Определение № 829 от 15.10.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 829 гр. Ловеч, 15.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500229 по описа за 2025 година

С решението по настоящето в.гр.д. № 229/2024 г. на ОС Ловеч съдът е отменил решение № 75/19.04.2024 г., по гр.д. № 517/2023 г. на РС – Троян (ведно с решението за допусна очевидна фактическа № 28/12.02.2025 г.) в частта, с която предявеният от Б. В. П. против „Велде България“ АД иск по чл.

200, ал. 1 КТ за неимуществени вреди е отхвърлен за горницата над 58329,34 лв. до 60 000 лв., поради прихващане с насрещно вземане за сумата от 1670,66 лв., като вместо това осъдил „Велде България“ АД, ЕИК: **********, **** да заплати на Б. В. П., с ЕГН **********, с адрес: **** сумата 1670,66 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (22.08.2020 г.) до окончателното й изплащане. Със същото решение е потвърдено решение № 75/19.04.2024 г., по гр.д. № 517/2023 г. на РС – Троян (ведно с решението за допусна очевидна фактическа № 28/12.02.2025 г.) в останалите му обжалвани части, с които районният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 58329,34 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (22.08.2020 г.) до окончателното й изплащане, и е отхвърлил иска по чл. 200, ал. 1 КТ за горницата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв. Съдът е разпределил отговорността за разноските, осъждайки „Велде България“ АД да заплати на адв. Г. Г. Р. от САК сумата от 6540 лева, представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за процесуално представителство на Б. В. П. по в.гр.д. № 229/2025 г. по описа на ОС Ловеч.

По делото е постъпила молба вх. № 6137/05.09.2025 г. на ОС Ловеч, 1 подадена от „Велде България“ АД чрез пълномощника адв. Е. Д., с която е направено искане за изменение на решението в частта за разноските чрез редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение чл. 38, ал. 2 ЗАдв, респ. чрез присъждане на такива в полза на „Велде България“ АД.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор и становище по молбата, с които се заявява .

Молбата е допустима. Същата е подадена на 04.09.2025 г., т.е. в едномесечния срок за касационно обжалване на решението (чл. 248, ал. 1 ГПК), чиито начален момент е 04.08.2025 г. и броен според правилото на чл.

60, ал. 3 и 6 ГПК, същият изтича на 09.09.2025 г. По делото е представен списък по чл. 80 ГПК (л. 16 ВГД 229/2025 г.), но дори и да не бе представен такъв, молбата би била допустима и в двете й искания – за редуциране разноските на насрещната страна и за допълване на решението чрез присъждане на претендираните разноски при отсъстващо произнасяне по тях, при които хипотези представянето на списък не е условия за допустимост на молбата.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна – само по отношение на присъденото в полза на адв. Г. Г. Р. от САК адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 6540 лева.

Макар определен около установения по норматив ориентировъчни размери (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа) и с оглед конкретно присъденото обезщетение за вреди, размерът на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен, предвид липсващите усложнения във въззивната инстанция, с приключване на производството в едно заседание, без установяване на нови факти и събиране на доказателства. Ето защо същото следва да бъде намалено до сумата от 2500 лв.

Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна в частта, с която се иска присъждане на разноски в полза на „Велде България“ АД. Изложените в молбата съображения не преодоляват доводите в решението за недоказаност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид липсата на документна необоснованост на тяхното извършване от дружеството.

Установената в договора за правна защита и съдействие (л. 17 ВГД 229/2025 г.) възможност за снабдяване със заповед за изпълнение на договореното възнаграждение също разколебава разбирането на страната за неговото заплащане.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ решение № 171/23.07.2025г., по в.гр.д. № 229/2025 г. на ОС Ловеч, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адв. Г. Г. Р. от САК възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за процесуално представителство на Б. В. П. по в.гр.д. № 229/2025 г. по описа на ОС Ловеч, от 6540 лева на 2500 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за изменение на решение №

171/23.07.2025г., по в.ч.гр.д. № 229/2025 г. на ОС Ловеч, в частта за разноските, чрез присъждане на такива за въззивното производство в полза на „Велде България“ АД.

Определението може да се обжалва при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3