Решение № 251 от 27.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Б. 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б. ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Е.ия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200501170 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4628/26.02.2024г., подадена от адв. С. Б., пълномощник на ответника по делото Ю. Ц. А. против Решение №911/21.12.2023г., постановено по гр.д. №2359/2021г. по описа на РС Б.

По тази жалба е било образувано в.гр.д.№ 443/2025г. по описа на ОС Б.и постановено решение № 325/25.06.2024г.

С решение № 642/30.10.2025г. на ВКС по к.гр.д. № 4763/2024г., I ГО, 2състав, въззивно решение №325/25.06.2024г. по в.гр.д. №443/2024г. по описа на Окръжен съд - Б.е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение касационната инстанция е дала задължителни указания при новото разглеждане на спора да се извършат нови съдопроизводствени действия и се допусне и назначи съдебнотехническа експертиза, която да отговори на посочени в решението въпроси.

Във възивната жалба жалбоподателят оспорва изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че изводът на съда, че Решение № 3-Г от 02.02.1999 год. на ПК-Б.не е нищожно, е незаконосъобразен.

Поддържа се, че при издаването му не са спазени изискванията на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в действалата при постановяването му редакция, която разпоредба е императивна и нарушаването й прави решението нищожно, като издадено в нарушение на административно-производствените правила.

Твърди се липса на мотиви по възражението на страната и за материална незаконосъобразност на реституционното решение, като се поддържа становището, че наследодателят на ищците не е внасял процесния имот в ТКЗС, поради което ищците не могат да се легитимират като негови 1 собственици. Описват се подробни действия по владение, осъществявано от жалбоподателя, с което сочи, че ищците са загубили правото на собственост върху спорния имот, поради придобиването му от него по давност.

При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като неоснователен с присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от насрещните страни е постъпил писмен отговор. Всички доводи на жалбоподателя се оспорват като неоснователни.

Правилно съдът е приел, че реституционното решение е валидно и законосъобразно, независимо, че не е подписано от нечетен брой членове.

Разпоредбата на чл. 60, ат. 4 от ППЗСПЗЗ определя единствено персоналния състав на поземлените комисии, а не и в какъв състав органът заседава и взема решенията си. Сочи се, че решението на ПК отговаря на изискванията на чл.

15, ал. 2, т. 6, изр. 2 от Закона за административното производство (отм.), като е подписано от председателя и секретаря на комисията и е взето с единодушие от всички членове на състава. Решението на ПК се определя и като законосъобразно, издадено при наличието на материално основание за това, като наследодателят на ищците е бил собственик на имота, внесен в ТКЗС, за което по преписката са представени всички документи. Оспорва се възражението на ответника, че е придобил имота по давност. Анализират се поотделно събраните гласни доказателства, установените от тях факти и се съпоставят с останалите приети доказателства. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Пред въззивния съд е допусната съдебно – техническа експертиза и е изслушано заключение на вещо лице.

Въззивникът, чрез пълномощник, в съдебно заседание поддържа жалбата и оплакванията в нея.

Въззиваемите страни, чрез процесуален представител оспорват жалбата и поддържа доводите си в отговора.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Б.е образувано по искова молба от Д. К. М., Й.

Г. П., К. Г. П. и М. И. И., с която срещу Ю. Ц. А. е предявен положителен установителен иск – за установяване спрямо ответника, че ищците са собственици по наследство от общия им наследодател С.Г.И. на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** , в местност „Р.Б. - Ш.107“ с площ от 2 196 кв.м. , с трайно предназначение на територията: земеделска; с начин на трайно ползване: нива; категория на земята: 5 /пета/; с номер по предходен план: 360068 /триста и шестдесет хиляди и шестдесет и осем/, при граници/ съседи/ на имота: поземлен имот с идентификатор № ***; ***; ***; ***;

***, които имот, съгласно Решение от 02.02.1999г. с № З-Г за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на град Б.на Поземлена Комисия гр. Б. е описан като НИВА от 2.197 дка. /два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра/, пета категория, местност „Р.Б. - Ш.107“, имот № 036068 по плана за земеразделяне в земището на гр. Б. при описани граници/съседи, при квоти както следва: за Й. Г. П. - 7/36 ид.ч., за К. Г. П. - 7/36 ид.ч., за Д. К. М-Т - 7/18 ид.ч. и за М. И. И. - 2/9 ид.ч. от описания недвижим имот – правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

2

Поискано е също така, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, да се отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност вписан в СВ - Б.с Акт № 149, том XXI, вх. pen 6253 от 30.12.2020 г., дело 2667 от 2020 г., съставен от Нотариус К.М. с рег. № ** на Нотариалната камара, с район на действие - PC - Б.

Ищците са поддържали, че са собственици на посочените идеални части, уточнени в открито с.з. пред РС на 18.09.2023г. /л.168 и сл.РС/ , предвид отказа от наследство на една от конституираните страни, на основание наследствено правоприемство от общия им наследодател С.Г.И., на който е възстанове право на собственост с план за земеразделяне по реда на ЗСПЗЗ върху земеделски имот. Твърди, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за същия имот през 2020г., с което правото им на собственост е оспорено и с това обосноват правния си интерес от установяване на правото си срещу ответника.

В срока за отговор от ответната страна искът е оспорен, като неоснователен. Прави се възражение за нищожност на реституционното решение. Твърди, се че е издадено в нарушение на порцесуалните правила по чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ, както и при липса на материално основание за издаването му. Също така от ответната страна е противопоставено възражение за придобиване на имота по давност.

Пред РС са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

От удостоверение за наследници изх. № 3113/02.08.2021 г., издадено от Община Б./л. 11 от РС/, се установява, че лицето С.Г.И., с ЕГН **********, починал на 30.12.1989 г., е оставил трима преки низходящи наследници – А.С.П. Л.С.М. и ХС.П. Те са починали и от своя страна също са оставили наследници. На А.С.П. наследници са ищците Й. Г. П. и К. Г. П., а на Л.С.М. наследник е ищцата Д. К. М-Т. а Х.И., починал най – рано, е оставил за наследници - ищцата М. И. И., преживял съпруг и двете му сестри А. П.а и Л.М. След тяхната смърт наследството на Х.И. се поделя между преживялата му съпруга и наследниците на двете му починали след него сестри.

Видно от удостоверение за наследници с изх.№ РКС23-УФ01-423 от 20.04.2023г., както и от препис- извлечение от акт за смърт №0683, след подаване на иска ищецът К. Г. П. е починал на 04.04.2022г. Негови наследници са Г. К. Г., който е направил отказ от наследство и производството по отношение на него от РС е прекратено, както и ищецът Й. Г. П..

Като доказателство са приобщени материалите по преписка по заявление вх. № Г 2028/28.02.1992г., подадено от Л.С.М., с искане възстановяване на наследниците на С.Г.И. правото на собственост на земеделски земи в землището на гр.Б. Към заявлението наследниците на посочения наследодател са представили декларации, удостоверение за наследници, декларация за притежавани непокрити земеделски земи от С.Г.И. ведно със записка № 36, том1 от 20.01.1945г. за впиване на акт за поземлена собственост от С.Г.И., опис на имоти на С.Г.И., в ТКЗС Горна Джумая, заявление на С.И. за приемане в ТКЗС.

С Решение № 3-Г/02.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Б. на наследниците на С.Г.И., бивш жител на гр. Б. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Б.върху НИВА от 2.197 дка. /два декара и сто деветдесет и седем квадратни метра, пета категория, местност „Р.Б. - Ш.107“, имот № 036068 по плана за земеразделяне в земището на гр. Б. при граници/ съседи/: имот № 036066 нива на наследници на Й. Г. Т.; имот № 036069 - нива на наследници та Г.

3

И.И.; имот №036071 - нива на В.С.П.; имот №000772 - полски път на Кметство гр. Б. имот №036067- нива на наследници на Г. М.Н.

Видно от Протокол №00-21/10.02.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Б.

Л.С.М. е въведена във владение на имотите, описани в Решение № 3Г/02.02.1999 г.

Със Заповеди № ПО-09- 2364/29.09.2020 г., № ПО-09-1422/25.09.20219 г.

, № РД-1528/25.09.2018 г., № РД-08-016/12.02.2018 г., № РД-08-344/20.12.2016 г., № РД-08-510/21.12.2015 г., всички на ОСЗ Б. е определено на Д. К. М. да се изплатят суми, представляващи дължимо рентно плащане за имотите по чл.

31в, ал. 3, т. 2 от ЗСП33 за стопанските години: 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020, 2020/2021 г., за имот с № 36.68, на С.Г.И., с ползвател К.Ф. Сумите са заплатени на ищцата Т. видно от приобщените платежни нареждания.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 155, том III, рег. № 10**, дело № 454 от 2020 г. по описа на Нотариус К.М., с район на действие - Районен съд -Б.въззивникът Ю. А. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ „Нива“ с идентификатор ***. СГКК е издала удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с № 2594562 от 05.04.2021г. за обект *** и обект ***.

Въззивникът А. е подал заявление до СГКК - Б.за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за процесния недвижим имот, видно от Заявление с вх.№01-209053 от 16.04.2021г. В т.4 от заявлението е посочено, че се иска издаване на скица за имот или сграда в неурбанизирана територия с идентификационен номер ***. Към заявлението е приложена и Скица-Проект №15-506700 от 14.05.2021г., в която е отразена сграда в процесния недвижим имот с проектен идентификатор ***, с площ 46кв.м., предназначена за селскостопанска сграда. След получаване на уведомление от въззиваемата Т. във връзка с подаденото от Ц. А. заявление, същата е възразила писмено срещу заявлението. Във възражението се сочи, че имотът с идентификатор *** е собственост на С.Г.И., като същият имот е предоставен за ползване на С.М. от наследниците на С.И. като всички намиращи се в имота сгради за построени незаконно. Видно от Констативен протокол от 21.09.2021г. е била извършена проВ. по повод постъпило в Общинска администрация Б.Нареждане с наш вх. № Е0-Б-1959/09.09.2021 г. от Началника на РДНСК Б. по повод постъпила жалба от Д. К. М-Т, относно „Изградена сграда“ в имот с идентификатор ***, местност „Р.Б. Ш.107“ по кадастралната карта на Б. При извършената проВ. на място е установено, че в имот с идентификатор ***, местност „Р.Б. - Ш.107“ по кадастралната карта на Б. е изградена селскостопанска постройка с приблизителни размери 6,00 м/7,00 м., собственост на Ю. Ц. А.. Така изградената селскостопанска постройка представлява строеж, съгласно разпоредбата на § 5, т. 38 от ЗУТ.

Пред РС са събрани гласни доказателства.От разпитаните в качеството на свидетели лица се установява следното:

Св.С.М. сочи, че знае спорния имот и твърди, че го е обработвал в продължение на шест години - от 2006 до 2012г. Не знае точно местността, но сочи, че се намира до реката. През 2006г. е участвал и водел строеж на голям магазин в близост и твърди, че в спорния имот е закарал около 50 камиона със земя, която престояла там на купчини около една година. След това подравнили и общо около 6-7 години обработвал имота със зърнени култури и 4 с царевица и бостан. Първите 2 години на имота гледал царевица и бостан, след това житни култури - пшеница. Получавал и субсидии за обработването на този и други около 20 дка имоти.За обработването на този имот твърди, че се е разбрал със собственичката му, но не знае името й. Твърди, че след него, през 2012г. имотът бил даден на лице Велко- тракторист, който го обработвал около три години със житни култури, тъй като имал и земеделска техника. Не знае дали е плащал наем. След това починал, а след него имота се обработвал от другия свидетел по делото. Свидетелят потвърждава, че за годините, когато ползвал процесния имот „в ъгъла“ на тези 6 дка, които обработвал имало заградено място от около 100 квадрата, имало бараки и един човек, който не го вижда в залата, но който гледал кози. Свидетелят посочва, че не е знаел, че точно това е имотът на ищците, но твърди, че казал на този човек, че е в нарушение и че се е настанил незаконно, но тъй като не пречел много свидетелят не го е тормозил да се маха. Признава, че от време на време му правел бели с козите, но така продължило до 2012г., докато обработвал спорния имот. Тези около 100 квадрата според свидетелят били заградени с примитивна ограда, тук-таме имало мрежа и подръчни материали – дъски, но не може да си спомни дали освен ограда е имало примитивна постройка, според свидетеля обор, в който вкарвал кози. Свидетелят подчертава, че собственика на имота, който обработвал, но без да плаща наем, е друго лице, което познава отдавна и от което разбрал, че има спор за имота. Впоследствие уточнява, че човекът, с който е виждал в тази част от имота е бил бащата на ответника /сочи Ю. А./, който ползвал заградената площ.