето С. А., които са предизвикали гнева и тревогата на бащата,ескалирали в акт на домашно насилие/вербално/. Контактите между бащата и децата са били изцяло преустановени за период от пет месеца по наложената от съда мярка за защита,а бащата е направил неуспешен опит да възобнови контакта си с децата в началото на м.май 2025г. без намесата на съдебен изпълнител,след което е подал молба за образуване на изпълнително дело.